Петрич

Вижте пояснителната страница за други значения на Петрич.

---

Петрич
Петрич
41° с. ш. 23° и. д.41.4° с. ш. 23.217° и. д. 41.4, 23.217
Общи данни
Население	31 865 (ГРАО, 2010-12-15)* 28 902 (НСИ)
Землище	80,421 km²
Надм. височина	168 m
Пощ. код	2850
Тел. код	0745
МПС код	Е (Бл)
ЕКАТТЕ	56126
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    - кмет	Петрич Вельо Илиев (независим)

Пѐтрич (на гръцки: Πετρίτσι, на турски: Petriç) е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до границата с Гърция. Градът е втори по големина в областта след Благоевград и е административен център на Община Петрич.

География

Петрич с Беласица

Центърът на Петрич

Петрич е разположен в южната част на Петричката котловина, в северното подножие на планината Беласица. Надморската височина на града е между 180–260 метра, а климатът е преходносредиземноморски. Средната годишна температура е 13,7°С, като средната януарска температура е положителна - 1,6°С, а средната юлска - 25,6°С. Средната валежна сума е 693 мм. Максимумът на валежите е през зимата - 204 мм, а минимумът през лятото - 103 мм. Зимата е почти безснежна, а лятото е много горещо. През града тече река Луда Мара, десен приток на Струмешница, която му придава особен колорит. Почвите са делувиални, алувиално-ливадни, глинесто-песъкливи, лекопесъкливи глинести и силноерозирани канелени горски. Той е вторият по големина град в Област Благоевград. Населението нараства от естествен и механичен прираст.

История

Античност

Петрич е един от старите градове по долината на средна Струма. Според местни краеведи, днешния град Петрич е наследник на древното тракийско селище, разположено в южното подножие на възвишението Кожух. В тази местност, разположена на 10 км североизточно от съвременния град, през 4 век пр.Хр., възниква тракйско селище на племето меди. През 1 век пр.Хр. римляните завладяват земите на медите и тогава малкото селище при Кожух се превръща в добре укрепен римски град – крепост, който е опазвал средното течение на Струма и Рупелския пролом. Според интерпретацията на сведенията на римският историк Тит Ливий се допуска, че този град се казвал Петра. Археологическите разкопки показват, че той е съществувал до 6 век сл.Хр., когато е опожарен от славяните. Предполага се, че останалите живи жители са напуснали опожарения град и се заселили в подножието на близката планина Беласица, с което поставили началото на днешния град Петрич, като към старото име е добавено славянското окончание „-ич“.

Последните археологически изследвания и локализацията на античния град Хераклея Синтика в местността Кожух, доказват, че между този град, разположен в земите на тракийското племе синти и съвременния Петрич не съществува никаква приемственост, а хиатус от няколко века. Най-ранните поселения на мястото на града се появяват едва през 10 - 11 век. Петрич се оформя като значимо селище и регионален център едва в края на 12 – 14 век.

Средновековие

Петричкият край е присъединен към българската държава през 837 година в резултат на войната на българския кан Персиан срещу Византия. В края на 10 и началото на 11 век земите около Петрич заемат важно военно-стратегическо място в Самуиловата държава. През 1014 година недалеч от днешния град в така наречената Ключка клисура се провежда решителната битка между българските войски начело с цар Самуил и войските на византийския император Василий II. Останките от Самуиловата крепост и до днес напомнят за ослепяването на пленените 14 000 български войни. За това деяние византийския император Василий II получава прозвището Българоубиец.

През периода 12 - 14 век Петрич се превръща в здрава твърдина – част от укрепителната система в югозападна България. За това свидетелстват останките от средновековната крепост Гяур калеси, около която първоначално възниква градът. Поне през 13 - 14 век градът се състои от две части - крепост, т.е. укрепено градско ядро и неукрепен външен град, но с охранявани от кули входно-изходни артерии.

За първи път Петрич се споменава в писмените извори в грамотата на владетелите Йоан и Константин Драгаш, които през 1376-1377 подаряват тук имоти на руския манастир „Свети Панталеймон“ в Атон.

