Южен океан
Южният океан (Южен полярен океан или Антарктически океан) е воден басейн, който е разположен на север от Антарктида. Това е четвъртият по големина океан и последният, който е определен като такъв - на сесия на Световната хидрографска асоциация (СХО) през 2000, като преди това е бил употребяван като неофициално понятие. Тази промяна оказва огромни промени в океанографията и традиционните възприятия за Световния океан.
Съдържание |
[редактиране] География
Южният океан включва водите около Антарктида (циркулиращите около Антарктида) и части от Протока Дрейк. Още към него се причисляват част от море Скотия , море Уедъл, море крал Хокон VII, море Космонавти, море Съдружество, море Дейвис, море Д'Юрвил, море Рос, море Амундсен и море Белингсхаузен (изброени и подредени в посока на часовниковата стрелка).
Южният океан няма точно определена северна граница, като на север тя е доста подвижна и се слива с Атлантическия, Индийския и Тихия океан. Това поставя въпрос за географите и учените океанолози, които трябва да обмислят отделянето на Южния океан като самостоятелен океан със обособена северна граница.
Южният океан, геоложки, е най-младият от океаните образуван, когато Антарктида и Южна Америка се преместват един от друг и се осъществява връзката между Атлантика и Тихия океан, чрез отваряне на прохода Дрейк, преди около 30 милиона години. Разделянето на континентите позволило формирането на циркулиращ поток от морска вода (течение) край бреговете на Антарктида.
[редактиране] Климат
Морски течения в хоризонтална посока по повърхността на Южния океан се движат околополюсно или успоредно на така наречената антарктическа конвергенция, а ветровете, които ги причиняват са главно в посока от запад на изток. Течението в океана развива скорост около един километър в час. В близост до крайбрежието на антарктическия континент преобладават по-слаби околополюсни, повърхностни течения от изток на запад, които са предизвикани основно от източното морско течение. В морето на Уедъл теченията се отклоняват от брега на издаващия се силно на север Антарктически полуостров и завиват на север, а в южния край на Южния Антилски хребет се обръщат в източна посока. Между източното морско течение и антарктическата конвергенция протичат предимно бавни и доста студени повърхностни течения от посока юг към север и от югозапад на североизток.[1]
Теченията във вертикална посока са студените придънни течения и минават от юг на север. Между придънната и повърхностната зона (200 и 3000 метра дълбочина) е разположен по-топъл слой, който преминава от север на юг. Този слой околополюсна вода от дълбоките слоеве носи в Антарктика топла, минерализирана вода от субтропиците. Течението от топли дълбоководни пластове се заражда още в северната част на Атлантическия океан, а само една малка част се появява в Индийския океан.
Tемпературата на водата е от -2 до +10 °C, а солеността — 34,72 на хиляда. Повърхностните водни пластове между антарктическата дивергенция и континенталното крайбрежие в началото на зимата увеличават солеността си, стават по-студени и поради това стават по-плътни, което до потъването им на дъното. Като антарктически придънни води те заминават в северна посока чак до северното полукълбо. Интересно е че в зависимост от сезоните съдържанието на сол във водите на океана е 30,5 — 34,5 на хиляда или средно 33,9 на хиляда. Поради топящия се сладководен лед и по-обилните валежи солеността през лятото е най-ниска. Средната соленост на субантарктическите повърхностни води е 34,3 на хиляда. Южно от Австралия и Нова Зеландия съдържанието на сол надвишава дори 34,7 на хиляда.
[редактиране] Граници и големина на океана
По време на дискусиите за утвърждаване на такъв воден басейн около южният материк - Антарктида не се стига до категорично определяне на северната граница на океана. Половината членки гласуват за северна граница при 60 градуса ю.г.ш., а останалите 14 държави гласуват за 55 градуса ю.г.ш.
Съществуват обаче някои възвишения на океанското дъно, като например едното от тях е Южният Антилски хребет, които очертават известно разграничаване между атлантическия и тихоокеанския сектор. Само че тази естествена граница не съвпада с официалното разделение на атлантически и тихоокеански сектор.
[редактиране] Пристанища и бази
В Южния океан по брега на Антарктида са изградени няколко пристанища и бази с цел улесняване на връзката между "Ледената земя" и останалият свят.
Някой от станциите и базите са създадени с научна цел а предназначението на други са станции използвани от военните през годините, като най активно през Стдената и Втората световна война.
Пристанища и бази:
В момента България също разполага с научноизследователска база на ледения континент на име Свети Климент Охридски.[2] Тя е разположена на източния бряг на Южния залив върху остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови.[3]
На остров Ливингстън са разположени още испанската база Хуан Карлос I, и българският Лагер Академия.
[редактиране] История
[редактиране] Утвърждаване на океана
От 68 държави-членки на СХО, 28 от които с право на глас при дискусиите в 2000 с изключение на Аржентина, се съгласяват да се обособи нов океан.[4] С 18 на 10 гласа е утвърдено името да бъде Южен океан, а има и друго предположение, което е Антарктически океан, но то не е прието.
Въпреки че вече официално съществува на много карти и в много атласи Южният океан подлежи на научни спорове. Все още голяма част от научните среди в света отказват да въведат в научната литература петия океан и продължават да изобразяват Тихия, Атлантическия и Индийския океан до бреговете на Антарктида.[5]
[редактиране] Природно богатство
[редактиране] Флора и фауна
В Южният океан живеят множество видове риба, безгръбначни и ракообразни. По островите и айсбергите могат да се видят тюлени и пингвини, като пингвините са 17 вида. растителноста по морското дъно е ускъдна предимно от тънколистни водорасли и морски лишеи.
[редактиране] Полезни изкопаеми
На дъното на Южният океан в неговият шелф се намират огромни залежи на природен газ, нефт и железо-манганова руда със състав - Mn(22,3-23,5%), Fe(4,5-5,6%), Co(0,19-0,22%), Ni(1,24-1,54%), Cu(1-1,17%), Zn(0,113-0,117%). На дъното има още и залежи на кварцов пясък а в ледниците има огромно количество чиста, годна за пиене, вода.
[редактиране] Вижте също
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ География на континентите и океаните, Румен Пенин ISBN 954-18-0184-6
- ↑ Сайт на българския антарктически институт
- ↑ Л.Л. Иванов, Св. Климент Охридски, о. Ливингстън, топографска карта в мащаб 1:1000, Проект на Комисията по антарктическите наименования, подкрепен от Атлантическия клуб в България и Българския антарктически институт, София, 1996 (Първата българска антарктическа топографска карта)
- ↑ Новият океан (статия от Мат Розенберг)
- ↑ www.nsf.gov
|
|||||
|
||||||||||||||||||||||||||||||||
