Каспийско море
Каспийско море (на руски: Каспи́йское мо́ре, на казахски: Каспий теңізі, на туркменски: Hazar deňzi, на фарси: دریای خزر - Daryâ-ye Xazar, на азербайджански: Xəzər dənizi) е най-големият безотточен басейн на Земята. Солеността на водата се колебае от 11 — 13 ‰, в северозападната част до 0.05 ‰. Разположено е на надморска височина −28 м (по-ниско от нивото на Световния океан), нивото му през вековете е различно. Общата му площ възлиза на 371 000 км2 (442 000 км2, 1930, 368 000 км2, 1980). В северната си част дълбочината достига до 22 м, а в южната до 1025 м.
Каспийско море е разположено между континентите Европа и Азия и граничи с 5 държави: Русия, Казахстан, Туркменистан, Иран, Азербайджан. В езерото се вливат следните реки: Волга, Урал, Терек, Кура и др. Главни пристанища са Астрахан, Махачкала, Баку, Ленкоран, Актау.
В шелфа са открити големи залежи на нефт и природен газ. Развива се добив на риба и хайвер (най-вече есетрови риби).
Съдържание |
[редактиране] Геологическо минало
Сходно на Черно море, Каспийско море е остатък от древното море Паратетис, съществувало в периода късна юра — ранен плиоцен. Преди около 5,5 милиона години Паратетис започва да пресъхва поради разместването на тектонни плочи, което води до драматичен спад в морското равнище. Постепенно започват да се оформят съвременните граници на Каспийско, Черно и Аралско море.
Благодарение на съществения брой реки, които се вливат в Каспийско море, в северната част на басейна водата е сладка. Откъм иранския бряг тя е доста по-солена, поради липсата на реки, които да доставят достатъчно сладка вода. В наши дни солеността на Каспийско море отговаря на 1/3 от солеността на Световния океан. Лагуната Кара-Богаз-Гол е най-соленият участък в Каспийско море.
[редактиране] География
Каспийско море е разположен между двете части на евразийския континент - Азия и Европа. Формата на морето леко наподобява латинската буква S, а дължината на Каспийско море от север на юг е около 1200 километра (36 ° 34'-47 ° 13 'N), от запад на изток - 195-435 км, средната за басейна е 310-320 км (46 ° -56 ° E).
Условно Каспийско море се дели на три отделни физико-географски части - Северна, Централна и Южна. Условната граница между Северно Каспийско море и Централно Каспийско море следва линията остров Чечен - нос Тюб-Караган, а тази между Централно и Южно Каспийско - линията остров Жилой - нос Ган-Гулу. Северно, Централно и Южно Каспийско море съставляват съответно 25%, 36% и 39% от общата площ на морето.
Северната част включва единствено Каспийския шелф, който е изключително плитък и средната му дълбочина не надминава 5-6 метра. В посока Централно Каспийско драстично се увеличава и достига средна стойност от 190 метра. Южната част е най-дълбока, с океански дълбини надхвърлящи 1km. Средно и Южно Каспийско представляват съответно 33% и 66% от общия воден обем на басейна. През зимата северните участъци на морето обикновено замръзват, а през най-студените зими ледът достига дори на юг.
[редактиране] Крайбрейжие
Бреговата линия на Каспийско море е с дължина около 6500km и в по-голямата си част е слабо разчленена. Бреговете са ниски и лесно достъпни. Северното крайбрежие е прорязано от делтите на Волга и Урал, под чието влияние са се образували множество островчета и малки заливи влизащи дълбоко в сушата. Бреговете тук са особено ниски, често заблатени и покрити с гъсти храсти. Източното крайбрежие е доминирано от варовиков бряг, който постепенно преминава в полу-пустиня. Западното крайбрежие на Каспийско море е най-силно разчленено, като тук се намира Апшеронския полуостров, на който е разположена азербайджанската столица Баку и който се явява най-големият в района на Каспийско море. Част от туркменистанското крайбрежие е лагуната Кара-Богаз-Гол, която с площ от 18,000km² е една от най-големите в света.
