Гълъбово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Гълъбово
България
Red pog.png
Гълъбово
Област Стара Загора
Red pog.png
Гълъбово
Общи данни
Население 8 675 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 8 242 (НСИ)
Надм. височина 83м m
Пощ. код 6280
Тел. код 0418
МПС код СТ (Сз)
ЕКАТТЕ 18280
Администрация
Държава България
Област Стара Загора
Община
   - кмет
Гълъбово
Николай Колев
(РЗС)
За другите едноименните български селища вижте пояснителната страница.

Гъ̀лъбово е град в Южна България. Той се намира в Старозагорска област, в близост до град Раднево. Градът е административен център на община Гълъбово.

География[редактиране | edit source]

Град Гълъбово се намира в югоизточната част на Горнотракийската низина. Има население 9183 жители (преброяване от 2001 г.), като попада в групата на малките градове. През територията му преминава един от най-преките пътища между Северна и Южна България, от Русе през Стара Загора до Свиленград – главен път Е85 Русе – Капитан Андреево, свързващ Румъния с Турция и Гърция. Железопътната линия, преминаваща през Гълъбово, Раднево и Нова Загора, свързва Симеоновград с Бургас и Варна, но в момента не се ползва от пътнически влакове.

Гълъбово е разположено на юг от Старазагорското поле, на 45 км. от градовете Стара Загора и Хасково, на 13 км. от Симеоновград, на 24 км. от Раднево, 26 км. от Харманли и на 40 км. съответно от Нова Загора и Тополовград. Разположен е на бреговете на река Сазлийка, която извира от южния склон на Сърнена гора, протича през Тракийското поле и източно от Симеоновград се влива в река Марица. [1:6]

Градът е ограден с ниски склонове от всичките му страни и е на височина 97 м. надморско равнище (според Гичо Бакалов и Община Гълъбово е със средна надморска височина 194,5 м. и абсолютни височини в границите от 100 до 370 м. според един от web сайтовете за града ни [4]).

Въздушна снимка на гр. Гълъбово, 2012 г.

Климат[редактиране | edit source]

Върху климатичните условия на района от частична ветрозащитна функция оказва Родопския планински масив. От река Марица се чувства климатичното влияние на Средиземноморието, проявено главно върху режима на валежите. Лятото тук е характерно с големите си горещини, а зимата е предимно мека и къса. Затова пък застудяването настъпва много по-рано в сравнение с останалите райони на Старозагорски окръг, тъй като континенталният характер на климата е по-ярко изразен. [1:7]

В територията ѝ се включва и част от Сакар планина. Характерните особености на района и процесите през неотектонската епоха са довели до формирането на лигнитни въглища, образуващи пластове, залягащи на неголяма дълбочина. През зимата Стара планина спира студените континентални въздушни маси, нахлуващи от север и североизток.

Средните годишни стойности за температурата на въздуха са над 12° С, а за относителната влажност на въздуха са около 70 %.

Валежите през годината са неравномерно разпределени. Сумите на валежите през месец май и юни, ноември и декември са най-големи. Най-сухо е през месеците август и септември, а втори валежен минимум има през февруари и март. Валежите от сняг са сравнително редки, а снежната покривка се задържа твърде кратко.

Режимът на мъглите зависи преди всичко от цялостната синоптична обстановка - топлинен баланс, температура на въздуха, относителна влажност и развитието на синоптичните процеси като годишният брой на мъгливите дни в общината се движи в рамките на нормалното.

Почви[редактиране | edit source]

Преобладаващите почви на територията на общината са черноземните смолници с мощен хумусен слой, подходящи за отглеждането на зърнени и зеленчукови култури и канелените горски почви.

Природни ресурси[редактиране | edit source]

Основният суровинен ресурс на община Гълъбово са лигнитните въглища. Те представляват 17,6% от общата ѝ територия и са част от Източномаришкия каменовъглен бассейн, който заема площ от около 200 км2 и е разположен в землищата на общините Раднево и Гълъбово. Добиват се по открит способ и са ниско калорични, с голямо пепелно съдържание, серисти и с висока влажност.

Гори[редактиране | edit source]

Горите на територията на общината са широколистни, преди всичко дъбови и габърови.

