Валута

Монети и банкноти

Валутата е единица за обмен, която улеснява размяната на стоки и услуги. Тя е парична форма, като парите са дефинирани по-скоро като средство за размяната, а не като средство за съхранение на стойност.

Държавата или регионът, в който специфична валута има доминираща роля като средство за размяна се нарича валутна зона. Повечето валути се търгуват на международните валутни пазари. За да се улесни търговията между различните валутни зони, ежедневно се обявяват валутни курсове — т.е. цени, по които дадено количество от една валута (или съответно стоки и услуги от дадената валутна зона) се обменя срещу друга валута.

Дадена валута може да бъде обвързана към друга или към няколко валути посредством валутен борд. В България е въведен валутен борд през 1997 година след тежката икономическа криза през 1996–1997 г., като първоначално българският лев е обвързан с германската марка, а впоследствие с еврото.

В общия случай, всяка държава е установила монопол на определена валута (национална валута) под формата на банкноти и монети, като курса на обмяна се контролира от държавната централна банка. Все пак, изключения от това правило съществуват — няколко държави могат да използват едно и също име за националната си валута (щатски или канадски долари), група държави могат да използват обща валута — еврото, или определени държави могат да обявят валутата на трета страна за легално разплащателно средство на своята собствена територия (отказ от национална валута — някои държави в Латинска Америка са обявили щатския долар за официална валута).

Обикновено една валутна единица може да съдържа 100 по-малки валутни единици — например 100 доларови цента = 1 долар (аналогично: 100 български левови стотинки = 1 български лев). Срещат се и валути, които се делят на 10 и дори 1000 по-малки единици, но има и валути, които нямат по-малки съставни части.

Исторически сведения

Валутата еволюира от две основни нововъведения, и двете от които са настъпили около 2000 г.пр.н.е. Първоначално парите представлявали форма на получаване, изразявана в стоки като зърно, съхранявано в хамбари и възниква в Шумер в древна Месопотамия, а оттам и към Египет.

Първият етап от развитието на валутата е употребата на ценни метали, които представляват символ на съхранена стойност на определена стока. Те формират основата на търговията в Плодородния полумесец в продължение на повече от 1500 години. Във всеки район на света разменната търговия се определяла от стойността на определен предмет считан за единица мярка на стойността. Така например в района на Западна Африка това били медни халки, дълги железни ленти, сплеснати от двете си страни, в района на днешно Конго – месингови пръчки. Независимо от разнообразието на цветните метали всички народи, които имали досег със злато или сребро ги признавали като много ценни. В други страни освен ценни метали като мерна единица служили други стоки. Ацтеките например ценели какаовите зърна за дребни единица, тъканите наметала, наречени качтли за едра. За сравнение 1 наметало се равнявало на 30 до 600 зърна. Какаовите зърна и наметалата били използвани за доплащане в случаите, когато едната стока не била равностойна на другата. Жителите на днешна Гватемала са използвали царевични кочани, асиро-вавилонците – ечемик, жителите на Никобарските острови – кокосови орехи, норвежците - масло, а през средните векове и сушена риба, монголците – пресовани калъпи чай, в Югоизточна Азия – ориз, в Китай, Северна Африка и цялото Средиземноморие – сол. Солта била особено ценена като разменна единица. Случвало се дори да бъде обект на фалшификации. На войниците в римската армия се заплащало със сол. Етимологично на английски и италиански думата за заплата {salary, salario) идва от латинската думи за сол (sal). В разговорния американски английски за щатски долар се използва думата buck. Тя идва от наименованието на обработена кожа елен, която в миналото се е използвала като разменно средство.

