Шарлота Белгийска

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Шарлота
императрица на Мексико
Carlota by Graefel.jpg
портрет от Грефел
Лични данни
Други титли ерцхерцогиня на Австрия, принцеса на Унгария и Бохемия, принцеса на Белгия
Родена 7 юни 1840 г.
Брюксел, Белгия
Починала 19 януари 1927 г.
Мейсе, Белгия
Семейство
Брак император Максимилиан I
Династия Сакс-Кобург и Гота
Баща Леополд I Белгийски
Майка Луиза-Мария Орлеанска
Мария-Шарлота-Амелия-Августина-Виктоар-Клементина-Леополдина (Marie Charlotte Amélie Augustine Victoire Clémentine Léopoldine) е белгийска принцеса от династията Сакс-Кобург и Гота и е ерцхерцогиня на Австрия и императрица на Мексико, съпруга на Максимилиан I, император на Мексико и ерцхерцог на Австрия.

Семейство[редактиране | edit source]

Принцеса Шарлота е родена на 7 юни 1840 в кралския дворец Лекен, Брюксел, Белгия. Тя е дъщеря на белгийския крал Леополд I и френската принцеса Луиза Бурбон-Орлеанска. Принцеса Шарлота е кръстена на покойната първа съпруга на баща си — принцеса Шарлота-Августа Уелска, която умира по време на раждане. Шарлота има трима братя — Луи-Филип, който умира като дете, Леополд II, крал на Белгия и Филип, граф на Фландрия. Принцеса Шарлота е първа братовчедка на британската кралица Виктория и на съпруга ѝ, принц Алберт.

Любимата баба на Шарлота е френската кралица Мария-Амалия от Двете Сицилии, съпруга на Луи-Филип, с която принцесата поддържа тясна връзка и редовна кореспонденция през по-голямата част от живота си. Когато Шарлота е на десет години, майка ѝ умира от туберкулоза и принцесата е поверена на грижите на графинята на Хулсте, близка приятлка на семейството. Няколко седмици през годината принцесата прекарва в Клермънт хаус, Великобритания, при Мария-Амалия и останалата част от семейството на майка си, което по това време се намира в изгнание във Великобритания.

Ерцхерцогиня на Австрия[редактиране | edit source]

На 27 юли 1857 г. в Брюксел принцеса Шарлота се омъжва за своя втори братовчед ерцхерцог Максимилиан Австрийски, брат на австро-унгарския император Франц-Йосиф. В австрийския императорски двор Шарлота става любимата снаха на свекърва си, София Баварска, която вижда в белгийската принцеса идеалната съпруга за един австрийски ерцхерцог. Принцеса Шарлота обаче не се намира в добри отношения с етърва си — императрица Елизабет (съпруга на брата на Максимилиан). Смята се, че принцесата е подразнена от прекалено близките отношения между императрицата и Максимилиан, който е неин довереник и споделя много от нейните предпочитания, и най-вече заради факта, че Елизабет привлича по-големи адмирации с красотата си.

След сватбата си Шарлота прекарва няколко щастливи години в Италия, където Максимилиан е назначен за вицекрал на кралство Ломбардия-Венеция, което се намира под австрийска власт.

Императрица на Мексико[редактиране | edit source]

През 1860 амбициозният френски император Наполеон III предприема военна интервенция в Мексико. Воден от желанието си да превърне Мексико в сателит на Франция, Наполеон III търси подходящ кандидат за титлата Император на Мексико. Изборът на френския император пада върху ерцхерцог Максимилиан Австрийски, който приема предложената му корона и през 1864 Шарлота и Максимилиан отпътуват за Новия Свят. Императорската двойка избира за своя официална резиденция неоготическия Чапултепекски замък, който се намира в покрайнините на град Мексико. В испаноезичния свят новата императрица на Мексико става известна с името Карлота, испанкия вариант на френското име Шарлота. Карлота взема сериозно задълженията си на мексиканска императрица и предприем обиколка на далечния Юкатан, посещавайки руините на Уксмал.

Императрица Карлота Мексиканска. Фотография

В Мексико положението на Шарлота и съпругът ѝ обаче е изключително несигурно. Техният режим се гради на подкрепата от страна на френските войски в Мексико и на мексиканскта едроземеделска клика, но среща категоричния отказ от признание на републиканците, предвождани от Бенито Хуарес. Конфликтът между императорските сили и републиканците взема образ на гражданска война, в която се намесват и САЩ, подкрепящи републиканците. Положението на Карлота и Максимилиан I става изключително несигурно след оттеглянето на френските войски от Мексико през 1866 г. Оттеглянето на французите и подкрепата на американците дават необходимото на републиканците надмощие срещу силите на Максимилиан I. Опасността, в която Максимилиан I и Карлота се намират, е очевидна за всички, но императорът категорично отказва да напусне Мексико, въпреки съветите на самия Наполеон III.

Опитвайки се да спаси престола на съпруга си, Карлота заминава за Европа, където търси подкрепа за Максимилиан I в Париж, Виена и най-накрая в Рим при папа Пий IX. Мисията на императрицата обаче търпи провал, което съсипва психическото ѝ равновесие: тя започва да проявява симптоми на параноя, получава нервен срив и никога след това не се завръща в Мексико.

През пролетта на 1867 г. съпругът на Шарлота е заловен от републиканците и е екзекутиран през юни същата година, въпреки опитите на редица европейски правителтва да спасят живота на детронирания император. Едни от последните думи на Максимилиан I преди екзекуцията му са:"Бедната Шарлота!". Новината за смъртта на съпруга ѝ допълнително разстройва бившата мексиканска императрица, поради което психическото ѝ съсстояние продължава да бъде нестабилно. Братът на Шарлота, графът на Фландрия, наема психиатър, който след като прегежда Шарлота, я обявява за душевно болна.

Последни години[редактиране | edit source]

До края на живота си Шарлота живее изолирана, първоначално в двореца Мирамаре, близо до Триест, а след това в замъка Бушот в Белгия. По време на Първата световна война Белгия е окупирана от Германия, но имението, в което пребивава Шарлота, се ползва със специален статут, тъй като Австрия е съюзник на Германия, а Шарлота е снаха на австро-унгарския император.

С времето болестта на бившата императрица се влошава. Тя остава дълбоко влюбена в съпруга си. След смъртта му Шарлота запазва всичко, на което са се радвали по време на съвместния си живот. През целия остатък от живота си тя живее в илюзията, че продължава да бъде императрица на Мексико и дори продължава да вярва, че Максимилиан е жив и ще се върне при нея.

Шарлота умира в замъка Бушот в Майзе, Белгия на 19 януари 1927.


Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Charlotte of Belgium“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.