Аралско море
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Аралско море е голямо безоточно езеро, в Централна Азия. Разположено е между Казахстан на север и Каракалпакстан, автономен район в Узбекистан, на юг. От 1960-те Аралско море се свива, тъй като вливащите се в него реки, най-вече Амударя и Сърдаря, са отклонени с цел напояване.
Аралско море е силно замърсено, най-вече в резултат на опити с оръжие в бившата съветска база на осторов Возрождение, промишлени проекти и оттичане на торове преди разпадането на Съветския съюз. Част от водите на двете големи реки се отклоняват за обводняване на Сарикамишското езеро между Узбекистан и Туркменистан. Чрез големия Каракумски канал пък водите на Амударя служат на значителна част от бързо разрастващото се население на Туркменистан, включително на столицата Ашхабад.
Преди построяването на напоителните съоръжения в езерото са постъпвали необходимите за поддържането му около 60 куб. км вода годишно, но след това количеството е редуцирано до 4 куб. км. Това е главната причина за екологичната катастрофа в района.
Преди време Аралско море е било четвъртият по големина безотточен воден резервоар на земята. От 1960 досега е намаляло с 40 %, оставяйки зад себе си 26 000 кв. км солена пустиня. Съветските апаратчици са източили в памучните полета на Узбекистан и съседeн Туркменистан водите на двете реки, които се вливат в Аралско море, оставяйки тези реки само като бавно движещи се поточета.
Рибно-консервната фабрика в Муйнак, построена на южния бряг, сега е дълбоко в сушата, на 50 км от водата. Това няма голямо значение: промишленият риболов е спаднал до нула поради високата концентрация на сол, торове и пестициди. Регионът на Муйнак все още е забранен за чужденци, включително и за репортери. „Ню Йорк Таймс“ съобщава: “Високата концентрация на сол и селскостопански химикали в реките и подпочвените води е причина за универсално високата честота на стомашни и чернодробни болести, рак на гушата и дефекти при раждането."
