Национализация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Национализация е актът на прехвърляне на частна собственост, а понякога и общинска собственост, в държавна собственост.Например: ферма или банка се отнемат от собственика и се прехвърлят на държавата. Обратният процес на прехвърляне на държавна в частна собственост се нарича приватизация.

Основен въпрос при национализацията е справедливата компенсация на предишния собственик. Най-противоречиви са национализациите, при които компенсация не се изплаща или тя е неоправдано ниска (експроприация). Много национализации чрез експроприация са извършени след идването на власт на комунистически режими, за които това е основна част от идеологията.

В Народна република България[редактиране | edit source]

Социалистическата национализация е акт, извършен от представителите на народната власт. Тя ликвидира частната собственост върху средствата за производство и частните компании - фабрики, банки, застрахователни дружества, магазини, занаятчийски работилници.

Национализацията започва през 1946 г. с одържавяване на застрахователното дело.

На 17 май 1947 г. Политбюро на ЦК на БКП създава специална тайна комисия, със задачата да изработи предложение кои предприятия да бъдат национализирани. Пак нелегално се подготвят кадри, които да заемат ръководните длъжности в тези компании.

На 23 декември 1947 г. рано сутринта специално подготвени кадри за бъдещото управление на предприятията за национализиране и милиционерски части блокират достъпа на собствениците до архива, касата и управлението. Създаденият Закон за национализацията на частни индустриални и минни предприятия за провеждането на този акт е приет от 6 Велико Народно събрание същия ден по-късно в 10 часа. В 11 часа собствениците са изгонени от собствените предприятия, иззети са всички техни документи, ключовете на фабриките и са назначени коменданти, които да охраняват вече държавните фабрики.

Източници[редактиране | edit source]