По-значими полустрови:
- Аграхански полуостров
- Апшеронски полуостров
- Бузачи
- Мангъшлак
- Мианкале
- Тюб-Караган
По-големи острови:
- Ашур-Ада
- Гарасу
- Гум
- Даш
- Зира
- Зянбил
- Кюр Дашъ
- Хара-Зира
- Огурджа
- Сенги-Муган
- Тюлени
- Тюленови острови
- Чечен
- Чъгъл
По-големи заливи:
- Аграхански
- Кизляр
- Мьортвий Култук
- Кайдак
- Мангъшлак
- Казахски
- Кендерли
- Тюркменбаши
- Тюркмен
- Гъзълагач
- Астрахански
- Гасан-кули
- Гъзлар
- Гиркан
- Ензели
[редактиране] Международен статут
Международният статут на Каспийско море все още не е решен окончателно. Още през 1992 е създадена Общността за сътрудничество на каспийските държави, в която влизат всички крайбрежни държави. Основните цели на тази общност са договореното използване на морето и опазването му.
Преди създаването на Каспийската общност съществуват само два договора от 1921 и 1940 между Иран и Съветския съюз, чрез които се регулират корабоплаването и риболова. В договорите Каспийско море е определено като вътрешни води, над които двете държави имат съвместното право на използване. След разпадането на Съветския съюз и появата на Азербайджан, Туркменистан, Казахстан и формирането на Руската федерация всички договорки за Каспийско море губят валидността си. Трите новосъздадени държави гледат на споразуменията между Русия и Иран като съществена пречка и изискват международния статут на морето да бъде преразгледан и те да получат пълноправен контрол над него и равен достъп до ресурсите му, в частност нефтените залежи.
Русия и Иран подкрепят идеята всички ресурси в Каспийско море да бъдат разпределени по равно. Ако обаче влезе в сила одобреното през 1994 Международно морско право, то тогава всяка държава ще има право да експлоатира само прилежащите към територията ѝ води и няма да бъде задължена да споделя всякакви потенциални печалби. Азербайджан, Казахстан и Туркменистан имат подкрепата на повечето Западни страни и на петролните компании, които предпочитат Иран и Русия да останат настрани от подялбата на морските ресурси. Неразбирателствата между трите държави сформирани след 1990 допълнително затрудняват и без това мудните преговори за статута на Каспийско море. Към този момент няма изгледи този въпрос да бъде разрешен в близкото бъдеще.
[редактиране] Население места
Населени места:
[редактиране] Туризъм
Каспийско море се смята за най-голямото езеро в света, макар да не е слаководно. Разположено е между северните области на Иран и Русия. Още три държави имат излаз на Каспийско море - Казахстан, Азърбайджан и Туркменистан. Каспийският бряг на Иран, с трите крайбрежни провинции - Гилян, Голестяни, Мазандеран, със своите гъсти гори и оризища, ярко контрастира на сухото, пустинно плато във вътрешността на Иран. Името на морето произлиза от древните каспийци, които живели в района от Закавказието до западните земи. Много курортчета с прилични хотели са разположени по брега на Каспийско море, познат като Персийската Ривиера. Това са градчетата Ноушахр, Рещ, Рамсар, Баболсар и Бандар-е Анзали. В повечето курорти се изисква мъжете и жените да посещават различни плажове, а жените трябва да покриват бедрата и ръцете си дори и във водата.
Каспийските курорти са подходящи и през зимата. В планината Елбурз може да се карат ски или просто да се катери. Най-големият ски курорт е Дизин, където обаче мъжете и жените използват различни писти. В Шемшак има само една писта и за двата пола, а жените не са длъжни да покриват главите си.
Алам Ку е скала висока 4 875 м в провинцията Мазандаран. Областта е пълна с живописни ферми. Тук има плажове и малки интересни градчета.
[редактиране] Външни препратки
- Caspian Sea Biodiversity Project - Non-indigenous animals in the Caspian Sea (на английски)