История[редактиране | edit source]

Възникване на селището[редактиране | edit source]

Благоприятното разположение на Гълъбовския край е причина тук да се установят хора още през новокаменната епоха (5 000 г. пр. н. е.). В 1910-1912 г., при разкопаването на могилата Девебаркан при устието на река Сазлийка, братя Шкорпил откриват предмети от тази епоха - каменни брадви, тесли, чукове, зъби и кости от животни. През бронзовата и желязната епоха по тези земи живеят траките. Те разполагат селищата си в низините и подножията на планините в съседство с реки и извори. Останки от такива тракийски поселения има в местностите Кошадере, Беловините, Корийката и др. Запазени паметници от тракийско време са и надгробните могили. Край Гълъбово това са: Малова чука, Лесова чука, Лиска могила и др. С голямо научно значение е селищната могила Асара (Хисаря), намираща се до ТЕЦ „Марица-Изток” 1. От периода на римската цивилизация пък са известни няколко стари пътища. По течението на река Сазлийка например минава древният път от Нове (Свищов) през Августа Траяна (Стара Загора) до Константинопол. Освен това тук се срещат и останки от друг римски път, свързвал някога Стара Загора с Одрин. Интересни сведения за Гълъбовския край има и от времето на Първото българско царство (VII-XI в.). Така още при управлението на Аспаруховия приемник — хан Тервел (701-718), Гълъбовският регион е включен за първи път в пределите на току-що образуваната славяно-българска държава.[1:7]

В селищната могила от енеолит-средно-бронзова епоха по костни останки от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 6 вида птици - скален орел (Aquila chrysaetos), колхидски фазан (Phasianus colchicus), зеленоглава патица (Anas platyrhyncos), сива гъска (Anser anser), както и останки от домашна кокошка и домашна гъска. Находките от домашни кокошки имат особено значение, защото са едни от най-древните в страната и доказват наличието на птицевъдството още в праисторическо време. Намерени са останки и от изчезналия повсеместно тур (Bos primigenius), както и изчезналите в страната речен бобър (Castor fiber) и елен лопатар (Cervus dama).[1]

Днешният град Гълъбово обединява някогашните села Кум Дуванджии, Карабунар и Гара Гълъбово. В многовековната си история тези селища са известни с различни наименования. През 1885 г. с. Кум Дуванджии получава името Гълъбово. Същата година село Карабунар е преименувано в с. Сладък кладенец. От 1906 г. селището, обособило се покрай жп. гарата, се нарича гара Гълъбово. През 1947 г. село Сладък кладенец променя името си на Кладенчево, а през 1950 г. се обединява с гара Гълъбово под името Стаханово. С указ №519 от 24. X. 1969 г. гара Гълъбово и бившето село Гълъбово се обединяват и образуват сегашния град Гълъбово. [1:8]

След построяването на жп. линията (1872-1876) започва и масово заселване на българи от съседните на района села, най-вече от Кум Дуванджии. Предполага се, че пръв заселник в новото село е Иван Генев Арнаудов от Кум Дуванджии, начетен човек, получил солидно за времето си образование в Цариград. Той е учител търговец, председател на създадения от Васил Левски местен комитет, а след Освобождението и депутат от Учредителното събрание в Търново (1879 г.).

Вече след Освобождението около гаровата сграда в Гълъбово се изграждат множество житни складове. Така създадената складова база се превръща във важен пункт за събиране и използване на зърнени храни и други селскостопански произведения. С установяването на десетки нови семейства около вече построената жп. гара се полагат основите на едно съвсем различно селище, което се превръща в административен и стопански център за околните села. [1:10]

В Гълъбовския край започва развитието и на много различни занаяти като: тенекеджийство, коларо-железарство, обущарство и др. Постепенното развитие на селското стопанство, търговията и занаятчийството води до откриването на пощенска станция през 1888 г.

През 1920 г. се открива „Популярна банка” от старозагореца Янко Илиев.[1:11]

През 1920 г. американската компания „Standard Oil Company” учредява Гълъбовското петролно дружество „Соколи” с представител Нейко Тончев.

През 1920 г. е построена тухларска фабрика, която по-късно, през 1938 г., е модернизирана от братя Доневи. Година преди това е открита предачна фабрика, собственост на Александър Захариев, Янко Илиев и д-р Жеко Тенев.

През 1935 г. Гълъбово става център на новообразувания Районен кооперативен съюз. С голямата си складова база съюзът обслужва и снабдява със стоки магазините на кооперациите от 30-40 околни села.

До 1935 г. в Гълъбовския край изкупуването на продукцията на селскостопанските производители и снабдяването на населението с необходимите хранителни стоки се извършва от търговците Иван Маринов и синове Руси и Дичо Маринови, Нейко Тончев и С-е, Дончо Митев и синове, Гичо Маринов и Коста Гичев и др.

