Даниел Канеман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Даниел Канеман (2004)

Даниел Канеман (английски: Daniel Kahneman, иврит: דניאל כהנמן‎) (роден 5 март 1934) e израелски психолог и нобелов лауреат, известен със своята работа по психология на разсъждаване и взимане на решения, бихейвиористична икономика и хедонистична психология.

Даниел Канеман е старши преподавател в училището по международни отношения "Удроу Уилсън". Също така е и професор по психология и връзки с обществеността в гимназията "Удроу" и почетен професор на университета в Принстън. Д-р Канеман е член на Националната академия на науките, дружеството на философите, член е на Американската академия за изкуства и науки, научен сътрудник е на Американската психологическа асоциация и на Сдружението на експерименталните психолози.

Биография[редактиране | edit source]

Даниел Канеман е роден в Тел Авив през 1934г. Той прекарва детските си години в Париж, Франция, където родителите му емигрирали от Литва в началото на 1920г. Канеман и семейството му били в Париж, когато градът е окупиран от нацистка Германия през 1940г. Баща му е бил от първите френски евреи, които са взети от германците, но бил освободен след шест седмици благодарение на намесата на работодателя му. Бащата на Канеман умира вследствие на диабет през 1944г. След това семейството на Канеман се премества във владяната тогава от Великобритания, Палестина през 1948г, точно преди създаването на държавата Израел.

Канеман обяснява, че отчасти окупацията от нацистите е причината да влезе в областта на психологията. Трябва да е било към края на 1941 или началото на 1943г., когато евреите са били длъжни да носят звездата на Давид и да се подчиняват на вечерния час. Канеман разказва: - Бях отишъл да си играя с един приятел християнин, но беше станало много късно. Обърнах кафевия си пуловер на обратно, за да се прибера незабележимо вкъщи. Докато вървях по една от празните улици видях един немски войник да ме доближава. Беше облечен в черна униформа, а бях чувал, че от тях трябва да се страхувам повече от другите, тъй като това беше облеклото на специално наетите тогава войници от SS. С  приближаването си към мен забелязах, че той ме гледаше доста напрегнато. Тогава той ме повика, приближих се още по-близо до него и той ме прегърна. Бях ужасен при мисълта, че може да види звездата от другата страна на пуловера ми. Говори с мен разпалено на немски няколко минути, извади портфейла си, показа ми снимка на малко момче и ми даде малко пари. Прибрах се по-сигурен отвсякога, че хората са безкрайно сложни и интересни. (Kahneman, 2003, p. 417)

Канеман получава бакалавърска степен със специалност психология и втора специалност математика от Еврейския Университет в Йерусалим през 1954г. След това той започва работа в отдела по психология на израелските отбранителни сили. Една от отговорностите му там е да оценява кандидатите за офицери във военното училище и разработването на тестове за тази цел. През 1958г. заминава за САЩ, за да учи за докторска степен по психология в Университета Бъркли в Калифорния. Канеман е женен за Ан Трейсман, професор-изследовател по психология в Принстън.

Този период от живота на Канеман бележи началото на дълго и ползотворно сътрудничество между него и Амос Тверски. Заедно, Канеман и Тверски публикуват серия от статии в сферата на вземането на решения, което завършва с публикуването на тяхната теория за перспективата през 1979г. Заради тази теория, Канеман е удостоен с Нобелова награда за икономика през 2002г. В своята Нобелова биография, Канеман посочва, че сътрудничеството му с Тверски започва, след като Канеман поканил Тверски да изнесе гост лекция на един от семинарите му в Hebrew University през 1968г. Тяхната първа съвместна работа е публикувана през 1971г е "Belief in the Law of Small Numbers,". През 1978г Канеман напуска Hebrew University, за да заеме позиция в университета на Британска Колумбия.

Академична кариера[редактиране | edit source]

Канеман започва своята академична кариера като преподавател по психология в Еврейския университет в Йерусалим през 1961 година. Повишен е в старши лектор през 1966 година. Неговата ранна работа се фокусира върху визуалното възприятие и внимание. Първата му публикация например в престижното списание "Science" е озаглавена "Pupil Diameter and Load on Memory". През този период Даниел Канеман е бил и гостуващ лектор и в университета в Мичигън ( 1965-66 ) и в подразделението за приложна психология в Кеймбридж ( 1968/1969 ) Бил е и научен сътрудник в Центъра за когнитивни науки и лектор по психология в Харвардския университет през 1966/1967 .

Награди[редактиране | edit source]

През 1982 получава награда на Американската психологическа асоциация

През 1995 получава медал от дружеството на Експерименталните психолози на Америка

През 2002 получава наградата Grawemeyer заедно с Амос Тверски

През 2002 получава Нобелова награда по икономика за неговата работа в теория на перспективите.

През 2007 Канеман получава награда на Американската психологична асоциация за Отличителен принос към психологията.[1].

Източници[редактиране | edit source]

  1. Daniel Kahneman, Ph.D., gallup.com

Виж още[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]