Беласица (село)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Област Благоевград. За други значения на Беласица вижте Беласица (пояснение). За други значения на Елешница вижте Елешница.

Беласица
България
Red pog.png
Беласица
Област Благоевград
Red pog.png
Беласица
Общи данни
Население 1 083 (ГРАО, 2013-12-15)*
Землище 26.066 km²
Надм. височина 498 m
Пощ. код 2881
Тел. код 07423
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 3294
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Петрич
Вельо Илиев
(независим)
Кметство
   - кмет
Беласица
Велик Филчев
(ГЕРБ)

Беласица е село в Югозападна България. То се намира в община Петрич, Област Благоевград.

География[редактиране | edit source]

Село Бела̀сица е разположено в полупланинска местност в северното подножие на планината Беласица в регион Подгорие. Климатът е преходно-средиземноморски с летен минимум и зимен максимум на валежите. Средногодишната валежна сума е около 700 мм. Средната надморска височина е 380 метра ,най-ниските части на селото са около 320 м.н.в. ,а най-високите 440 м.н.в.В селото от м.август 2013г. функционира любителска метеорологична станция на 381 м.н.в.Почвите са делувиални, делувиално-ливадни, песъчливи и песъчливо-глинести. Край селото тече река Струмешница, която огражда землището му от север. Село Беласица се слави с едни от най-работливите хора в региона. Тук се отглеждат най-качествените плодове и зеленчуци в страната, в големи черешови, прасковни и др. масиви. Село Беласица е сгушено в полите на планина Беласица, като от него се откриват изключителни гледки. Възможно е организирането на планински преходи, ловуване и риболов в река Иваник, събиране на кестени и гъбарство през есента. Над село Беласица се намират едни от най-големите в страната кестенови гори /ядливи кестени/.

История[редактиране | edit source]

До 1960 година село Беласица се е наричало Елешница.[1] Под това име селото се споменава в османски регистри от 1570 и 1664-1665 години. Според първия регистър в селото живеят 70 християнски домакинства.[2] На днешното място се установява през втората половина на 18 век.

Запазени са две исторически версии за възникването на селото на днешното място. Според едната, жителите на някогашното село в местността Марковица (западно от Беласица) се преселват след наводнение; според другата, жителите на изчезналото село в местността Ляшница се преселват поради епидемия.

През 19 век поминък на населението са земеделието (пшеница, царевица, ориз, сусам, мак, памук, афион, лозя, лен, овощия) и животновъдство ( овце, кози, свине), произвеждат се сусамово масло и вино. Поддържат се икономически връзки с Горни Порой (сега в Република Гърция), като идват кираджии и търговци, които изкупуват част от произведената селскостопанска продукция и доставят някои промишлени стоки (напр. платове), както и с градовете Петрич, Дойран и Струмица (последните два града са понастоящем в Република Македония).

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Долне Елешница (Dolné Elechnitza) е посочено като село със 150 домакинства с 85 жители мюсюлмани и 385 жители българи. [3]

През 1872 година Георги Урумов открива новобългарско училище, първото в Петричкия край. През 1885 година с доброволен труд и дарения е построена училищна сграда. След като по силата на Берлинския договор 1878 година селото остава под османско иго, за град Кукуш (понастощем Килкис, Република Гърция) заминава делегация, която с помощта на католически мисионери издейства от османските власти спиране на издевателствата.

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Елешница, на З от Петрич 2 часа; лежи в подножието на Беласица; жителите си минуват с изобилните овощни дървета, кестени, круши, ябълки, които тук растат. Повечето са орачи и лозари. Църква българска и училище с 18 ученика. Къщи 140 в Долна Елешница и 40 в Горна Елешница.[4]

През 1897 година е построена черквата „Св. Пророк Илия“ (паметник на културата). Храмът е изписан през 1910 година от зографите Теофил Минов и Мина Марков от село Каракьой, Неврокопско.

Към 1900 година съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) село Елешница има 830 жители — 600 българи-християни и 230 турци.[5]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Gollémo-Elechnitza) се състои от 880 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 21 ученици.[6]

Елешница е освободена от османско иго през октомври 1912 година, като турското население е избито, а турската джамия изгорена. Осем доброволци от селото участват в Балканската война 1912-1913.[7]

По време на Втората световна война в близост до селото в местността "Копанчето" са съсредоточени значителни немски части и оръжие. През 1944 година, над село Елешница действа Петричкият партизански отряд „Антон Попов“.

След 1944 година, е даден отпор от местното население, изключително обичащо земята си, на образуването на ТКЗС, поради което и много хора са осъдени по политически причини, както и изселени далечни точки на територията на страната. Голям брой от мъжката част на населението емигрира поради политическите репресии от родината си, бягайки през планина Беласица в Гърция, от където са продължили по целия свят. При тези бягства жители на селото са избити от български граничари.

През периода 1944 - 1989 година, в селото се развива изключително много земеделието, като тук се намират най-големите в Благоевградски окръг масиви от череши, праскови, бадеми и т.н. Отглежданите плодове и зеленчуци са с изключително качество и екологично чисти, поради което са били предназначени за държавния елит.

След демократичните промени и реституцията на земята, в село Беласица отново засилено се развива земеделието и леката промишленост /обувна фабрика, шивашки предприятия, дърводелски цех, хлебопекарна/. В селото съществуват около 15 хранителни магазина, хотелско-ресторантски комплекс "Рай", около 10 кафенета, основно училище, детска градина, детска ясла, футболен стадион, където мачовете си провежда ФК "Беласица 08" и други.

Обществени институции[редактиране | edit source]

  • Основно училище "Христо Ботев"
  • Читалище "Просвета"
  • Целодневна детска градина "Косе Босе"
  • Футболен клуб АФК "Беласица - 08"

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

  • Храм "Св. Пророк Илия" - паметник на културата

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • 5 май - посрещане на празника Гергьовден в местността "Чуката" (празнува се цяла нощ на поляна, намираща се високо в планина Беласица);

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
  2. Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери од XVI век за Кустендилскиот санųак, Т.V/3, Скопје, 1982, стр.574-575
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 150 - 151.
  4. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 30.
  5. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. София, 1900, стр. 186.
  6. D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 186-187
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.846.
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.