Освен с търговия, занаятчийство и някакъв вид промишлена дейност, за което стана вече дума, жителите от района се занимават предимно със земеделие. Отглеждат се най-вече пшеница, ечемик, ръж, овес, царевица, памук, цвекло, тютюн и слънчоглед. Развито е и животновъдството - овце, свине, говеда, птици и др. Селското стопанство е раздробено на малки парцели. Липсва механизация и за обработката на земята отначало се използват старите изпитани средства - коне, магарета и волове. В края на 30-те и 40-те години на XX век някои по-заможни селскостопански производители се сдобиват с вършачки и друга селскостопанска техника.

Развитието на Гълъбово и превръщането му в естествен икономически център на около 40 села е причината, поради която през 1924 г. се изпращат телеграми до правителството и председателството на Парламента, с които настоятелно се иска при новото административно деление на на страната да се създаде една нова околия към Старозагорски окръг с административен център гара Гълъбово. Независимо, че проектът не е осъществен, самото предложение говори достатъчно за самочувствието на местното население.

Няколко основни фактора оказват благоприятно въздействие за оформянето на Гълъбово като център на региона през периода 1878-1945 г. Такива са преди всичко:

  • благоприятните климатични условия и удобното географско разположение на Гълъбово и региона;
  • построяването на жп линията Симеоновград - Нова Загора - Ямбол през 1970-те години;
  • заселването на будни и образовани хора от съседните села и Стара Загора;
  • възходящото икономическо развитие след Освобождението от османска власт (1878) и особено след Съединението на Княжество България с Източна Румелия (1885);
  • обявяването на независимостта на Българя (22 септември 1908 г.);
  • развитието на земеделието и търговията по време на управлението на Александър Стамболийски;
  • обособяването на Гълъбово като самостоятелна община през 1934 г.;
  • трудолюбието на хората от региона. [1:13, 14]

Развитие на селището[редактиране | edit source]

След Втората световна война Гълъбово от малко селище на търговци и земеделци е превръща в център на енергетиката и въгледобива. Бързото развитие на града ни в следвоенните години е свързано с разработването на комплекса „Марица-Изток”. Той започва през 1952 г., когато и започва реализирането на програмата за използване на Източномаришкия басейн. Ако не е бил „Марица-Изток” град Гълъбово и селата наоколо са щели да си останат най-вероятна напълно селскостопански, а районът може би е щял да се обезлюди, както е станало с много други населени места в България. Комплексът „Марица-Изток” обаче,по мащабите на производство на въглища и електроенергия, нарежда нашия регион на първо място в страната.

Най-големият днес въглищен басейн в България („Марица-Изток”), заема 240 кв. км. площ. Намира се в югоизточната част на Горнотракийската низина. Северната му граница минава южно от села Българене, квартал „Гипсово” на гр. Раднево и с. Гледачево. На изток достига до селата Ковачево, Полски градец и Владимирово, на юг - до с. Медникарово, а най-северозападната му точка е с. Априлово. [1:16]

Селско стопанство[редактиране | edit source]

До 1949 г. селското стопанство в района се развива по стария индивидуален или родов начин на обработване на земята. На 14.1.1949 г. е учредено кооперативно стопанство. През 1968 г. стопанствата в гара Гълъбово и с. Обручище се обединяват в едно. Две години по-късно е изграден Аграрно-промишлен комплекс (AПK), който включва сегашните общини Опан и Гълъбово. [1:22]

Регистриран е бърз растеж в селскостопанския отрасъл през годините от 1981 до 1990. Такъв още е регистриран в областта на животновъдството и независимо, че района ни не е лозарски, ръководството на АПК приема перспективна програма, съобразно която са изградени лозови масиви в с. Мусачево, с. Обручище и гр. Гълъбово. [1:23]

Транспорт и съоръжения[редактиране | edit source]

Материалната база на транспорта е изградена през 70-те и 80-те години на XX век. За онова време тя е една от най-добрите в Хасковска област, включваща тогава Старозагорски, Хасковски и Кърджалийски окръзи. С разрастването на комплекса „Марица-Изток” превозването на работниците от населените места става все по-трудно и на базата на тези трудности се правят планове за изграждането на Държавно автомобилно дружество (ДАП) „Автобусни превози”. През 1972 г. е открита автогара в гр. Гълъбово.

Търговия и услуги[редактиране | edit source]

Развитието на предприятието „Марица-Изток” дава тласък и на бързото развитие в сферата на търговията, услугите и местното леко промишлено производство. В централната част на града успоредно със строителството на жилищни блокове върви изграждането и на добра магазинна мрежа. В края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век е построен комплексът „Белите гълъби”, а на 6 септември 1988 г. е открит Универсалният магазин.[1:25, 26] Образовани, култура и спорт

Първото българко светско училище в моя рай е открито едва след Освобождението на България от османска власт - през 1878/79 г. в с. Карабунар (днешен Сладък кладенец). За целта са изградени две малки стаи на края на селото, където се е намирала българската махала. Първата учителка в школото е Гана Караиванова, която сама изучава всички деца. След това на нейно място е назначен Диню Ямалийски. С увеличаване на учениците учителите стават двама - Екатерина и Иван Крякови.

