Ориз
| Ориз | ||||||||||||||||||||||||
 Оризови полета в Бангладеш |
||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||
| Суров ориз (Rice, white, long-grain, raw, unenriched) (Хранителна стойност за 100 g) |
|
| Енергия | 1527 kJ (370 kcal) |
|---|---|
| Въглехидрати | 79.95 g |
| Захари | 0.12 g |
| Влакна | 1.3 g |
| Мазнини | 0.66 g |
| Наситени | 0.18 g |
| Мононенаситени | 0.206 g |
| Полиненаситени | 0.177 g |
| Холестерол | 0 mg |
| Белтъчини | 7.13 g |
| Вода | 11.62 g |
| Пепел | 0.64 g |
| Витамини | |
| Витамин A | 0 μg (0%) |
| α-каротин | 0 μg |
| β-каротин | 0 μg (0%) |
| Тиамин (B1) | 0.07 mg (6%) |
| Рибофлавин (B2) | 0.049 mg (4%) |
| Ниацин (B3) | 1.6 mg (10%) |
| Холин (B4) | 5.8 mg (1%) |
| Пантотенова к-на (B5) | 1.014 mg (20%) |
| Пиридоксин (B6) | 0.164 mg (13%) |
| Фолиева к-на (B9) | 8 μg (2%) |
| Кобаламин (B12) | 0 μg (0%) |
| Витамин C | 0 mg (0%) |
| Витамин D | 0 μg (0%) |
| Витамин Е | 0.11 mg (1%) |
| Витамин K | 0.1 μg (0%) |
| Ликопен | 0 μg |
| Минерали | |
| Калций, Ca | 28 mg (3%) |
| Желязо, Fe | 0.8 mg (10%) |
| Магнезий, Mg | 25 mg (6%) |
| Фосфор, P | 115 mg (16%) |
| Калий, K | 115 mg (2%) |
| Натрий, Na | 5 mg (0%) |
| Цинк, Zn | 1.09 mg (10%) |
| Мед, Cu | 0.22 mg (24%) |
| Манган, Mn | 1.088 mg (47%) |
| Селен, Se | 15.1 μg (27%) |
| Аминокиселини | |
| Триптофан | 0.083 g |
| Треонин | 0.255 g |
| Изолевцин | 0.308 g |
| Левцин | 0.589 g |
| Лизин | 0.258 g |
| Метионин | 0.168 g |
| Цистин | 0.146 g |
| Фенилаланин | 0.381 g |
| Тирозин | 0.238 g |
| Валин | 0.435 g |
| Аргинин | 0.594 g |
| Хистидин | 0.168 g |
| Аланин | 0.413 g |
| Аспарагинова к-на | 0.67 g |
| Глутаминова к-на | 1.389 g |
| Глицин | 0.325 g |
| Пролин | 0.335 g |
| Серин | 0.375 g |
| Други | |
| Алкохол | 0 g |
| Кофеин | 0 mg |
| Теобромин | 0 mg |
| Процентите са спрямо препоръчителната дневна доза в САЩ. Източник: USDA Nutrient Database |
|
Оризът (Oryza sativa) е основна стопанска култура за 2/5 от населението на земята и производството му осигурява годишно по 85 кг за всеки жител на планетата. Употребяват се зърната, които, след като се почистят, се използват за храна във варено състояние.
Съдържание |
[редактиране] Обща информация
Зърното от ориз се отличава с високата си хранителност — съдържа 75–85 % въглехидрати и 5–10 % протеини. Тези два компонента са с много висока усвояемост за организма на човека — около 96 %, поради което храненето с ориз се възприема за много ефективно.
От зърното се приготвя и брашно, което е бедно на мазнини, протеини и целулоза, поради което има диетични качества. Поради липсата на глутен, обаче, брашното от ориз не може да се използва за печене на хляб.
Освен за храна, зърното от ориз се използва като суровина за производство на спирт, пудра, бира, а също така във фармацевтичната промишленост.
Сламата от ориз има висока фуражна стойност, а освен това се използва за плетени изделия и за производство на фина хартия.
Оризът е една от най-старите земеделски култури. В Индия и Китай се отглежда от дълбока древност, в Европа е пренесен в VII в. от н.е., а в Америка в XVII в. В света се засяват около 1,4 млд. дка, от които 400 млн. дка в Индия. Други големи производители са Китай, Индонезия, Япония. В Европа се отглежда в най-южните страни, като Франция, Испания, Италия и Гърция.
Отглеждането на ориз у нас има 400 годишна история. В съвременни условия то се извършва в специални съоръжения — оризища. Въпреки, че отглеждането на ориз в условията на България е скъпо мероприятие, през периода 1944–1975 г. площта му нараства от 60 хил. дка на 170 хил. дка, като най-голям производител е била Област Пловдив, следвана от Пазарджишка, Старозагорска и Ямболска области. След реституцията на земята площта на оризищата рязко намаля.
