Централна банка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Централната банка е посредник между държавата и банките в дадена държава (или техен съюз).

Призвана е да регулира паричните и кредитните отношения чрез определени средства, установени от законодателството. Регулира количеството пари в икономиката. Тя е самостоятелна и независима институция и не функционира с цел печалба. Притежава монопол върху емисията на пари. Работи само с търговските банки, частни депозитни институции и правителството. Отговаря за валутните курсове и резерви.

Основни функции[редактиране | edit source]

  • емитиране на банкноти и монети;
  • провеждане на парично-кредитна политика;
  • провеждане на валутна политика;
  • рефинансиране на кредитно-банковите учреждения;
  • регулиране дейността на кредитните учреждения;
  • финансов агент на правителството.

== Емисия на централната банка Всички налични пари под формата на банкноти се пускат от Централната банка. Масата и количеството налични пари са фактически дълг на централната банка към търговските банки, не банкови институции, реален сектор и населението. те се наричат парична база, която се дефинира по следния начин: ПБ = ЗМР + СР + НП. ПБ – парична база; ЗМР – задължителни минимални резерви; СР – свръх резерви; НП – налични пари. Основните начини за изразяване на количеството пари са два: - чрез установяване потока на доходите; - чрез установяване на ликвидните салда.MV=P.T

Някои централни банки[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]