Сталактит
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сталактит (на гръцки: σταλάσσω — „капя, този който капе“) е висящо от тавана на пещерите калцитно образувание, разположено на място, където капе вода. Терминините "сталактит" и "сталагмит" са въведени в литературата през 1655 г. от датския натуралист Оле Ворм.
Механизъм на образуването [редактиране]
Водата, проникваща в пещерите разтваря варовика в химическата реакция:
- CaCO3 + H2O + CO2 <=> Ca2+ + 2 HCO3-
При определени условия реакция протича и в обратната посока, и става отлагане на калциев карбонат - така растат сталактитите. Този процес е бавен и отнема десетки и стотици години. Дължината на сталактитите в отделни случаи достига няколко метра.
