Приватизация

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Приватизацията (на английски: privatization или privatisation) е процес на трансфериране на собствеността на бизнес, предприятие, агенция, публична услуга или недвижимост от публичния сектор (държавния) към частния сектор (бизнеси, които оперират с цел печалба) или към частни непрофитни организации. Терминът е също така се използва в доста различни смисли, както и аутсорсинга на услуги от страна на правителството към частни фирми.[1] По този начин според меркантилистическата макроикономическа школа се цели постигане на по-добро управление и стопанисване на приватизирания обект с оглед увеличаване на общественото благосъстояние.

Способи[редактиране | edit source]

Начини на приватизация:

  • Чрез директна продажба на част или цял обект. Държавните или общински власти могат да продадат цяло предприятие или част от него. Когато се продава само част от предприятие, съответните власти си запазват известна възможност да участват в управлението (при по-малко от 50% +1) и да управляват (при 50%+1).
  • Чрез продажба на акции на фондовата борса. В този вариант предприятието може да се сдобие с множество на брой дребни собственици.
  • Чрез масова (бонова) приватизация. При този начин на раздържавяване на имущество, на населението се предоставят ваучери (бонове, бонови книжки), с които населението да закупува дялове от приватизираните предприятия.

Има различни мнения сред икономистите, както относно ползите и вредите както от различните видове, така и от самия процес на приватизация.

Най-често изтъквани ползи от приватизацията[редактиране | edit source]

Най-често изтъквани вреди от приватизацията[редактиране | edit source]

  • загубата на контрол над средствата за задоволяване на основни нужди като напр. водо- и електроснабдяване, пътища и др.
  • в дългосрочна перспектива - повишаване на цените, създаване на олигополни и монополни ситуации и т.н.

Приватизация на монополи[редактиране | edit source]

В икономическата теория е особено спорно раздържавяването на монополните държавни и общински структури, тъй като ползите от това са съмнителни.

Приватизация в България[редактиране | edit source]

След десетоноемврийския преврат, в рамките на 20 години (т.нар. преход) са приватизирани над 90% от държавните и общински активи в България [2].

Приватизацията на търговските банки от банковата система на страната е осъществена от БКК.

Самият процес на приватизиране също така често е обект на критики, особено в посока корупция, като по мнение на бившия главен прокурор на страната Никола Филчев само при управлението на правителството на Иван Костов са раздържавени активи на стойност 27 млрд. долара при приходи за държавната хазна от около 3 млрд. долара. [3][4]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Chowdhury, F. L. ‘’Corrupt Bureaucracy and Privatisation of Tax Enforcement’’, 2006: Pathak Samabesh, Dhaka.
  2. [1]
  3. [2]
  4. Никола Филчев: В резултат на приватизацията на Иван Костов днес България е най-бедната страна
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ   Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Privatization“ в Уикипедия на английски. Оригиналната статия, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание, Споделяне на споделеното“, а за статии създадени преди юни 2009 — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната статия, както и преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]