Градът пада под османска власт след 1395 година, когато заедно с неговата околност е включен в състава на Кюстендилския санджак, като център на самостоятелна нахия.

В Османската империя

През годините на османското владичество Петрич, придобива мюсюлмански облик. Българите бягат в отсрещната планина Огражден, за да бъдат по-далече от своеволията на турците. Османският пътешественик Евлия Челеби, посещава Петрич през 1652 година и съобщава, че паланката има 240 недотам благоустроени къщи с градини. Има всичко две махали с джамия, параклис, два хана и само една баня. Център е на каза с 80 села. Има 50 дюкяна, което подсказва за нивото на занаятите и търговията. Петрич е известен преди всичко със селскостопанското си производство: пшеница, ечемик, ръж, овес, памук, ориз, тютюн, афион, плодове, важно място сред които заемат кестените. През периода 16-19 век, западно от града в землището на село Долене се провежда прочутият Долянски панаир, който се утвърждава като един от най-големите панаири в европейските владения на Османската империя.

През Възраждането с развитието на занаятите и търговията градът и населението му нарастват. Петрич отново променя демографския си облик. През 19 век в града се заселват български фамилии от планината Огражден, Негушко, Гостиварско и от други места. В 1845 година руският славист Виктор Григорович на път от Струмица за Сяр посещава града и пише:

„

В градчето Петерч е пълно с рушащи се къщи и прекрасни градини. Няма нито църква, нито училище. Ако се вярва на жителите, построяването им не се разрешава от турците.

“

А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Петрич (Pétritch) , Мелнишка епархия, живеят 350 гърци. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Петрич (Petritch) е посочен като град с 1 070 домакинства с 1 264 жители мюсюлмани и 1 312 българи.

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Петрич:

„

Градът Петрич лежи на река Струмница в подножието на Белашица. Има около 100 магазина и няколко хана, 2 църкви, 1 училище, 2 джамии и 1 мюсюлманско училище. Той е седалище на мюдюра, кадията и меджлиса на каазата. Пазарът е всяка сряда.

“

Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на града вече брои 7 190 души, от които 2 450 българи, 4 600 турци, 40 власи и 100 цигани.

Както всички градове в Османската империя, така и Петрич, въпреки значителното си нарастване не е имал градоустройствен план. Къщите са изградени от груби големи камъни, взети от речното корито и са споени с кал и слама, гъсто натрупани по двата бряга на реката, която прорязва града. Приземният етаж винаги се е използвал за складиране на продукти и обор за животните. За горния етаж, който е служил за дом на семейството се отива отвън чрез стълбище, приличащо на подвижна стълба. Домашната мебелировката е проста. Стаите са застлани с тъкани шарени черги, а по рафтовете са наредени бакърени, дървени и глинени съдове.

Както навсякъде така и в Петрич облеклото е израз на социални различия. По-богатите са облечени с копринени фустани, дълги рокли, самурени кюркчета и с три реда на шията, а по - бедните с обикновени тъкани фустани, шарени престилки и големи шамии.

Петричани са трудолюбиви хора. По-голямата част от времето си те прекарват в тежък труд в чаршията, на дюкяна, в работилницата, на полето, на своето дребно парче земя или в чифлика на бея и чорбаджийската нива. „Техните движения - пише англичанинът Джеймс Ейбът, са бавни, но сигурни. Лицата им загрижени и изгорели от слънцето. Не притежават дарбата красноречие, но в замяна на това са надарени със способност за усилена, непрекъсната работа“.

Възрожденски борби

Църквата "Света Богородица"

По времето на Възраждането Петрич се изправя за нов живот. В него се разгаря упорита борба срещу гърцизма за налагане на българския език в училището църквата. През 1857 година с труда и средствата на цялото християнско население от града се изгражда църквата "Света Богородица". В храма се въвежда богослужение на гръцки език, а в двора му се разкрива гръцко училище. През 1868 година завършва строежа на първата българска църква „Свети Николай“, която се превръща в център на борбите на българското население срещу гръцката пропаганда. През същата година в Петрич е основана и първата българска църковна община, която се утвърждава в главен обединителен център на българите в Петричко. С нейно съдействие през 1873 година се открива първото новобългарско училище от йеродякон Агапий Войнов от Кюстендил. След него до 1876 година, като учители в града работят Ефтим Поптраянов от Пехчево и Димитър Филипов от Радовиш. В 1876 година след Априлското въстание българското училище е затворено, а гръцкият силогос изпраща в Петрич безплатен гръцки учител.

