Варовик

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Варовикът е бяла седиментна скала , съставена предимно от калциев карбонат. По своя произход варовиците могат да бъдат хемогенни (утаени по химичен път), биогенни (изградени предимно от останки на организми - фито- и зоопланктон, черупки, скелетни частици и др.) и кластични (изградени от преотложени парчета варовик).

Варовикът е една от най-широко използваните в строителството скали. Освен в естествен вид, варовика се използва за промишлено производство на негасена вар, въглероден диоксид, калцирана сода. Добавя се при производството на чугун от кисели руди.

Водите с високо съдържание на варовик (като тази в Североизточна България) се наричат твърди. При загряването на такава вода до температури над 50°C, варовикът се отлага по водоносещите части. Тези отлагания са известни като "Котлен камък" или "накип". Това води до износване, стесняване на пропускащите течения и запушването им. Ако не се ползва за питейни нужди, водата може да се третира с препарати за понижаване на съдържанието на CaCO₃.