Монети

Сребърна монета от времето на Крез, изобразяваща лъв и бик

Най–ранните известни монети датират от 7-ми век пр.н.е. Монетосеченето започнало на територията на Анатолия в съществувалото тогава от царство Лидия. Първите щамповани кръгли метални късове са изсечени през 640 - 630 г.пр.н.е. от сплав от злато и сребро, наречена електрон. Цар Крез близо век по-късно започва да сече монети от чисто злато или сребро. Той въвежда и стандартното съдържание на метал и грамаж. Новият начин на уреждане на паричните взаимоотношения се оказал ефикасен и бързо се разпространява в други части на света. Древните гърци са едни от първите приели новата идея. Те започнали да секат сребърни и бронзови монети, които наричали драхми. Тези първи ранни монети съдържали определено количество метал с конкретна стойност.

Според римска легенда гъските от храма на Юнона в Рим с крякането си предупредили римски стражи за идването на галски войски. Това добавило прозвището Монета на най-висшата римска богиня Юнона (на латински: monere – предупреждавам). През 269 г.пр.н.е. римляните пускат в обръщение щамповани късове сребро, наречени денарии. Те били сечени в работилницата при храма на Юнона Монета. От тук идва и името на щампованата метална пара – монета.

Книжни пари

Освен хартията китайците изобретяват и първите книжни пари. През по-голямата част от историята на Китай императорският двор е издавал условни пари, които представлявали прости медни или месингови жетони. Те имали квадратен отвор в средата и били нанизвани на връзки до сто броя. През 10 век хората давали монетите си на търговци и за тяхната стойност им била издавана хартиена разписка, която можела да бъде използвана официално вместо пари. При пътешествието си из Азия през 13 век Марко Поло се удивлява как в Китай се използват книжни листове, носещи яркочервения императорски печат и били използвани от населението вместо пари. Постепенно печатането на книжни пари в Китай се превърнало в държавна политика. Така всякакви разписки или друг вид пари били обявени за фалшиви и дори на книжните пари пишело „всички фалшификатори ще бъдат обезглавени”. След династията Мин системата на книжните пари е изоставена, но се съживява отново при икономическата колонизация на Китай от европейските страни. Постепенно системата на книжните пари била възприета и в страните от Европа. След откриването на Америка търговията достигнала огромни размери и се печатали все повече банкноти. Употребата на установени парични стойности и печатани банкноти става популярна през 17 век.

Електронни пари

През 1960 г. кредитната банка „Америкън Експрес“ поставя специален код от магнитно мастило върху своите пътническите чекове. Целта на това била да се ускори автоматизираната им обработка. През 1971 г. в Бърбанк, Калифорния се създава машина, която да дава долари в брой по всяко време на денонощието. През същата година е създадена NASDAQ – национална компютърна система за фондовата борса. През 1972 г. банката на Федералния резерв в Сан Франциско извършва експеримент с осъществяване на изцяло електронен паричен превод до своя клон в Лос Анджелис. През 1977 г. в Брюксел се създава Система за световни междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT). До 1978 г. всички клонове на Федералният резерв са обхванати от мрежа за електронни преводи. През 1995 г. са открити първите две банки, които оперират изцяло в Интернет.

Класификация

Според държавата емитент

• национална валута — емитира се от националната банка на съответната държава и играе ролята на законно платежно средство в рамките на тази държава (български лев и др.)
• международна валута — емитира се от националната банка на дадена държава но може да се използва като платежно средство в други държави (щатски долар, британска лира, японска йена и др.)
• колективна валута — използва се като официално платежно средство в няколко държави (евро)

Според възможностите за обмяна

• свободно конвертируема — това е валута по отношение на която няма ограничения за извършване на валутни операции
• частично конвертируема — централните банки осъществяват контрол върху международните сделки и съществува разрешителен режим за обмяната (индийска рупия)
• неконвертируема — не могат да се обменят и да се извършват валутни операции с тях на международните пазари (кубинско песо)

Според валутния курс

• валути с плаващ обменен курс — котират се свободно на международните валутни пазари и цената им се определя на база търсенето и предлагането
• валути с фиксиран обменен курс — обвързани са към други валути

Според срока на действие

• постоянна
• временна

Според степента на използване

• резервна валута — валута, която централните банки държат като резерв за обезпечаване на местната валута.

Вижте още

• ISO 4217
• ЕКЮ
• Форекс
• Специални права на тираж