Балчик

Балчик
Балчик
43° с. ш. 28° и. д.43.417° с. ш. 28.167° и. д. 43.417, 28.167
Общи данни
Население	12 913 (ГРАО, 2010-12-15)* 11 610 (НСИ)
Землище	74.411 km²
Надм. височина	199 m
Пощ. код	9600
Тел. код	0579
МПС код	ТХ (Тх)
ЕКАТТЕ	2508
Администрация
Държава	България
Област	Добрич
Община    - кмет	Балчик Николай Ангелов (независим)

Балчик е малък крайбрежен град в област Добрич, Североизточна България, разположен в средните части на северното Българско Черноморие, в близост до курортния комплекс Албена. Той е административен и стопански център на едноименната община Балчик. Населението на града към края на 2011 година е 11 321 жители.

Основна забележителност на Балчик е архитектурно-парковият комплекс „Балчишки дворец“ - изграден през 1924 година за лятна резиденция на румънската кралица Мария.

География

Брегът на Балчик

Намира се на черноморския бряг, близо са курортите Албена, Кранево, Златни пясъци и градовете Варна, Добрич и Каварна. Геоложката основа е от бял варовик. Пред повечето собственици на къщи стоят проблеми със свлачищата. Като цяло температурата на морската водата е 2–3 градуса по-ниска, отколкото по южното българско Черноморие.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):

Балчик
година	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009	2011
население	6 131	8 006	8 711	11 062	12 752	12 235	12 448	12 291	12 270	12 196	11 321
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org“

История

Траките са първите заселници на земите, върху които е разположен днешният град. Открити са тракийски предмети на възраст над 2000 години (чаши, метални съдове, накити, оръжия). През 2007 година бяха разкрити основите на храм на Кибела от елинистическата епоха с множество статуи, фризове, фигурални композиции и украса.

По времето на античната колонизация на Черноморието градът се е наричал Дионисополис (градът на бог Дионис), а прабългарското му название (вкл. по време на управлението на Балик, на чиято държава градът е столица) е Карвуна. На 23.07.2004 г. в района на Авиобазата в средновековно селище са открити шест биритуални прабългарски гробове от края на VII в. Предполага се, че това е най-ранният ранносредновековен двуобреден некропол от прабългарския период от времето на хан Аспарух, по-стар от некропола край Нови Пазар.

В късната античност и началото но средните векове там се е издигала крепостта Круни (Krunoi), което в български превод означава "Извори", която е бранила брега от нашествия по море. Българското селище е крепостта Карвуна, столица на Добруджа заедно с близката Калиакра. След османското нашествие градът е известен с настоящото си име. За него съществуват три предположения: първото - от Балик, брата на деспот Добротица, феодален български владетел в Добруджа, подобно тези на град Кюстендил, от името на деспот Константин, на Доспат от Деспот (Алекси Слав), на самата Добруджа от името на деспота Добротица и т.н., втората - от куманската дума баликчик - „градче“ (проф. Ив. Добрев) и третата - от „балчук“ (турска дума, означаваща „калищата“, предвид стичащите се бели кални потоци след всеки дъжд).

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Балчик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

• |Подробно за крепостта вижте "Балчик-Карвуна-Круни-Дионисополис"

Религии

Църква

В Балчик има 5 православни храма, 4 от тях са действащи. Най-стара е църквата "Св. Николай Мирликийски", която е построена към средата на XIX век и е първата българска църква в Балчик. В града има и една джамия, която е действаща.

Преобладаващото вероизповедание в Балчик е православното християнство. Има и няколко протестантски църкви (баптистка, адвентистка и петдесятна).

Политика

През февруари 2006 г. на посещение в Балчик идва премиерът, за да се запознае с възможностите и перспективите за развитие на черноморските градове. Официалното откриване на новата административна сграда в Балчик се извършва от президента на България Георги Първанов на 24 май, когато е празникът на града. През септември на посещение в Белия град е председателят на парламента Георги Пирински. За пръв път в историята на града се случва в една година той да бъде посетен от премиер, президент и председател на Народното събрание.

Икономика

Изглед от града

Градът развива основно туристическа дейност през летния сезон. Традиционните посетители са главно от Русия, България, по-малко - от Чехия, Полша и скандинавските страни. Хотелиерството и ресторантьорството са основният източник на доходи за местното население. Сериозна пречка пред развитието на този отрасъл е липсата на достатъчна по площ пясъчна ивица.

