Меди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Местонахождение на племената в района на югозападните Балкани около 7 в. пр.н.е.

Медите са едно от големите тракийско племена и името им се споменава често от античните писатели.[1] Етническата принадлежност на племето не е безспорна. На базата на родословие от Апиан, в което родоначалникът на племето - Майдос, е изброен сред синовете на Илирий, се поддържа тезата за илирийския им произход, но това виждане е на ограничен кръг изследователи.

Те населявали средното поречие на река Стримон (днес Струма).[2] Обитавали зоната между Кресненската и Рупелската теснина, заедно с левите и десните притоци, включително и долното течение на р. Струмешница.[3] Според други изследователи територята на медите се простирала и на север в Благоевградската, Дупнишката и Кюстендилската котловини. Столицата им бил град Ямфорина, чието местоположение е неясно, макар да има предположения, че е бил някъде в Петричко-Санданското поле.[4] Съществуват и предположения, че локазизацията му може да се търси около с. Ямборано, Кюстендилско. Били войнствени и не се подчиняват на Одриското царство, а Ситалк признава тяхната независимост. Най-яркият представител на племето е Спартак.[5] Той е известен гладиатор, а също така и организатор на най-голямото робско въстание в Римския свят. Някои изследователи предполагат родствена връзка на малоазийските витини с медите, тъй като едно от техните по-малките племена, преселило се от Балканите в Мала Азия, носи името медовитини.[6] Те имали култ към виното, и извършвали ритуали и жертвоприношения в чест на бог Дионисий.

Поради непосредственото си съседство с Антична Македония те играли известна роля в историята на македонската държава. След продължителна васална зависимост към това елинистично царство и последвала съпротива против римските легиони, на границата на Новата ера земите на медите са завладени от Римската империя. Южната част от територията на медите, намираща се между Кресна и Рупел, била трайно включена в състава на македонското царство от времето на Филип II, а в 148 г. пр.н.е. влязла и в римската провинция Македония, като именно тук се намирали и македонските колонии, основани от Филип и Александър. Северната част от територията на медите, остава през цялата елинистическа епоха извън границите на Македония, и по-късно, тя образува стратегията Медика в римската провинция Тракия.[7] През 89-84 г. пр. н.е. по време на т. нар. Първа Митридатова война, медите нахлуват в Македония, плячкосават Додона и разрушават Делфи, като съюзници на Митридат.[8] След това Луций Корнелий Сула опустошава земите им за отмъщение. Последно запазено съобщение за историята на племето се свързва с тракийските кампании на проконсула на Македония Марк Лициний Крас, през 28 г. пр.н.е., когато той сломява съпротивата им. Медите, както и останалите тракийски племена тогава, са подложени на продължителни процеси на романизация и елинизация, а по-късно и на християнизация и опустошителни варварски нашествия, като постепенно изгубват своята самобитност.[9][10][11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Исторически преглед, Том 37, Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките) 1981, стр. 82.
  2. The Cambridge ancient history, Volume 3, Part 2 by Iorwerth Eiddon Stephen Edwards, p. 278
  3. Godishnik na Sofiĭskĭja universitet, Filologicheski fakultet, Dŭrzhavno izd-vo "Nauka i izkustvo", 1959, str, 161.
  4. М. Манов. Ямфорина или Форуна? Опит за проблематизация и локализация. – Археология, 2004, кн.1-2, стр. 107-112
  5. The Spartacus war, Barry S. Strauss, Simon and Schuster, 2009, ISBN 1-4165-3205-6, p.31.
  6. Данов, Христо. Траки. Народна просвета. София, 1982. стр. 35.
  7. История на племената в Югозападна Тракия през І хил. пр. Хр. Петър Делев, ISBN 978 954 073691 Унив. издателство Св. Климент Охридски, 2014 г. ISBN: 978-954-07-3691-4, стр. 326.
  8. The Oxford Companion to Classical Literature (Oxford Companions) by M. C. Howatson, 2006, ISBN 0-19-860081-X, page 73.
  9. Dacia: Land of Transylvania, Cornerstone of Ancient Eastern Europe, Ion Grumeza, University Press of America, 2009, ISBN 076184466X, p. 31.
  10. East Central Europe in the Middle Ages, 1000-1500, Jean W Sedlar, University of Washington Press, 2011, ISBN 029580064X, p. 4.
  11. Slayers and Their Vampires: A Cultural History of Killing the Dead, Bruce McClelland, University of Michigan Press, 2006, ISBN 0472069233, p. 33.