Милтън Фридман
| Чикагска школа по икономика | |
 |
|
| Роден | 31 юли 1912 г. Бруклин, Ню Йорк |
|---|---|
| Умира | 16 ноември 2006 г. (на 94 г.) Сан Франциско, Калифорния |
| Националност | САЩ |
| Институция | Хуувър инститюшън (1977–2006) Чикагски университет (1946–77) Колумбийски университет (1937–41, 1943–45, 1964–65) Национално бюро за икономически проучвания (1937–40) |
| Поле | икономика |
| Alma mater | Колумбийски университет (д-р), 1946, Чикагски университет (магистър), 1933 Университет Рутгерс (бакалавър), 1932 |
| Повлиян от | Ъруин Фишер, Франк Найт, Джейкъб Винер, Артур Бърнс, Фридрих Хайек, Хомер Джоунс, Лудвиг фон Мизес, Хенри Саймънс, Джордж Стиглер |
| Срещу | Джон Майнард Кейнс, Мъри Ротбард |
| Повлиява | Дейвид Фридман, Ана Дж. Шварц, Бен Бернанке, Гари Бекер, Томас Соуел, Хари Марковиц, Чикаго Бойс |
| Приноси | Ценова теория, монетаризъм, приложна макроикономика, плаващи нива на обмен, хипотеза за постоянния приход, тест на Фридман |
| Награди | Медал Джон Бейтс Кларк (1951) Нобелова награда за икономика (1976) Президенстски медал за свобода (1988) Национален медал за наука (1988) |
Милтън Фридман (на английски: Milton Friedman) е американски икономист, статистик, известен най-вече с работата си в областта на макроикономиката и своята защита на свободния пазар. През 1976 той получава Нобелова награда за икономика "за неговите постижения в областта на анализа на консумацията, монетарната история и теория и за неговата демонстрация на сложността на стабилизационната политика". Той е най-известен сред учените за неговото теоретично и емпирично изследване, особено анализ на консумацията, монетарна история и тероия, и за неговата демонстрация за комплексността на стабилизационната политика.[1] Той е бил икономически съветник на американския президент Роналд Рейгън. Много правителства са практикували неговите ре-заявявания на политическа философия, която възхвалява и величае добротетелите на икномическата система на свободния пазар с малка интервенция от държавата. Списание Economist го възхвалява като "най-влиятелния икономист от втората половина на 20 век…вероятно и като цяло" (2006).[2]
Отначало кейнсиански поддръжник на Новия курс и "адвокат" на правителствените интервенции в икономиката, през 50-те на 20 век неговата реинтерпретация на кейнсианската консуматорска функция подлага на изпитание основния кейнсиански модел.[3] В Чикагския университет Фридман става поддръжник на опозиционирането на кейнсианската икономика. През 60-те той предлага алтернативна макроикономическа политика, известна като "монетаризъм".
Съдържание |
Биография [редактиране]
Милтън Фридман е четвъртото и последно дете, единствен син на Сара Етел (Sarah Ethel (Landau)) и Хеньо Саул Фридман (Jenő Saul Friedman). Завършва университета Rutgers през 1932. През 1988 получава Президентски Медал на Свободата и Национален Медал за Наука през същата година. Той е широко признат като лидер на Чикагската школа за паричната икономика.
Милтън Фридман е бивш президент на Американската икономическа асоциация, Западната Икономическа Асоциация, Дружество Монт Перелин, член е на: Американското Философско Дружество и Националната Академия на Науките,и е един от изследователите към Националното Бюро за Икономически Изследвания в САЩ. Работил е като съветник в държавната администрация на президента Рейгън през 80-те години. През 1976 е Нобелов Лауреат за икономически науки - за изключителен принос в потребителските анализи, изследването, историята и теорията на паричната система, ценообразуването, и за неговите доказателства за сложността на стабилизационната политика. Според Фридман е напълно възможно да съществува постоянен икономически растеж и ниски нива на инфлацията, всичко което той изтъква като необходимо за това е добра правителствена парична политика от една страна и фискална, и регулационна политика от друга.
Милтън Фридман е съпруг на Роуз Фридман и баща на Дейвид Фридман, които също са известни икономисти.
Умира на 16 ноември 2006 на 94-годишна възраст в болницата в Сан Франциско поради кардиологични проблеми.
Статистика [редактиране]
Макар, че е по-малко извествен в статистиката, Фридман е бил също така отличен статистик. Един от неговите най-известни приноси за статистиката е последователното семплиране.
Източници [редактиране]
- ↑ "Milton Friedman on nobelprize.org". Nobel Prize. 1976. Линк от 20 февруари 2008
- ↑ "Milton Friedman, a giant among economists". The Economist. 23 ноември 2006. Линк от 20 февруари 2008
- ↑ Milton Friedman—Economist as Public Intellectual
Библиография [редактиране]
Публикувал е множество книги и статии, като най-забележителните от тях са:
- “A Theory of the Consumption Function”
- “The Optimum Quantity of Money and Other Essays”
- (с A. J. Schwartz) “A Monetary History of the United States”,
- (с A. J. Schwartz) “Monetary Statistics of the United States”
- (с A. J. Schwartz) “Monetary Trends in the United States and the United Kingdom”.
Външни препратки [редактиране]
- PBS интервю, профил и видео
- Шарлът Роуз интервю 12 декември 2006.
- Автобиография на NobelPrize.org
- Биография на EconLib.org
- Свободен да избираш Документален филм
- Милтън Фридман: Приток на пари
- IDEAS/RePEc
- Социалната отговорност на бизнеса е да увеличава своите печалби статия от Милтън Фридман
- Положението на свободната търговия от Милтън и Роуз Фридман
- Милтън Фридман: Защо не армия от доброволци?
- Избрана библиография за Милтън Фридман, Библиотека на Чикагския университет
- Милтън Фридман vs. The Fed Bailout от Майкъл Хирш, Нюзуик, 17 юли 2009
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Milton Friedman“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |
|
|||||||||||||||||||||||