През 1913 г. е построена нова училищна сграда и персоналът нараства на трима учители.

През 1928 г. положителният прираст сред жителите на селото води до увеличаване броя на учениците, а от там и учителският персонал става 5-членен.

По-важните събития от богатия живот на училището протичат през следващите години в следния хронологичен ред:

  • април-май 1928 г. - учебните занятия се водят на открито. Поради сериозна повреда на училищната сграда от земетресение по същата година.
  • 16 юни 1937 учебна г. - по случай раждането на престолонаследника княз Симеон Търновски, съгласно заповед № 1524 от същата дата на министъра на народното просвещение, годишният успех по всички предмети на всички ученици е повишен с по една единица.
  • декември 1956/57 г. - сформирана е група за детска градина.
  • 1959/60 учебна г. - първи клас се разделя на две паралелки.
  • 1964/65 учебна г. - броят на учениците значително се увеличава. Направена е надстройка над училищната сграда. Паралелките са вече седем в началния курс и една полудневна детска градина с общо 232 ученици и деца от градината.

Тъй като 60-те години на XX век са времето, през което започва строенето на комплекса „Марица-Изток”.

Развитието му оказва решаващо влияние и върху промените в района на общината и върху промените в областта на образованието. От цялата страна прииждат хора и се установяват да живеят тук. Вследствие на това населението се увеличава трикратно. С нарастването на броя на децата се налага да се преобразува и началното училище „Христо Ботев” в основно. На 5 юли 1966 г. е направена първата копка за построяването на училищна работилница. 1966/67 учебна г. - училището от седмокласно става осмокласно.

Още от самото начало един от характерните белези на II-ро ОУ е младостта на колектива. Едни от най-възрастите преподаватели по това време са: Иванка Жекова (39), Руси Бонев (38), Златка Халачева (38). Младостта и ентусиазмът си казват тежката дума при изграждането на сплотения колектив и именно под неговите грижи израстват не едно следващи поколения.[1:28, 29]

Днес II-ро ОУ „Христо Ботев” не спира да твори своята история. Независимо от проблемите и въпреки тенденцията към намаляване на броя на учениците, в резултат на отрицателния като цяло естествен прираст на населението[1:31].

Други училища намиращи се в рамките на града: Разбира се става дума за I-во ОУ. В Статистическия календар на Старозагорския департамент в миналото се вижда, че през далечната 1882 г. в с. Кум Дуванджии има едно училище с един учител и 53 ученици - 49 момчета и 4 момичета.[1:31]

Но до 1905 г. тогава учениците от гара Гълъбово ходят на училище в с. Кум Дуванджии. За първи път новото начално училище отваря врати през 1905/6 г. За училищна сграда се използва дюкянът на местен търговец, намиращ се на мястото на днешната целодневна детска градина №2, на част от двора и.[2:13]

Първа учителка била Мария Василева от гр. Стара Загора. Тя обучавала 23 ученици в: I отделение - 11 ученици, II отделение - 4 ученици, III отделение - 3 ученици, IV отделение - 5 ученици Според Запряна Костова. Учениците които изучавала Мария Василева според Гичо Бакалов били: I (клас) отделение - 12 II (клас) отделение - 5 III (клас) отделение - 3 IV (клас) отделение - 6 Всички ученици били обучавани заедно в една учебна стая. Сградата имала една голяма стая и две по-малки. В едната от стаите се помещавала бирническата служба, а най-малката стая със северно изложение била нещо като учителска стая, където учителката съхранявала училищната документация и извършвала необходимата писмена работа. В най-голямата стая се учили децата.[2:14] По нататъшната история на училището може да се проследи накратко в следната хронология на Гичо Бакалов: 1921/22 учебна година - открива се първи прогимназиален клас с 29 ученици. Прогимназията е районна. 1923 г. - разработва се план за ново училище в града. 1 април 1924 г. - дадена е строителна линия на новото училище с 8 класни стаи. 1945 г. - открита е непълна реална гимназия. 1 септември 1956 г. - за първи път в гара Гълъбово се поставя началото на пълно средно смесено училище от I до X клас включително. 1957/58 учебна година - учениците са вече 682, разпределени в 20 паралелки. 15 септември 1958 г. - започва строителство на допълнителни класни стаи. 1965/66 г. - училището става основно и си запазва старото име, което е „Паисий Хилендарски” Същата година се открива и ново училище в кв. „Сладък кладенец” - „Васил Левски”, което от 1982 г. датира като ЕСПУ и е настанено в сградата на I-во ОУ, но след построяването на сградата предназначена за него в кв. „Строител” (1984) учениците се местят в него. [1:36] За задоволяване на нуждите на Стопанския минно-енергиен комбинат (СМЕК) „Марица-Изток” от квалифицирани изпълнителски кадри през 1960 г. на територията на гара Гълъбово се открива професионално-техническо училище по промишлен и енергиен монтаж с прием над седми клас и срок на обучение две години. Училището е на пълна държавна издръжка. Първият набор от 144 момчета е разпределен в четири паралелки по 36 ученици във всяка една от тях. Условията в работилниците са били незадоволителни, но трудностите не озлобявали, а карали учениците да работят с по-голям ентусиазъм. Голяма част от завършващите постъпили на работа в комплекса „Марица-Изток”, а други продължили образованието си в Техникума.[3:8]