Риболовът не е типичен отрасъл. Яхтено пристанище дава възможност за акостиране на 60 яхти. Развит е яхтеният туризъм, който предлага разнообразни пътеществия по Северното черноморие. Организират се пикници, риболов и къпане в морето, бой с пиратски кораби, романтични нощни круизи и пр. В околностите на гр. Балчик се изграждат и две игрища за голф, едното от които е проектирано от световно известния играч на голф Иън Уснам. Очаква се през лятото на 2006 година да бъдат посрещнати и първите голф-играчи.

Инфраструктура

През 2006 г. политиката на кметския екип в Белия град е насочена към развитие и изграждане на инфраструктурата на града. В края на 2006 г. се започва изграждането на пречиствателна станция, за която са осигурени 22 млн. евро по програма ИСПА. Пречиствателната станция е пусната в експлоатация през 2009 година.

На 1.07.2009 е прерязана лентата и на брегоукрепителното съоръжение „Дамбата“ , посредством което в морската си част Балчик се свързва с курорта Албена. Стойността на строително-монтажните работи е 4 200 000 евро. Освен брегоукрепително съоръжение „Дамбата“ е и пешеходна алея, по която туристите могат да ходят пеш от Балчик до Албена по самия бряг или да карат велосипеди.

Предстои да се участва в някои от предпресъединителните програми на Европейския съюз за изграждане на парк „Ехо“.

Забележителности и Култура

Дворецът на Балчик

Ботаническата градина в Балчик

Старите дворцови бани

В Балчик се намират следните забележителности от Стоте национални туристически обекта на БТС:

• Архитектурно-парковия комплекс “Дворецът” - лятна резиденция на румънската кралица Мария, построен по време на румънската окупация на Южна Добруджа (1919-1940 г.), след което придаден към българското Министерство на културата като творческа база, а градината - на Софийския университет като ботаническа градина за развитие на уникални видове.
• Ботаническата градина на Софийския университет, която съдържа втората по големина кактусова колекция в света след тази в Монако, както и други уникални растения, започната от академик Асен Дацев.

Университетската ботаническа градина и Дворецът представляват безспорно визитната картичка на Балчик. На 27 юли 2005 градината отбелязва 50-годишнина от своето създаване. През 2006 г. университетската ботаническа градина отваря своята новоизградена част, предназначена специално за посещение от хора с увреждания. Тя е официално открита на 50-годишния юбилей. В парниците на градината зреят лимони с големина на хандбална топка, както и много други екзотични плодове като банани, папая и др.

В града е сформирана самодейна театрална група към читалище „Паисий Хилендарски“.

Музеи

Историческият музей на Балчик разполага с интересни находки, датиращи от преди няколко века, археологически разкопки. В Балчик има: етнографски и възрожденски комплекс, художествена галерия, взаимно училище, три църкви и една джамия, които също са обект на интерес от страна на туристи. Художествената галерия в Балчик е с над 40 годишна история, нейна основателка е Клара Петкова. Във фонда на галерията има произведения на Владимир Димитров - Майстора, както са били излагани и творби на Салвадор Дали и др.

Храмът на Кибела в Балчик, открит през 2007 г.

Най-значимото събитие за град Балчик е наскоро откритият храм на богинята майка Кибела в центъра на града. Досега археолозите са открили осем уникални статуи от бял мрамор на богинята майка и над 18 мраморни плочи с напълно запазени надписи на старогръцки.

Културни мероприятия и фестивали

Град Балчик е център за много културни мероприятия. Ежегодно се провеждат множество фестивали. С традиции е детският фестивал Усмивките на морето. С тенденция да се превърнат в ежегодни фестивали са Балфест — международен филмов фестивал за документални филми и международния Филм форум.

Градът е известен с културните празници през месец септември свързвани обикновено с имената на Иван Гранитски, Стефан Цанев и други.

Друг фестивал, който е затвърдил името си и се свързва с Балчик е международният фестивал Процес-пространство. В зависимост от определената тема, много от произведенията на фестивала се правят на място. Председател е Димитър Грозданов, който е направил много дарения за Градската художествена галерия в Балчик.

През 2005 година Балчик бе домакин на нов детски фестивал „Хоро от перли“. По време на фестивалните дни руски и български деца имаха възможности да демонстрират своите умения в танцовите изкуства. През месец септември 2005 г. се проведе Международния студентски филмов фестивал, за който заявиха участие над 600 души. Това бе третото издание на фестивала, като той се проведе за 2-ри пореден път в Белия град. Бяха отправени много предизвикателства към студентите, които представиха своите идеи и филми пред публиката в Балчик.

