Леонид Канторович
 Леонид Канторович през 1975 г. |
|
| Роден | 19 януари 1912 г. Санкт Петербург, Руска империя |
|---|---|
| Умира | 7 април 1986 г. (на 74 г.) Москва, СССР |
| Националност | руснак |
| Поле | математика |
| Alma mater | Ленинградски държавен университет |
| Приноси | линейно програмиране, функционален анализ, числен анализ |
| Награди | Нобелова награда за икономика (1975) |
Леонид Витальевич Канторович (на руски: Леонид Витальевич Канторович) е руски икономист и математик, създател на линейното програмиране. Работи в областта на функциите и функционалния анализ, както и в сферата на изчислителната математика.[1] През 1975 г., заедно с Тялинг Коопманс, печелят Нобелова награда за икономика за техния принос в теорията за оптималното разпределение на ресурсите. По този начин той става единственият руски икономист, печелил това отличие.
Канторович е роден на 19 януари 1912 г. в семейството на руски евреи.[2] Завършва Ленинградския държавен университет.
Дълги години Канторович работи за Съветското правителство, като една от задачите му била да оптимизира производството на шперплат. През 1939 г. прави първите разработки в сферата на линейното програмиране, години преди то да бъде преоткрито и усъвършенствано от Джордж Данциг. Автор е на няколко книги, сред които най-значимите са: „Математически методи в организацията и планирането на производството“ (1939), „Икономически изчисления за най-доброто използване на ресурсите“ (1959) и „Оптимални решения в икономиката“ (1972). За работата си, през 1949 г. е удостоен с наградата „Сталин“.
След 1939 г. става професор във Военния инженерно-технически университет. По време на Блокадата на Ленинград, той изчислява оптималното разстояние между камионите, които се движат по замръзналото Ладожко езеро, в зависимост от дебелината на леда и температурата на въздуха. За да демонстрира своите изчисления, той лично тръгва с превозните средства по леда на езерото. За този свой подвиг е награден с Ордена на Отечествената война.
Умира на 7 април 1986 г. в Москва, СССР.
Съдържание |
Основни трудове[редактиране]
- «Вариационное исчисление», 1933, совместно с В. И. Смирновым и В. И. Крыловым.
- «Математические методы организации и планирования производства», 1939.
- «Определенные интегралы и ряды Фурье», 1940.
- «Теория вероятностей», 1946.
- «Функциональный анализ и прикладная математика», 1948.
- «Функциональный анализ и вычислительная математика», 1956.
- «Функциональный анализ в полуупорядоченных пространствах», 1950, совместно с Б. З. Вулихом и А. Г. Пинскером.
- «Приближенные методы высшего анализа», 1952,совместно с В. И. Крыловым.
- «Экономический расчет наилучшего использования ресурсов», 1959.
- «Функциональный анализ в нормированных пространствах», 1959, совместно с Г. П. Акиловым.
- «Рациональный раскрой промышленных материалов», 1971, совместно с В. А. Залгаллером.
- «Оптимальные решения в экономике», 1972.
- «Математика в экономике: достижения, трудности, перспективы». Лекция в Шведской Академии наук в связи с присуждением Нобелевской премии за 1975 год.
- «Математика и экономика — взаимопроникновение наук», 1977, совместно с М. К. Гавуриным.
- L. V. Kantorovich: «Essays in Optimal Planning», 1977.
- «Мой путь в науке», 1987.
- «Функциональный анализ (основные идеи)», 1987.
- «Selected Works. Part 1: Descriptive Theory of Sets and Functions. Functional Analysis in Semi-Ordered Space», 1996.
- «Selected Works. Part 2: Applied Functional Analysis. Approximation Methods and Computers», 1996.
Литература[редактиране]
- Леонид Витальевич Канторович: человек и ученый. В 2 т. Редакторы-составители В. Л. Канторович, С. С. Кутателадзе, Я. И. Фет. — Новосибирск: Изд-во СО РАН, Филиал «Гео», 2002.-Т. 1.-544 с, ISBN 5-7692-0502-4 (т.1), ISBN 5-7692-0501-6