По силата на Санстефанския мирен договор от 1878 година градът влиза в пределите на освободена България. На 20 май 1878 година българската община в града се присъединява към Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония до Великите сили с искане за влизане в сила на Санстефанския договор и присъединяване на Македония към България, с подписите на Стоян Георгиев и Георги Урумов. Съгласно клаузите на Берлинския договор Петрич е върнат обратно на Османската империя, където остава до 1912 година.

Страница от Мемоара от 20 май 1878 година с подписите на петричките представители и печата на общината

В 1881 година Урумов от Радовиш прави неуспешен опит да отвори отново българското училище. Училището е отворено от Лазар Теофанов от Мелник, но скоро той е изпратен от властите с белезници на ръце в Сяр. Едва на следната 1882 година училището отворя врати, като главен учител в града става Кочо Мавродиев с помощник Димитър Филипов. Мавродиев има големи заслуги за развитието на българското културно и просветно дело в Петрич и Петричко. Той е основоположник на класното и девическото училище в града. По негова инициатива на 11 май 1889 година за първи път се празнува празникът на славянската писменост.

През 1891 година Георги Стрезов пише, че броя на къщите в Петрич възлиза на 1150 с 3250 жители турци и 2600 жители българи. Има две църкви, в едната от които се служи смесено, т.е. на български и гръцки, а в другата само на гръцки език. В града работи българско мъжко училище с 2 учители и 90 ученици и девическо с 2 учителки 49 ученички. Има също мъжко и девическо гръцко училище с 3 учители и 47 ученици. По думите на Стрезов:

„

Сравнително с всички други околни градове българщината в Петрич най-добре е поставена. Той е едничкият град по тези краища, дето българете имат надвес над гърците. Петричане при все това признават Гръцката патриаршия, Мелничкия гръцки митрополит.

“

В началото на 1892 година мнозинството от българите в Петрич и района преминават официално под ведомството на Българската екзархия. Към 1893 година според Атанас Шопов градът има 9000 жители, от които 6000 мюсюлмани, а останалите - православни българи. Гъркоманската партия в града обаче запазва позиции. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Петрич се състои от 3 392 българи екзархисти, 1 080 българи патриаршисти гъркомани, 20 гърци и 176 власи. В града фунционира 1 начално и 1 прогимназиално българско училище с 5 учители и 173 ученика, както и 2 начални и 1 прогимназиално гръцко училище с 4 учители и 55 ученика.

През 1899 година - е представено първото театрално представление в града, а през 1909 година е основан струнен оркестър.

През 1899 година учителят Георги Константинов полага основите на комитет на ВМОРО в града. Тук развиват своята революционна дейност известни дейци като Димитър Гущанов, Атанас Лютвиев, Мануш Георгиев и Христо Чернопеев.

В България

По време на Балканската война през октомври 1912 година Петрич е освободен от четата на капитан Никола Парапанов. Шестдесет и шест души от града се включват в редовете на Македоно-одринското опълчение. Турците напускат града, както и голяма част от гъркоманите, които се заселват от другата страна на Беласица в село Ветрен, прекръстено на Неон Петрицион (на димотики днес Нео Петрици, в превод Нови Петрич). В града се установява българска военно-административна управа. Комендат на града става Никола Парапанов, а първи кмет - Михо Попов. За околийски управител на новосформираната Петричка околия е назначен Стаме Станоев.

Намалелият брой на жителите на града отново се увеличава след Междусъюзническата война, когато хиляди бежанци поемат пътя към свободната част на отечеството. В Петрич се установяват да живеят около 4500 души бежанци от анексираните от Сърбия и Гърция Вардарска и Егейска Македония. За няколко години броят на жителите на града достига 7164 души.