Оризът е едно от най-продуктивните зърнено-житни култури и рекордните добиви надвишават 2000 кг/дка. Средният добив в световен мащаб е по-висок от останалите зърнено-житни — 240 кг/дка, като рекорьор е Австралия (над 600 кг/дка), следвана от Япония, Италия, Франция и др. У нас средният добив варира между 350 и 450 кг/дка.
Самоходна машина за прибиране на ориз се нарича оризокомбайн.
[редактиране] Болести и неприятели по ориза
Посевите от овес се поразяват от различни болести, като основните причинители са гъбички, по-рядко вируси и бактерии. Сред най често срещаните заболявания са[1][2]:
- Мана по ориза. Причинява се от гъбичката Sclerospora macrospora. Патогенът презимува в семената, в България е рядко разпространен. Развива се добре при топли и влажни условия. Проявява се като поява на хлоротични петна от върха и страните на листата. Често метлицата не може да излезе от стъблото. Растението придобива закържавял и деформиран вид.
- Припламване (чалгън) по ориза. Причинява се от гъбичката Piricularia oryzae. Това е най-вредоносната и разпространена болест по оризовите насаждения. Болестта се разпространява аерогенно. Причинителят се запазва в растителните остатъци и лесно поразява новите насаждения. Проявява се с появата на светлокафяви петна с тъмна периферия по листото и листните влагалища. Основата или цялото коляно на метлицата потъмнява. Тя остава изправена, а семената изсъхват и наподобяват на подгорени от сух и топъл вятър.
- Фузариоза по ориза. Причиняват се от гъбичките Fusarium oxysporum, Fusarium moniliforme, Fusarium heterosporium и Fusarium graminearum. Това е също една от най-вредоносните болести по ориза, особено когато порази растението в ранните фази на развитието му. Нападнатите кълнове потъмняват и изсъхват още дори да достигнат до повърхността на почвата. Кореновата шийка и основата на стъблото при младите растения потъмняват и лесно се късат. Листата пожълтяват и загиват. При възрастните растения се проявява с потъмняване в базалната част и лесно пречупване на стъблото. Въпреки, че образуват семена същите остават неразвити.
- Вирусните заболявания по ориза се причиняват от:
- Barley yellow dwarf virus
- Rice black streak dwarf virus (RGSDV)
- Rice dwarf virus (RDV)
- Rice grassy stunt virus (RGSV)
- Rice hoja blanca virus (RHBV)
- Rice necrotic mosaic virus (RNMV)
- Rice rugged stunt virus (RRSV)
- Rice stripe virus (RStV)
- Rice transitory yellowing wirus (RTYV)
- MLO
- Rice yellow mottle virus (RYMV)
- Rice tungro spherical virus (RTSV)
- Rice tungro bacilliform virus (RTBV)
- Бактериалните заболявания по ориза се причиняват от:
- Xanthomonas oryzae
- Erwinia chrysanthemi
- Pseudomonas glumae
- Pseudomonas fuscovaginae
- Неприятелите по ориза са:
- Aphelenchoides besseyi
- Meloidogyne spp.
- Hirschmaniella oryzae
- Ditylenchus angustus
[редактиране] Любопитни факти
- В Азия считат ориза за свещен. В Индонезия, Камбоджа и Тайланд се почита богинята на ориза и плодородието Деви Шри (Dewi Sri).[3] В Япония например има светилища, посветени на бога на ориза, наречен Инари (Inari Shrine).[4]
- На японски Хонда означава „главно оризово поле“.[5]
- Тойота произлиза от името Тойода. В превод от японски означава - „богато оризище“ или „изобилно оризово поле“.[6]
- Оризът може да дава неограничена реколта в напоени полета. Счита се, че някои оризови полета дават реколта повече от 2000 години без прекъсване.[7][8]
[редактиране] Вижте още
[редактиране] Източници
- ↑ Й. Станчева, „Атлас на болестите по земеделските култури“ Том 3. Болести по полските култури, Pensoft, 2002, ISBN 954-642-146-4(3)
- ↑ APSnet, C. A. Hollier, D. E. Groth, M. C. Rush, R. K. Webster, Diseases of Rice, (Достъп от 30.08.2011)
- ↑ Devata.org, Kent Davis, Rice Goddesses of Indonesia, Cambodia and Thailand
- ↑ Jappanese Buddhist Statuary
- ↑ Тусчиева С., Небесни бисери
- ↑ Найденова И,. За Toyota, ориза и Япония
- ↑ Accumulation of nitrogen and microbial residues during 2000 years of rice paddy and non-paddy soil development in the Yangtze River Delta, China
- ↑ Yoshisuke Nakano, Water Saving Practices in Rise Paddy Cultivation
