Каракумски канал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Каракумският канал (на руски: Каракумский канал) в Туркменистан е най-големият напоителен канал в света.

Строежът му започва през 1954 и завършва през 1988 г. Той е плавателен по по-голямата част от дължината си от 1375 km. Годишно оттича по 13 km3 вода от река Амударя през пустинята Каракум в Туркменистан. Спомага за развитието на земеделието, особено в отглеждането на памук, и снабдява столицата Ашхабат с вода.

Конструкцията на канала, но и неподдържането му след разпада на СССР, позволява до 50% от водата да се губи по маршрута му, което създава локви и малки езерца по протежението му, водещо до засоляване на почвите. Каналът е и основният фактор за намаляването на територията на Аралско море, което е екологична катастрофа за региона.

Каракумският канал не е първият голям опит за доставяне на вода от реката Аму-Даря през Каракуми. В началото на 1950-те е започнал строежът на Главният туркменски канал, започващ много по на север - при Нукус и трябвало да води на югозапад към Красноводск. Каналът щял да използва около 25% от водата на реката Аму-Даря. Строежът на този канал е прекратен след смъртта на Йосиф Сталин и е предпочетен маршрутът на Каракумския канал. За да бъде регулиран, са построени различни водохранилища.

Външни препратки[редактиране | edit source]