Друг редовен фестивал е „Балфест“, който се провежда в края на годината. Това е международен фестивал за документално и репортажно кино.

24 май е определен като празник на Балчик. На този ден в града има богата културно-развлекателна програма, както и богата търговска алея.

През 2007 г. в началото на месец май бе поставено началото на първия фотопленер „Балчик - древен и модерен“. Повече от 40 фотографи запечатаха белия град. Снимки от организираната изложба бяха показани в София, Варна, предстои в Габрово и Русе. През 2008 година фотопленера ще се проведе отново в началото на месец май.

Транспорт

Непосредствено до града се намира летище (1935 г.). По време на Втората световна война летището се използва изцяло за военни цели от германската авиация срещу съветски цели, преди всичко подводници. Местоположението на летището (200 метра надморска височина и 400 метра от брега на морето) има своето особено военно-стратегическо значение. В днешно време не се използва. Съществуват планове за превръщането му в локално летище за туристи предвид голф-игрищата и околните курорти.

Литература

Съвременни автори на Балчик: Петрушка Костова - автор на три прозаични книги, Диана Трифонова - поетеса-носител на национална награда за поезия. В Балчик е живял и работил поетът Йордан Кръчмаров. Днес на негово име съществува литературен клуб „Йордан Кръчмаров“.

Побратимени градове

Гр. Балчик е подписал договор за побратимяване с чешкия град Стара Любовна, шведския Хагсфорс, а през май 2006 г. се очаква да се побратими и с полския град Чешин. Договорите, които се сключват, са за сътрудничество в областта на туризма.

На 09 октомври 2006 кметовете на Балчик и румънския град Бран подписват споразумение за побратимяване на двата града. В Бран се намира замъка Бран (известен като „Двореца на Дракула“), зимен дворец на румънската кралица Мария, чиято лятната резиденция е в Балчик по време на румънската окупация 1913-1940 г.

• Армуталан, Турция
• Бран, Румъния
• Мангалия , Румъния
• Стара Любовна, Словакия
• Хагсфорс, Швеция
• Чешин, Полша

Личности

Родени в Балчик

• Горги Попов (1853 - 1935), български опълченец
• Никола Иванов, български опълченец
• Никола Минков, български опълченец
• Михаил Даев (1881 - 1907), български революционер, драмски войвода роден в Балчик;
• Михал Атанасов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, четата на Коста Христов Попето, четата на Никола Лефтеров, 2 и 4 рота на 10 прилепска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен и „За военна заслуга“
• Наум Атанасов (Анастасов) (1882 - 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Лефтеров, 4 рота на 10 прилепска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 29 юни 1913 година
• доц. Веселин Ранков, български актьор и преподавател в НАТФИЗ
• Красимир Ранков, български артист;

Починали в Балчик

• Константин Кисимов (1897 - 1965), български актьор

Живели в Балчик

• Андон Калчев, български военен и македонски революционер;
• Стефан Цанев, български писател и драматург;
• Иван Д. Саракинов, македоно-одрински опълченец, родом от Саракиново, Воденско, жител на Балчик, Инженерно-техническа част на МОО, 1 рота на 1 дебърска дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен
• Ивайло Петров, български писател, живял в Балчик от 1978 г. до 2005 година.
• Николай Урумов, български актьор
• Константин Велчев, български икономист и финансист предподавател в Икономически университет - Варна

Външни препратки

• Община Балчик
• Балчик онлайн
• Онлайн каталог на град Балчик
• Радио и телевизия в Балчик
• Всичко за община Балчик

Изследвания

• Стателова, Елена. Балчик в епохата на капитализма. - В: Балчик, С., 1986,
• Димитров, М. Балчик - древност и съвремие. С., 1990.
• Георгиев, П. Името Карвуна и прабългарите. – Старобългаристика, 2002, № 2, 70-82.
• Извори за история на град Балчик (1878-1941 г.). Съст. Петър Тодоров и Косьо Пенчиков. Варна, 2003 (Библиотека Корени).
• Димитров, Б. Балчик. Перлата на Черно море. Варна, 2004.
• Damyanov, M. Dionysopolis, its territory and neighbours in the pre-Roman times. - In: Ancient Greek Colonies in the Black Sea. Vol. 1. Eds. D. V. Grammenos and E. K. Petropoulos. Oxford, 2001 (BAR International Series; 1675 (1-2)), 1-36.