Крез
Крез (на латински: Croesus; на гръцки: Κροῖσος, Kroîsos; * 591/590 пр.н.е.; † 541 пр.н.е.) е последният цар на Лидия в Мала Азия от 556 пр.н.е. до 541 пр.н.е. и е познат със своето богатство. Името му става нарицателно с фразата "Богат като ".
Произлиза от династията Мермнади. Син е на Алиат II (цар 613-556 пр.н.е.), „откривателят“ на сеченето на монети. Майка му е от Кария. Потомък е на цар Гиг (710-672 пр.н.е.). Брат е на Адрамит, който основава град Adramytteion. Има и две сестри, едната Ариенис е омъжена за Астиаг, цар на Мидия (585-550 пр.н.е.), другата с неизвестно име e омъжена за Мелас и му ражда Пиндар, който става тиран на Ефес. Той се жени и има два сина и няколко дъщери.
Според Херодот Крез се възкачва на трона на 35 години и управлява 14 години и 14 дена. Свален е от трона от персийския цар Кир II. Според Хрониката на Евсевий Кесарийски Крез управлява 15 години от 560 до 546 пр.н.е.
Крез е първо съ-регент при баща си. Когато става цар той разширява царството си и напада според Херодот първо гръцкия град Ефес. Там племенникът му Пиндар управлява като тиран. Той дава свободата на града, но племенника му по негова заповед е изгонен на Пелопонес. След това Крез завладява всички градове на Йонийците и Еолийците в Мала Азия. Владее цялата западна част на Мала Азия. Неговото царство се увеличава до река Халис, която при Мазака/Птерия? (днес Кайзери) образува границата с Мидия, управлявана от Астиаг. Под негово владение според Херодот са били: фригийци, траки, витини, кари, йонийци, дорийци, еолийци и други народни групи. Киликия и Ликия не са били в неговото царство. Завладяните градове трябвало да му плащат трибути и данъци.
Източници [редактиране]
- Херодот, Historien
- Евсевий Кесарийски, Chronik, S. 32f., 151, 188f.
- Страбон, Geographika 13, 1, 25; 14, 1, 21.
- F. H. Weissbach: Kroisos. Paulys Realenzyklopädie der klassischen Altertumswissenschaft (RE) (1931), Sp. 455-472.
- Kroisos. Der Neue Pauly. Bd. 6, Sp. 858-860.
Външни препратки [редактиране]
- Croesus, Livius.org
