19 януари
от Уикипедия, свободната енциклопедия
19 януари е 19-ият ден в годината според григорианския календар. Остават 346 дни до края на годината (347 през високосна).
- 383 г. — Аркадий е обявен за император на източната Римска империя.
- 1419 г. — Стогодишна война: Град Руан се предава на английския крал Хенри V и по този начин Нормандия става част от Англия.
- 1764 г. — Джон Уилкс е изгонен от Камарата на общините заради подривна дейност и клеветничество.
- 1806 г. — Великобритания окупира нос Добра надежда.
- 1829 г. — Състои се премиерата на "Фауст" от Гьоте.
- 1839 г. — Британската източноиндийска компания превзема Аден.
- 1853 г. — Състои се премиерата на операта "Трубадур" на Джузепе Верди в Рим.
- 1861 г. — Джорджия става 5-я щат, отделил се от САЩ след Южна Каролина, Мисисипи и Алабама.
- 1899 г. — Судан става кондоминиум на Великобритания и Египет.
- 1915 г. — Първата световна война: При първата в света бомбардировка на цивилно население германски цепелини бомбардира градовете Грейт Ярмут и Кингс Лин във Великобритания, загиват над 20 души.
- 1918 г. — Финландска гражданска война: Първи тежки сражения между Червената гвардия и Бялата гвардия.
- 1920 г. — Сенатът на САЩ гласува против присъединяването на държавата към Обществото на народите.
- 1937 г. — Хауърд Хюз поставя нов световен рекорд за скорост, прелетявайки със самолет разстоянието от Лос Анджелис до Ню Йорк за 7 часа, 28 минути и 25 секунди.
- 1938 г. — За първи път в света започва серийно производство на леки автомобили с дизелов двигател от американската фирма "Дженерал Моторс".
- 1941 г. — Втората световна война: Великобритания напада контролираната от Италия Еритрея в Етиопия.
- 1942 г. — Втората световна война: Япония напада Бирма.
- 1945 г. — Втората световна война: Съветската армия освобождава Лодз. От 230 000 жители през 1940, по-малко от 900 оцеляват след Нацистката окупация.
- 1946 г. — Генерал Дъглас Макартър създава Международен военен трибунал за Далечния изток за съдене на японски военнопрестъпници.
- 1955 г. — Играта "Скрабъл" се появява на пазара.
- 1966 г. — Индира Ганди е избрана за министър-председател на Индия.
- 1969 г. — Студентът Ян Палах умира, след като три дена преди това се самозапалва в Прага в знак на протест срещу инвазията на СССР в Чехословакия през 1968. Погребението му се превръща също в значим протест.
- 1977 г. — Президентът на САЩ Джералд Форд амнистира Ива Тогури д'Акино, известна като "Токийската роза".
- 1977 г. — В Маями, щата Флорида, пада сняг за първи път в известната история на града.
- 1981 г. — САЩ подписва споразумение с Иран за освобождаването на 52-мата американски заложници, държани 14 месеца в плен.
- 1983 г. — Нацисткият Военният престъпник Клаус Барби е арестуван в Боливия.
- 1983 г. — Apple Computer известява за появата на "Apple Lisa" — първият си персонален компютър с графичен потребителски интерфейс и компютърна мишка.
- 1989 г. — Френският президент Франсоа Митеран кани на неформална закуска в посолството на Франция в София 12 български дисиденти.
- 1993 г. — IBM обявява, че е регистрирана загуба от $4,97 милиарда за изминалата 1992 година — най-голямата загуба за една година на дадена корпорация в историята на САЩ.
- 1997 г. — След повече от 30 години Ясер Арафат се завръща в Хеброн и участва в честването по случай присъединяването на последния, контролиран от израелците, град на Западния бряг.
- 2007 г. - Арменският журналист Хрант Динк е застрелян пред офиса на вестника, в който работи, от 17-годишен турски националист.
- 399 г. — Елия Пулхерия, Императрица на Източната Римска империя († 453 г.)
