Меркантилизъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шейлок - жесток лихвар, английска илюстрация от 19 век

Меркантилизмът е икономическа теория, смятана за форма на икономическия национализъм [1], появила се в края на 15 и началото на 16 век в Италия, но истинското си изражение намира в политиката на Англия след победата над Нидерландия. Предпоставки за възникването на меркантилизма са великите географски открития и развихрилата се триъгълна търговия, която способства посредством революциите за "разложението" на феодализма (включително изтласкването на аристокрацията и духовенството от господствощото им положение в обществата по времето на стария ред), и за тъй нареченото първоначално натрупване на капитала.

Понятие, същност, принципи, приноси[редактиране | edit source]

Понятието меркантилизъм произлиза от латинската дума mercor - "купувам" и mercary - "развивам търговия". Съществуват ранен и късен меркантилизъм. При ранният водеща идея е при всяка сделка износът да надвишава вноса, а при късният е възможно и обратното, но като цяло годишният баланс на държавата да бъде положителен. Всичко се концентрира върху парите под формата на благородни метали. В основата на меркантилизма стоят следните принципи:

1. богатството се създава от труда, но се изразява в злато и сребро;

2. конкуренцията е вредна, тя трябва да се избягва и предотвратява;

3. държавната власт е длъжна да привлече пари и да обезпечи монополола на националните търговци както на вътрешния, така и на външния пазар.

Представители в Англия са били Уилям Стафорд /ранен/ и Томас Ман /късен/, във Франция - Антоан Монкретиен и Жан-Батист Колбер. А представители в Италия - Антонио Сера и Гаспари Скаруфи.

Основни принципи на системата:

  1. обръщението на пари е основна сфера на стопанството;
  2. абсолютна форма на богатството са парите (благородните метали);
  3. останалите блага са богатство само ако се реализират в пари;
  4. производството е само предпоставка за богатството;
  5. непосредствен източник на богатство и печалби е обръщението;
  6. натрупването на богатството се извършва под формата на печалби от външната търговия или добива на благородни метали (виж и златна треска);
  7. вътрешната търговия само разпределя това богатство.

Приносни моменти на меркантилистическата политика:

- богатството е не в парите като такива, а в определените способи за тяхното добиване и употреба;

- отдава приоритет на националната промишленост и на външната търговия за умножение на националното богатство;

- теорията на "паричния баланс" се заменя с теорията на "търговския баланс" при натрупване на капитала (Развит меркантилизъм);

- "парите отиват там, където се ценят повече";

- международните търговски отношения се отъждествяват с тезата: "печалбата за едни е за сметка на загубата на други";

Друго определение и развитие[редактиране | edit source]

Икономическа теория, основана на строгия държавен контрол върху ценните метали, преобладаване на износа над вноса и държавно подпомагане на индустрията.

Търговско действие носещо печалба. Възниква и се развива от 15 век до втората половина на 17 век. Люлката на меркантилизма са Флоренция, Генуа, Венеция - в тях за пръв път се появяват меркантилните форми при манифактурното производство, но поради разпокъсаността на Италия, капиталистическите отношения не могат да се развиват. Истинско развитие намират в Англия през втората половина на 19 век по времето на Британската империя, където меркантилизма прераства и се изражда в комерсиализъм.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Mercantilism. The Concise Encyclopedia of Economics. Линк от 14-03-2010

Вижте също[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]