Кулата
Вижте пояснителната страница за други значения на Кула.
| Кулата | |
 Кулата
Кулата
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 879 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 8,27 km² |
| Надм. височина | 105 m |
| Пощ. код | 2868 |
| Тел. код | 07425 |
| МПС код | Е (Бл) |
| ЕКАТТЕ | 40539 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Петрич Вельо Илиев (независим) |
| Кметство - кмет |
Кулата Димитър Манолев (независим) |
Ку̀лата е село в Югозападна България, община Петрич, Област Благоевград. Селото в миналото е наричано и само Кула или Петричка Кула, за да се различава от близкото село Кула, наричано Серска Кула, днес Палеокастро, Гърция.
Съдържание |
География[редактиране]
Селото се намира в Санданско-Петричката котловина на левия бряг на река Струма и е най-близкото населено място разположено до точката на пресичане на границата между България и Гърция от пътя София - Солун (Европейски път E79), както и крайна точка на Републикански път I-1 и строящата се Автомагистрала „Струма“. Поради това в него е разположена Митница Кулата (Териториално митническо управление) - митническо учреждение от 3-то ниво, на чието подчинение са също така митнически пункт Златарево и митническо бюро Петрич. Там се намира и ГКПП Кулата-Промахон.
История[редактиране]
През 19 век Кулата е малко българско чифликчийско селище, числящо се към Демирхисарска кааза. През 30-те години на века френският геолог Ами Буе преминава през селото и го описва така:
| „ | На една левга от Бистрица има малка кула, или стар турски пост, наречен Кула, обградена с няколко къщи и добре обработени ниви.[1] | “ |
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Кула (Koula) е посочено като село с 20 домакинства, като жителите му са 65 българи.[2]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Кула, чифлик в Рупелския проход на рид. Нивите му са до Бистрица; има и много оризници. До Кула Бистрица се влива в Струма; през това село минува и пътят за Джумая, Мелник. Околното поле е плодовито във всичко, понеже земята кисне тъй да се каже във водата. 20 къщи български.[3] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кула брои 110 жители, всички българи християни.[4]
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото вече се числи към Мелнишка кааза. Християнското население на Кулата (Koulata) се състои от 96 българи екзархисти.[5]
При избухването на Балканската война през 1912 година един жител на селото е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]
През октомври 1925 година по време на гръцко-българския пограничен конфликт, известен като Петрички инцидент, село Кулата е окупирано от гръцката армия.
Личности[редактиране]
- Родени в Кулата
Димитър Панделиев (1927 - 1995), български драматург и писател- Никола Антонов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, учител, педагогическо образование, четата на Таско Спасов, възможно е и да е от Серска Кула[7]
- Починали в Кулата
- Кръстьо Хаджииванов (1929-1952), български поет
Лиература[редактиране]
- „История на с.Кулата“. Съставители: Башлиев, Димитър и Колектив. София. 2012, 516 стр.
Бележки[редактиране]
- ↑ Френски пътеписи за Балканите, XIX век“. София, Наука и изкуство, 1981, стр. 343.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 138-139.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 856.
- ↑ Васил Кънчов. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.185.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.192-193.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.856.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 46.
|
|||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
