Сърница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За едноименното село вижте Сърница (Област Хасково).

Сърница
България
Red pog.png
Сърница
Област Пазарджик
Red pog.png
Сърница
Общи данни
Население 3 592 (ГРАО, 2014-09-15)*
Понижение 3 579 (НСИ)
Землище 112,378 km²
Надм. височина 1200 m
Пощ. код 4633
Тел. код 03547
МПС код РА (Пз)
ЕКАТТЕ 70648
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   - кмет
Велинград
Иван Лебанов
(независим)
Кметство
   - кмет
Сърница
Мустафа Аликанов
(ГЕРБ)
Кметство Сърница
Главната улица
Панорама откъм другия браг на язовира
Джамията в центъра на Сърница
Изглед към Сърница

Сърница е град (от 2003 г.) в Южна България, намиращ се в Община Велинград, Област Пазарджик.

География[редактиране | edit source]

Град Сърница е разположен в планински район. Намира се между рида Дъбраш и Велийшко-виденишки дял в Западните Родопи. В непосредствена близост минава река Доспат, вливаща се в едноименния язовир „Доспат“.

Сърница е със средна надморска височина около 1200 метра, поради което зимата е доста продължителна и студена. Около селището има много гъсти гори, представени най-вече от бор и смърч.

Градът се намира на 20 км от град Доспат и на 48 км от Велинград. Населението е съставено от български мюсюлмани.

История[редактиране | edit source]

То е основано през 1860 г. Първият заселник бил чобанинът Шабан и почти столетие селището носело неговото име - Шабанлии. Заселниците били предимно от Доспат, който днес е на отсрещния бряг на язовира. През 1975 година селата и махали Шабанлии, Крушата, Петелци, Бърдуче и Орлино са обединени под името Сърница[1]. От 1950-те години до 1987 година Сърница е самостоятелна община за почти 40 години, включваща и сърнишките села Медени поляни и Побит камък. Жителите на района изразяват желание за възстановяване на общината.[2]. От 16 септември 2003 година Сърница е град[3].

На 23 април 1972 година в Сърница е убит униформеният милиционер Сергей Куртов от 5 сърничани по повод отнемането на шофьорската книжка на единия от тях. Съучастник се предава, а другите 4-ма са заловени край село Кочан в опит да избягат в Гърция.

Това е повод в селото да започне Възродителният процес. Селото е обградено и жителите му са събрани при училището. Тялото на милиционера е изложено в класна стая, а сърничани са заставени да го видят и да чуят признанието на съучастник в убийството. Така „възродителите“ внушават колективна вина на жителите на Сърница, благодарение на което смяната на имената минава сравнително гладко.

Посмъртно повишеният в младши лейтенант милиционер е погребан в центъра на селото, а над гроба му е издигнат паметник с надпис „Младши лейтенант Сергей Куртов. Загинал геройски при изпълнение на служебния си дълг.“ След това всички надгробни камъни в мюсюлманските гробища с написани турско-арабски имена са счупени[4].

Религии[редактиране | edit source]

Населението изповядва исляма. В 3-те квартала на града - Петелци, Шабанли и Крушата (бивши села), има по 1 джамия.

Политика[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

В Сърница има над 100 фирми за дърводобив. Те преработват дървесина от 29 стопанства, включително от Смолян, Благоевград и Пазарджик.

Развит е транспортът - в града има над 1000 леки автомобила, над 500 товарни камиона и около 50 ТИР камиона.

Върху площ от около 1700 дка се сади и отглежда известният сърнишки картоф.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Целодневна детска градина "Мир"
  • Средно общообразователно училище "Св. св. Кирил и Методий"
  • Хотели в града и почивни бази край язовира

Забележителности[редактиране | edit source]

Наблизо се намира язовир „Доспат“. Той е вторият по големина в страната след „Искър“, дълъг е 19 км. В него може да се лови шаран, пъстърва, кефал, костур, червеноперка и каракуда.

В близост до Сърница минава древен римски път, свързвал навремето Филипопол с Никополис ад Нестум (руините на този римски град се намират до село Гърмен, Гоцеделчевско).

Редовни събития[редактиране | edit source]

Личности[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

Илия Зоински, Медицина и физкултура, Сърница, 1984

Други[редактиране | edit source]

Кухня[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Балев, Иван. Преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства през 2001. София, Национален статистически институт, 2002. с. 229.
  2. http://www.focus-news.net/?id=n1690141
  3. Решение № 641 от 12 септември 2003 г. Обн. ДВ. бр. 82 от 16 септември 2003 г.
  4. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 74-75.