Кметството в Петрич

От 1920 година до 1934 година Петрич е окръжен град, административен център на Пиринска Македония. Между двете световни войни се извършва и първото планиране, водоснабдяване и електрифициране на града. По това време се построяват сградите на гимназията и училище „Кочо Мавродиев“, „Гоце Делчев“ и „Отец Паисий“. Център на културния живот става читалище „Братя Миладинови“, което се настанява в турската джамия "Султан Селим". Издигнат е паметника "Загинали за Родината" в памет на загиналите петричани в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. В града се издава "Петрички окръжен вестник".

След освобождението в поминъка на петричани не настават никакви особени промени. Земеделието, скотовъдството и занаятите остават основния източник за прехрана. Земите на избягалите турци по време на Балканската война се разделят на малки късове и се раздават на безимотните семейства и бежанците.

През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент градът е бомбардиран от гръцката армия. Петричани дават решителен отпор на гръцките части и не допускат града да бъде превзет.

Днес Петрич е административен, стопански и културен център на Община Петрич. Населението през 1997 година е 27 887 души. Петричка община включва 55 села с които населението възлиза на 57 477 души към 1997 година. В Петричка община има 3 начални училища, 24 основни училища, 6 средни училища, 8 детски градини, 14 обединени детски заведения. Културна дейност развиват 21 читалища. В Петрич са открити Исторически музей и Общински детски комплекс.

Религии

Петричкият манастир "Света Петка"

В Петрич голямото мнозинство от населението изповядва Източноправославното християнство. В града функционират следните православни храмове:

• Църква „Успение Богородично“
• Църква „Свети Николай“
• Църква „Свети Георги“
• Църква „Свети Илия“
• Църква „Въведение Богородично“
• Манастир „Света Петка Българска“

Политика

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

Икономика

Икономиката в града е силно повлияна от леката индустрия на съседна Гърция, както и от транс-граничната търговия - България, Гърция, Република Македония.

Културни и природни забележителности

• Планината Беласица
• Къща-музей на известната българска ясновидка Баба Ванга
• Паметник на Антон Попов, от петричкото село Гега, където се намира и неговата къща-музей (днес тя е частна собственост)
• Паметник „Загинали за Родината“ - изграден е през 1937 година по проект на професор Иван Лазаров в памет на загиналите петричани по време на Балканските войни (1912-1913), Първата световна война (1915-1918) и Петричкия инцидент (1925)

В близост до Петрич се намират:

• Самуиловата крепост- на 15 км западно в посока ГКПП Златарево
• Местността "Рупите" - с храм-паметник "Света Петка Българска"
• Чуриловският манастир „Свети Георги“

Галерия

• Снимки от Петрич
• 

  По търговската улица

• 

  Къщата на Баба Ванга в Петрич

• 

  Изглед от центъра на Петрич

• 

  Нощен изглед от Петрич

• 

  Петрич на смрачаване

• 

  Общ изглед от Петрич

• 

  Хотел „България“

• 

  Паркът до кметството с река Луда Мара

• 

  Централният градски площад

• 

  Поглед към Петрич от Беласица

• 

  Паметникът „Загинали за Родината“

• 

  Центърът на Петрич

Обичаи

Станчинари (местните кукери)

Станчинари се наричат в Петрич и региона кукерите. Станчинарските игри се устройват всяка година на 1 януари. Събитието привлича всяка година многохилядна публика. Макар да разчита на местни самодейци, събитието привлича все повече гости от страната и чужбина.

В състезанието участват самодейни групи от различните квартали. Програмата на всяка една от групите (по квартали) трае обикновено около половин час. Броя на участниците варира но е около 60-150 души с различни роли. Има хора с огромни маски, по които понякога има дори препарирани животни, клоуни, танцьори, музиканти. Програмата на сцената на градкия площад е само малка част от преживяването. Всяка група тръгва от своя квартал. Шествието се отправя към площада, изнася програмата си и след това участниците се смесват с тълпата на площада.