- 840 г. — Михаил III, византийски император († 867 г.)
- 1544 г. — Франсоа II, крал на Франция († 1560 г.)
- 1736 г. — Джеймс Уат, британски изобретател († 1819 г.)
- 1798 г. — Огюст Конт, френски философ, един от основоположниците на позитивизма († 1857 г.)
- 1803 г. — Сара Хелън Уитман, американска поетеса († 1878 г.)
- 1807 г. — Робърт Лий, генерал от Армията на Конфедерацията по време на Американската гражданска война († 1870 г.)
- 1809 г. — Едгар Алън По, американски писател († 1849 г.)
- 1833 г. — Ели Дюкомен, швейцарски политик, Нобелов лауреат († 1906 г.)
- 1839 г. — Пол Сезан, френски художник († 1906 г.)
- 1849 г. — Владимир Давидов, руски артист († 1925 г.)
- 1853 г. — Иван Салабашев, български политик († 1924 г.)
- 1859 г. — Шарл Дил, френски учен, историк († 1944 г.)
- 1860 г. — Стефан Белов, български военен деец († 1931 г.)
- 1863 г. — Вернер Зомбарт, немски икономист († 1941 г.)
- 1864 г. — Иван Пеев-Плачков, български политик († 1942 г.)
- 1865 г. — Валентин Серов, руски художник († 1911 г.)
- 1871 г. — Даме Груев, български революционер († 1906 г.)
- 1875 г. — Георги Константинов, български революционер († 1969 г.)
- 1879 г. — Симеон Радев, български публицист, дипломат и историограф († 1967 г.)
- 1883 г. — Херман Абендрот, немски диригент, професор († 1956 г.)
- 1884 г. — Георги Кьосеиванов, български политик († 1960 г.)
- 1890 г. — Иван Зонков, деец на БКП († 1938 г.)
- 1900 г. — Иван Христов, български художник († 1987 г.)
- 1900 г. — Лесли Уайт, американски антрополог († 1975 г.)
- 1902 г. — Георгий Острогорски, руски византолог († 1976 г.)
- 1908 г. — Радка Йосифова, преподавателка по народно пеене, първата „Мис България“
- 1912 г. — Леонид Канторович, руски икономист и математик († 1986 г.)
- 1918 г. — Васил Величков, първият български пилот († 1984 г.)
- 1920 г. — Иван Пачников, български лекар и общественик
- 1920 г. — Хавиер Перес де Куеляр, перуански дипломат
- 1921 г. — Патриша Хайсмит, американска писателка († 1995 г.)
- 1922 г. — Йежи Кавалерович, полски кинорежисьор
- 1922 г. — Христо Данов, български юрист († 2003 г.)
- 1923 г. — Ивайло Петров, български писател († 2005 г.)
- 1923 г. — Маркус Волф, немски офицер († 2006 г.)
- 1926 г. — Тодор Гогов, български политик
- 1929 г. — Ред Амик, американски автомобилен състезател († 1995 г.)
- 1936 г. — Стойко Факиров, български професор
- 1943 г. — Джанис Джоплин, блус, рок-енд-рол, блус-рок и психеделик-рок певица († 1970 г.)
