Сърница
Тази статия е за града. За едноименното село вижте Сърница (Област Хасково).
| Сърница | |
 Сърница
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 3 603 (ГРАО, 2010-12-15)* 3 579 (НСИ) |
| Землище | 112,378 km² |
| Надм. височина | 1200 m |
| Пощ. код | 4633 |
| Тел. код | 03547 |
| МПС код | РА (Пз) |
| ЕКАТТЕ | 70648 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пазарджик |
| Община - кмет |
Велинград Иван Лебанов (независим) |
| Кметство - кмет |
Сърница Мустафа Аликанов (ГЕРБ) |
Сърница е град в Южна България и се намира в Община Велинград, Област Пазарджик.
Съдържание |
[редактиране] География
Град Сърница се намира в планински район. Намира се между рида Дъбраш и Велийско-виденишкия дял в Западните Родопи. В непосредствена близост минава река Доспат, вливаща се в едноименния язовир Доспат. Сърница е със средна надморска височина около 1200 метра, което прави зимата доста продължителна и студена. Около Сърница има много гъсти гори, представени най-вече от бор и смърч. Града се намира на 20 км от град Доспат и на 48 км от Велинград.
[редактиране] История
Сърница е получила името си през 1937 г. заради безбройните стада от сърни, които пасели на всяка поляна край градчето. А селището е създадено през 1860 г. Първият заселник бил чобанинът Шабан и почти столетие селището носело неговото име - Шабанлии. Заселниците били предимно от Доспат, който днес е на отсрещния бряг на язовира. През 1975 година селата и махали Шабанлии, Крушата, Петелци, Бърдуче и Орлино са обединени под името Сърница.[1] От 1978 до 1988 година Сърница е самостоятелна община, включваща и сърнишките села Медени поляни и Побит камък. От 16 септември 2003 година Сърница е град. Населението е съставено от помаци.
На 23 април 1972 година униформеният полицай в Сърница, Сергей Куртов, е убит от петима сърничани по повод отнемането на шофьорската книжка на единия от тях. Единият от съучастниците се предава, а другите четирима са заловени край село Кочан в опит да избягат в Гърция. Това е идеален повод в селото да започне Възродителния процес. Селото е обградено, жителите му са събрани при училището, тялото на полицая е изложено в една класна стая, а сърничани са заставени да го видят, след което да чуят признанието на единия от съучастниците в убийството. Така „възродителите“ вменяват колективна вина на жителите на Сърница, благодарение на което смяната на имената минава сравнително гладко. След това посмъртно повишеният в младши лейтенант полицай е погребан в центъра на селото, а над гроба му е издигнат паметник с надпис „Младши лейтенант Сергей Куртов. Загинал геройски при изпълнение на служебния си дълг.“ След това всички надгробни камъни в мюсюлманските гробища с написани турско-арабски имена са счупени.[2]
[редактиране] Религии
Населението изповядва исляма. В трите квартала на града — Петелци, Шабанли и Крушата (бивши села), има по една джамия.
[редактиране] Политика
[редактиране] Икономика
В Сърница има над 100 фирми за дърводобив. Те преработват дървесина от 29 стопанства, включително от Смолян, Благоевград и Пазарджик. Работата е свързана с пътуване и затова в града има над 1 000 леки автомобила, над 500 товарни камиона и около 50 тира. Върху площ от около 1 700 дка се сади и отглежда известният сърнишки картоф.
[редактиране] Обществени институции
- Целодневна детска градина "Мир";
- Средно общообразователно училище "Св. св. Кирил и Методий";
- Хотели в града и почивни бази край язовира.
[редактиране] Забележителности
Наблизо се намира язовир Доспат. Той е вторият по големина в страната след Искър, дълъг е 19 км. В него може да се лови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда.
В близост до Сърница минава и древен римски път свързвал навремето Филипопол с Никополис ад Нестум (руините на този римски град се намират до село Гърмен, Гоцеделчевско).
[редактиране] Редовни събития
[редактиране] Личности
- Николай Славеев — фолк певец
[редактиране] Литература
- Зоински, Илия. Сърница. София, Медицина и физкултура, [1984].
[редактиране] Други
[редактиране] Кухня
[редактиране] Външни препратки
- Официален портал на град Сърница
- Портал на град Сърница
- Любителска уебстраница, посветена на град Сърница
- Радио и телевизия в Сърница
[редактиране] Източници
- ↑ Балев, Иван. Преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства през 2001. София, Национален статистически институт, 2002. с. 229.
- ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 74-75.
|
|||||||
|
|||||