През последните години се забелязва интересна тенденция - в групите на всички квартали има представители на други етноси (цигани), така е елиминиран много разумно проблемът с етническото противопоставяне, характерно за предишни издания на събитието.

• Станчинари в Петрич
• 
• 
• 
• 

Петричани

Списък на известните петричани.

Кметове на Петрич

Михо Кочов Попов (1912) Януш Стойчев (1912-1913) Анастас Тасев Антикаджиев (1913) Христо Георгиев Филипов (1913-1914) Георги Кочов Чапразов (1914) Георги Кочов Чапразов (1914-1916) Илия Антонов (1919-?) Дончо Лазаров Сойтариев (1921-?) неизвестен (1922-?) Христо Разбойников (1922-1923) Христо В. Калайджиев (1923) Георги Кочов Чапразов (1923-1929) Никола Георгиев (1929-1931) Георги Анастасов (1932-1934) Петър Н. Берберов (1934-1936) Николай Б. Дражев (1936-1941) Александър Димчев Праматарски (1941-1944) Костадин Харизанов (1944-1947) Тома Киров Текелиев (1947) Коста Николов Стоянов (1947-1959) Петър Божиков (1949-1951) Иван Галев Стоянов (1951-1952) Кирил Иванов Катулов (1952-1953) Анастас Лазаров Гюров (1953-1955)

Кирил Паскалев Сапунджиев (1955-1955) Кирил Паскалев Сапунджиев (1956-1959) Ангел Стоев Бълев (1959-1962) Кирил Иванов Катулов (1962-1966) Кирил Иванов Катулов (1966-1971) Стоил Ставрев Божиков (1971-1974) Стоил Ставрев Божиков (1974-1979) Стоил Ставрев Божиков (1979-1981) Стоил Ставрев Божиков (1981-1983) Неделко Костадинов Халачев (1983-1986) Неделко Костадинов Халачев (1986-1986) Йордан Андреев Рибнишки (1986-1987) Неделко Костадинов Халачев (1987-????) Андон Станков Андонов (1988-1989) Олег Георгиев Янчев (1989-1990) Евгени Лазаров Карадалиев (1990-1991) Петър Илиев Илиев (1991-1995) Андон Атанасов Чопаков (1995-1999) Георги Янкулов (1999-2000) Вельо Атанасов Илиев (2000-2003) Вельо Атанасов Илиев (2003-2007) Вельо Атанасов Илиев (2007-2011) Вельо Атанасов Илиев (2011-)

Спорт

Футбол

Футболният отбор на Петрич е ПФК Беласица. Клубът е основан през 1920 г. като носи имената Мануш войвода, Любомир Весов, Македония, Илинден и Динамо. Беласица е от 1957 година.

Участва в А група от 1980 до 1984. Завръща се в първия ешелон през 1999 г. През сезон 2004/05 се състезава в българската Висша лига. Президент на отбора от 1996 г. е бизнесменът Костадин Хаджииванов.

Стадионът, на който „Беласица“ играе, се казва „Цар Самуил“ и е с капацитет от 7 000 места.

Побратимени градове

Петрич е побратимен град или партньор с:

• Истра (ru:Истра (город)), Русия
• Миовени (ro:Mioveni), Румъния
• Сяр, Гърция

Литература

• Бъчварова, Д. „Петрич през вековете“. София, 1999.
• Николов, Г. „Петричката гимназия 1919 - 1989. Факти, документи и спомени“. София, 1999.
• Периклиева, В. „Свети места в Петрич“. София, 2011.
• „Петрич - в миналото и сега“. Съставители: Евтимов, Е. и К. Аргиров и Колектив, София, 2010.

Други

На името на град Петрич е именуван връх Петрич (Petrich Peak) на остров Ливингстън, от ахипелага Южни Шетландски острови, Антарктида.

Външни препратки

• Официален сайт на община Петрич
• 360 градусови панорами от Петрич
• Описание от 1891 г. на град Петрич и казата му от Васил Кънчов
• Снимки на Петрич
• Трето основно училище "Гоце Делчев" - Петрич
• Четвърто основно училище "Христо Смирненски" гр. Петрич

Бележки

Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.