Българска народна банка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от БНБ)
Направо към: навигация, търсене
Българска народна банка
Основана 25 януари 1879 г.
Седалище София, България
Служители 935[1]
Продукти централна банка
Собственик Република България
Уебсайт www.bnb.bg
Българска народна банка в Общомедия

Българската народна банка (БНБ) е централната банка на Република България. Тя е една от най-старите централни банки в света, основана на 25 януари 1879 г. Статутът ѝ е уреден със Закона за Българската народна банка, приет на 5 юни 1997 г., обнародван в „Държавен вестник“, бр. 46 от 10 юни 1997 г.

Основна цел на Българската народна банка е да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица и провеждане на парична политика в съответствие с изискванията на този закон. Българската народна банка действа в съответствие с принципа на отворената пазарна икономика при свободна конкуренция, като подкрепя ефективното разпределение на ресурсите. От момента на присъединяване на Република България към Европейския съюз и без да се засяга основната цел за поддържане на стабилността на цените, Българската народна банка подкрепя общите икономически политики в Европейската общност, за да допринесе за осъществяване на нейните цели, както са посочени в чл. 2 от Договора за създаване на Европейската общност. БНБ подкрепя политика на устойчив и неинфлационен растеж. Банката съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни системи и осъществява надзор върху тях. Тя има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната. Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите. БНБ регулира и осъществява надзор върху дейността на операторите на платежни системи, на платежните институции и на дружествата за електронни пари в страната. Банката осъществява изследователска дейност, събира, обобщава и анализира статистически данни. Българската народна банка действа като фискален агент и депозитар на държавата.

БНБ е независим емисионен институт на държавата и се отчита за своята дейност пред Народното събрание.

От 1997 г. Българска народна банка функционира в условията на паричен съвет – режим на парична политика, осигуряващ необходимата за икономиката ценова стабилност, широко известен като валутен борд.

От 1 януари 2007 г. БНБ е пълноправен член на Европейската система на централните банки.

Настоящ управител е Иван Искров.

История[редактиране | edit source]

Първата сграда на БНБ на ул. „Александър I“ №12 (днес Дирекция „Външноикономическа политика“ на МИЕТ)

Княжество България[редактиране | edit source]

Българска народна банка е основана на 25 януари 1879 г. от Временното руско управление в България. Тя е изцяло държавна собственост и първоначално има за основна цел да кредитира правителството. През 1880 г. е приет Закон за правото на рязане на монети в Княжеството, с който се създава и българската парична единица – левът, и се утвърждава монополното право на банката в тази област, а през следващата година са отсечени първите български монети от 2, 5 и 10 стотинки.

През 1885 г. е приет първият закон, уреждащ статута на БНБ. Освен обичайните за централните банки дейности - като емитиране на пари и обслужване и кредитиране на правителството, тя има право да извършва депозитни и кредитни сделки с други лица, подобно на търговска банка. По-късно през същата година са пуснати в обращение първите банкноти.[2]

След финансовата криза от 1899-1902 г. банката преминава от златен към сребърен стандарт.

Царство България[редактиране | edit source]

Под натиска на правителството между 1912 и 1924 г. банката отпуска значителни кредити на централната и местната администрация, което намалява размера на кредитите за частни клиенти. През 1926 г. е приет нов Закон за БНБ, с който предоставянето на кредити на частни клиенти е напълно прекратено, но банката получава значителна автономия, както и възможности за административна намеса на банковия пазар. През 1937 г. законът е чувствително променен и БНБ е принудена да финансира подкрепяни от правителството проекти в нефинансовия сектор.[2]

Сградата на БНБ в София е проектирана от архитектите Иван Васильов и Димитър Цолов- архитектурно бюро "Васильов - Цолов" през 1939 г.

Народна република България[редактиране | edit source]

През 1947 г. правителството на Отечествения фронт, оглавявано от Комунистическата партия,национализира всички банки, като повечето от тях са присъединени към БНБ. Тя е преобразувана по съветски образец и е превърната в отчетен и контролен орган в рамките на плановото стопанство. През 1947, 1952 и 1962 г. са проведени парични реформи, засегнали значително частните спестявания, тъй като са обменени само част от парите в обращение. През 1952 г. е основан Монетният двор, в който започват да се произвеждат всички разменни монети в страната. За кратко през 1969-1971 г. и отново след 1980 г. обслужването на текущата стопанска дейност е отделено от БНБ и тя отново функционира като класическа централна банка.[2]

Република България[редактиране | edit source]

През 1991 г. е приет нов Закон за БНБ, който отново дава относителна автономия на банката. Въпреки това тя е подложена на натиск от правителството да финансира бюджетния дефицит с емитиране на пари и да се намесва на валутния пазар, за да поддържа курса на лева. Това довежда до финансовата криза от 1996-1997 г., след което в страната е въведен режимът на паричен съвет (валутен борд). Със закона от 10 юни 1997 г. е въведен фиксиран курс на лева към германската марка чрез ограничаване на паричните емисии до размера на валутния резерв на Емисионното управление на БНБ. Банката няма право да кредитира пряко правителството, а възможностите ѝ за кредитиране на търговските банки са силно ограничени. През 1998 г. е открита Печатница на БНБ в София, която да произвежда българските банкноти, както и ценни книжа с относително висока степен на защита. През 1999 г. е извършена деноминация на лева.[2]

Функции и задължения[редактиране | edit source]

Сградата на БНБ в София

Основното задължение на БНБ е да съдейства за поддържане на вътрешна и външна стабилност на националната парична единица[3].

Основни функции:

  • Поддържа стабилността на националната парична единица;
  • Емисионна функция (емисия - пускане на пари в обращение) - централната банка е единствената институция, която има право да емитира български банкноти и монети;
  • Регулира и контролира банковата система в защита на интересите на вложителите;
  • Осигурява функционирането и развитието на ефективни платежни системи и осъществява контрол върху тях;
  • Изпълнява функцията на фискален агент и депозитар на държавата.

Взаимоотношения с държавата[редактиране | edit source]

БНБ действа като фискален агент и депозитар на държавата, на база на договори при пазарни условия и цени на услугите.

Управленска структура[редактиране | edit source]

Органи за управление са приети със Закона за Българската народна банка през 1997 г.[4]) и са:

  • Управителният съвет се състои от седем членове: управителят на банката, тримата подуправители (ръководители на 3-те основни управления - "Емисионно", "Банково" и "Банков надзор") и трима други членове. Управителите и подуправителите се избират от Народното събрание, а членовете на УС се назначават от президента по предложение на управителя. Мандатът на членовете на Управителния съвет е 6 г.
  • Управител.
  • Тримата подуправители, избрани за ръководители на основните управления "Емисионно", "Банково" и "Банков надзор".

Участие в дружества[редактиране | edit source]

БНБ участва като едноличен собственик на капитал или като съакционер в следните дружества:

  • „Печатница на БНБ“ АД;
  • Монетен двор“ ЕАД;
  • БОРИКА - БАНКСЕРВИЗ“ АД;
  • „Дружество за касови услуги“ АД.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Държавен вестник - Обявление за обществена поръчка с възложител БНБ, посетен на 15.08.2007
  2. а б в г БНБ - Важни дати. // БНБ. Посетен на 25 март 2008.
  3. Официален сайт на БНБ - Мисия, посетен на 15.08.2007
  4. Закон за БНБ

Вижте още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]