Боровичене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Боровичене
Общи данни
Население44 души[1] (15 март 2024 г.)
7,16 души/km²
Землище622 km²
Надм. височина388 m
Пощ. код2884
Тел. код074204
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ05596
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   кмет
Петрич
Димитър Бръчков
(ГЕРБ; 2015)

Боровѝчене или Боравѝчени е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, област Благоевград.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Боровичене се намира в планински район.

История[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски дефтер от 1570 година под името Боровичани. През същата година в него живеят 73 християнски и 3 мюсюлмански домакинства.[2]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Боровица (Borovitza) е посочено като село с 33 домакинства и 102 жители българи.[3]

Към 1900 г. според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на село Боровичъ (Боровица) брои общо 150 българи.[4]

Всички местни християни са под ведомството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Боровичени (Borovitcheni) има 136 българи екзархисти.[5]

До 1947 година Боровичене е махала на бившето сборно село Игуменец.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]

Численост
Общо 53
Българи 50
Турци 0
Цигани 0
Други 0
Не се самоопределят -
Неотговорили 3

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Редовно на християнския празник Илинден хората от село Боровичене провеждат ежегодни празненства в продължение на три дни.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.598-600.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 148-149.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 187.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 186-187. (на френски)
  6. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.