- 1946 г. — Генадий Кузмин, украински шахматист
- 1946 г. — Джулиан Барнс, британски писател
- 1946 г. — Доли Партън, американска кънтри певица, композиторка и киноактриса
- 1947 г. — Род Евънс, английски рокпевец
- 1954 г. — Синди Шърман, американска фотографка и режисьорка
- 1955 г. — Саймън Ратъл, английски диригент
- 1958 г. — Алън Стийл, американски писател-фантаст
- 1959 г. — Петя Силянова, българска актриса
- 1966 г. — Стефан Едберг, шведски тенисист
- 1967 г. — Хавиер Камара, испански актьор
- 1968 г. — Светослав Малинов, български политик
- 1969 г. — Предраг Миятович, черногорски футболист
- 1970 г. — Александър Бох, германски автомобилен състезател
- 1972 г. — Борислав Цеков, български политик
- 1972 г. — Калина Сакскобургготска, дъщеря на Симеон II
- 1975 г. — Александър Александров , български футболист
- 1976 г. — Марша Томасън, британска актриса
- 1980 г. — Дженсън Бътън, британски пилот от Формула 1
- 1984 г. — Исмаел Бланко, аржентински футболист
- 1985 г. — Бени Файлхабер, американски футболист
- 1985 г. — Елиът Уорд, английски футболист
- 1986 г. — Клаудио Маркизио, италиански футболист
- 1991 г. — Петра Мартич, хърватска тенисистка
- 1989 г. - Стоян Иванов, български рап изпълнител
- 923 г. — Мохамед ибн Джарир ал-Табари, персийски историк (* 839 г.)
- 1526 г. — Изабела Хабсбург, австрийска ерцхерцогиня и кралица на Дания, Норвегия и Швеция, съпруга на крал Кристиан II. (* 1501 г.)
- 1547 г. — Хенри Хауард, граф на Съри, английски поет (* 1517 г.)
- 1576 г. — Ханс Закс, немски поет и драматург (* 1494 г.)
- 1629 г. — Абас I Велики, шах на Иран (* 1571 г.)
- 1825 г. — Феодосий Шчедрин, руски скулптор (* 1751 г.)
- 1865 г. — Пиер-Жозеф Прудон, френски философ - анархист (* 1809 г.)
- 1869 г. — Карл фон Райхенбах, германски химик (* 1788 г.)
- 1881 г. — Франсоа Мариет, френски археолог, създател на Египетския музей в Кайро (* 1821 г.)
- 1908 г. — Георги Данчов, български художник и революционер (* 1846 г.)
- 1913 г. — Йосиф Ангелов, български офицер (* 1857 г.)
- 1927 г. — Шарлота Белгийска, императрица на Мексико (* 1840 г.)
- 1929 г. — Цветко Дрончилов, български просветен деец (* 1841 г.)
- 1930 г. — Франк Рамзи, английски математик (* 1903 г.)
- 1931 г. — Димитър Бръзицов, български публицист (* 1858 г.)
- 1931 г. — Петър Пешев, български политик и юрист (* 1858 г.)
- 1938 г. — Бранислав Нушич, сръбски писател (* 1864 г.)
- 1947 г. — Мануел Мачадо, испански поет (* 1874 г.)
- 1947 г. — Тане Николов, български революционер (* 1873 г.)
- 1952 г. — Валтер фон Болтенщерн, германски офицер (* 1889 г.)
- 1954 г. — Димитър Божиков, български революционер (* 1866 г.)
- 1965 г. — Яким Якимов, български учен (* 1900 г.)
- 1969 г. — Ян Палах, чешки студент, починал след самозапалване (* 1948 г.)
- 1987 г. — Лоурънс Колберг, американски психолог (* 1927 г.)
- 1990 г. — Ошо, индийски и американски духовен учител и философ (* 1931 г.)
- 1991 г. — Джон Ръсел, американски актьор (* 1921 г.)
- 1996 г. — Дон Симпсън, американски филмов продуцент (* 1943 г.)
- 1997 г. — Клифърд Скот, английски психоаналитик (* 1903 г.)
- 1997 г. — Тодор Андрейков, български актьор (* 1933 г.)
- 1998 г. — Карл Пъркинс, американски китарист (* 1932 г.)
- 2000 г. — Бетино Кракси, италиански политик и държавник (* 1934 г.)
- 2002 г. — Вава, бразилски футболист (* 1934 г.)
- 2002 г. — Франц Инерхофер, австрийски писател (* 1944 г.)
- 2004 г. — Александър Сталийски, български политик (* 1925 г.)
- 2006 г. — Уилсън Пикет, американски соул певец (* 1941 г.)
- 2007 г. — Хрант Динк, арменски писател и журналист (* 1954 г.)
