Юкатан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за полуострова. За едноименния щат вижте Юкатан (щат).

Сателитна снимка на полуостров Юкатан

Юката̀н (на испански Yucatán) е голям полуостров в Северна Америка.

Разположен е в Централна Америка, като заема най-източната част от територията на Мексико, Северна Гватемала и целия Белиз. Полуостровът е заобиколен от водите на залива Кампече на запад, Мексиканския залив на север и Карибско море на изток. Площта му е 180 000 км2. Най-високата му точка е планината Мая, 1 122 м. Има храсти, тропически гори, агаве, кокосови палми. Събира се чикле — смола за дъвки.

Полуостров Юкатан е съставен от голяма и заплетена система подводни пещери и кладенци. Тези пещери са формирали вид комбинация от разнообразни геологични феномени като заледяване, разтваряне и въздействието на голям метеорит, паднал там преди много години. Милиони години полуостровът е бил потопен под праисторически океан. Бил е съставен главно от коралови рифове. Те се развили в плитчините и в топлите води, след което се разложили за да образуват повече от 1300 м варовиков слой през Кредата. По време на Терциерния период още 1000 м се събрали от въглеродни натрупвания и създали огромна варовикова платформа, която съставлява днешния п-в Юкатан. Поради въглеродния диоксид в атмосферата, валежите в района са леко киселинни. Киселинната вода може да разтвори скалите и да се прецеди през порестия варовик докато стигне до водата под повърхността. Комбинацията от вода и киселинни валежи дълбае дългите пещери, характеризиращи полуострова.

По време на ледниковите и пост-ледникови периоди водата често флуктуирала. Когато по време на ледников период водата спадала, водела до оттичане на кухините, които по-рано били запълнени с вода. Това причинило рухването на таваните, тъй като вече нямало вода, която да ги поддържа. Така се появили карстови прозорци, които постепенно разяли варовиковите стени на пещерата и довели до разширяване и удължаване на пещерните тунели. Когато морското ниво отново се повишило и тунелите вече били пълни не с прясна вода, а и с примеси на солена океанска вода.

Друго, характеризиращо полуострова, е cenote — кладенец. Думата произлиза от майанската дума „dzonot“, която означава свещен кладенец. По-точно думата се отнася за голяма естествена скрита дупка, чието варовиково покритие се е дълбало години наред, за да разкрие течащия под него поток. Докато някои от тези структури са били просто вертикални шахти изпълнени с вода, други били съставени от подводни проходи. Не само че са били използвани с цел препитание, пещерите и кладенците на Юкатан са били с огромно религиозно значение за Маите. Считали ги за проходи към подземния свят, наречен Хибалба. Там майенските богове и предци можели да общуват с живите.

Много свещени ритуали и церемонии били провеждани в тези подземни зали, защото се смятало че са по-близо до божественото и свръхестествените сили. Много от цивилизациите на маите били построени около кладенци и просъществували стотици години, което значи че много повече тела са били жертвани и погребенията в кладенците са били основна практика.

Смята се, че има важна връзка между кратера, оставен от голям метеорит и образуваните на п-в Юкатан кладенци и пещери. Когато метеорита се блъснал със земната повърхност, създал пръстеновиден разлом на мястото на сблъсъка. Този граничен разлом препречил пътя на повърхностната вода, отклонявайки я покрай и над разломната линия и по този начин спомогнал за разтварянето на горния слой, като формирал пещерите и кладенците на полуострова. Кратера се нарича Чихулуб (Chicxulub) и е приблизително 200 км. в диаметър. Някои от най-дългите пещерни системи се намират на Юкатан.

Подводните пещери в Юкатан са дом на много пленителни форми на живот, уникални за пещерната среда и включват поне 10 вида скариди, 8 вида копеподи, 6 вида изоподи и 5 вида амфиподи. Някои от тях са Typhiliasina pearsi, Creaseiella anops, Bahalana mayana и Styginomysis cokei.

Някои от по-известните пещерни системи на п-в Юкатан са Sac Actun, Nohoch Nah Chich, Dos Ojos и Ox Bal Ha. Sac Actun е подводна пещерна система, разположена по Карибското крайбрежие на п-в Юкатан с проходи на север и на запад от селището Тулум. Целостта на проучената пещера се простира в новоформираната Municipalidad de Tulum и в щата Куантана Руо. Най-известният вход към пещерата е Гранд Сейнот (Grand Cenote). Той е разположен близо до Коба Роуд, западно то Тулум. През 2007 г. Nohoch Nah Chich била причислена към Sac Actun, правейки я по този начин най-дългата пещерна система в света, поне за няколко месеца. Понастоящем Sac Actun е 156 км и е на второ място след дългата 172 км Ox Bel Ha.

Като във всяка друга пещера и тук се наблюдават обичайните сталактити, сталагмити, варовикови колони и други