Представеното накратко социално-икономическо, духовно и прочее развити на Гълъбово през изминалите години съвсем естествено води до закономерното му обособяване като административен и икономически център.[1:44]

НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Въз основа на член 35, т. 19 от Конституцията на Народна Република България и чл. 6 от Закона за народните съвети

По случаи 25 годишнината от победата на социалистическата революция в България ПРИЗНАВА за град гара Гълъбово, като към него се включва село Гълъбово, с наименование град Гълъбово. София 27.08.1969 г.

Религии[редактиране | edit source]

99% християнско вероизповедание. Основно източноправославно и малък брой евангелисти.

Политика[редактиране | edit source]

Икономика[редактиране | edit source]

Икономиката на Гълъбово и региона е обусловена от близостта до природните залежи на въглища и изградените открити мини и топло-електрически централи. В Общината се намират три топло-електрически централи. Трудовата заетост в региона е на сравнително добро ниво, заради големия капацитет от трудови ресурси, заети в производството на въглища, брикети и електроенергия.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Община
  • Съд
  • Прокуратура
  • Районно полицейско управление
  • Районно управление пожарна безопасност и спасяване
  • Общинска служба „Земеделие и гори“
  • Дом за стари хора
  • Център за деца с увреждания
  • Дом за хора с ментални увреждания
  • Средно специално училище за профeсионално обучение на заварчици и шлосери
  • 2 основни училища
  • Болнично заведение за над 100 хоспитализирани пациента

Забележителности[редактиране | edit source]

  • Край града се намира язовир "Розов кладенец", обитаван от много и редки птици и е предложен за включване в мрежата НАТУРА 2000.
  • Защитен вал "Еркесията"
  • Крепост Балзена край с. Главан
  • Река Съзлийка, приток на река Марица
  • Дом на културата "Енергетик"
  • Народно читалище "Просвета"
  • Църква "Св. Иван Рилски"

Театри[редактиране | edit source]

Общинският театър при Дом на културата – Гълъбово е продължител на Драматичния състав към културния институт от преди 30 години. След известно прекъсване той отново започва своята дейност. От сезон 2003/2004 год. носи името Общински театър и има ориентация към комедийните образци на българските и балкански автори.

Под ръководството на Жечка Минкова - режисьор от 2003 г. театралната трупа е реализирала постановките "Службогонци", "Ръченица", "Криворазбраната цивилизация", "Аналфабети".

От 2006 г. режисьор и постановчик на Общинския театър е актьорът Христофор Недков. С неговата професионална подкрепа групата израства много и навсякъде се посреща с интерес. В последните години редовно участва в Театралния фестивал на любителските театри с международно участие в гр. Каварна, където печелят награди. Те са носители на: II и две III награди за женска роля и III награда за спектакъл. Общинският театър е известен с постановките си "Женско царство", "Свекърва", "Имен ден".

Събития[редактиране | edit source]

  • Международен турнир по борба за деца "Злати Ройдев" - единственият в България, одобрен от международната федерация по борба ФИЛА и включен в нейния спортен календар.
  • Национален фолклорен фестивал "Янко Петров" за гъдулари (самодейци и професионалисти), танцови състави и ансамбли и фолклорни певчески групи - ежегодно се провежда през май.
  • Майски дни на културата
  • Празник на град Гълъбово - 27 август.

Личности[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Боев, З., 2004. Средно- и къснохолоценски птици от находища в източната част на Горнотракийската низина (Южна България). – Historia naturalis bulgarica, 16: 123-132.

Външни препратки[редактиране | edit source]