Яворница
Тази статия е за селото в България. За селото в Егейска Македония, Гърция вижте Яворница (дем Бер).
| Яворница | |
 Яворница
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 892 (ГРАО, 2010-12-15)* |
| Землище | 13,626 km² |
| Надм. височина | 485 m |
| Пощ. код | 2896 |
| Тел. код | 074202 |
| МПС код | Е (Бл) |
| ЕКАТТЕ | 87134 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Петрич Вельо Илиев (независим) |
| Кметство - кмет |
Яворница Стефан Вангелов (независим) |
Я̀ворница е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград.
Съдържание |
География [редактиране]
Село Яворница се намира на 14 километра западно от град Петрич. Разположено е в Подгорието на наносен конус на Яворнишка река, която спира почти до река Струмешница. Тя огражда землището на селото от север. На юг от селото стръмно се издига горист сенчест склон на Беласица, а хълмистия подножен релеф се спуска леко на север. Най-ниските части на селото имат надморско равнище 190 метра, а най-високите са разположени непосредствено до планината на 500 метра. Съседни села са Камена и Ключ. Климатът е преходносредиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средната годишна валежна сума е около 750 мм. Почвите са предимно делувиално-ливадни.
История [редактиране]
В землището на селото са открити археологически останки от времето на античността и средновековието. В местността Гръка чука, северно от селото е локализиран тракийски могилен некропол (8 могили) от късния период на желязната епоха и античността.[1]
Първите жители на селото са били българи. Това личи от факта, че и след падането на българските земи под турско робство, турците си служели с българските имена на местностите около селото. Такива са Балабаница, Садината, Куманица, Винище. Точни данни за възникването на селището няма. Предполага се, че то води началото си от десетина столетия. Селището е било на същото място. Преселила се е само българската махала от източата към западната страна, където е и днешния център.
Преди освобождението през 1912 година, Яворница принадлежи към Петричка кааза. Селото се споменава в османски данъчни регистри от 1570 и 1664-1665 години. Според първия регистър в селото живеят 131 християнски и 16 мюсюлмански домакинства. [2] През 19 век селото е със смесено население. В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Яворовица (Yavorovitza) е посочено като село със 63 домакинства със 75 жители мюсюлмани и 100 жители българи. [3] Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов населението на селото брои общо 350 души, от които 120 българи-християни, 230 турци.[4]
Всички християни от Яворница са патриаршисти, под ведомството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 година в селото има 200 българи патриаршисти.[5]
След освобождението през 1912 година българските домакинства постепенно се увеличават. В селото се заселват планинци от Баскалци, Гега и Кукурахцево. Днес селото се числи към община Петрич и има около 350 домакинства.
Културни и природни забележителности [редактиране]
- Черква "Св. Петка"
- Черква "Св.Св.Кирил и Методий"
- Параклис "Св.Благовещение"
Редовни събития [редактиране]
Традиционният събор на селото е на 24 май. Съпроводен с прорама от автентичен и обработен фолклор в самото навечерие на празника. На 24 май на площада в селото се провеждат традиционни борби за най-изявените борци в околието.
Други [редактиране]
- Основно училище "Дядо Ильо Войвода"
- Читалище "Антон Попов"
- Стадион Яворница.
Бележки [редактиране]
- ↑ „Енциклопедия Пирински край“. Том 2, Благоевград, 1999, стр.448.
- ↑ Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.608-611.
- ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.148-149.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр.187.
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, стр.186-187.
|
|||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
