Свети Климент Охридски (база)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Coat-of-Arms-Bulgaria-Blue.jpg
България в Антарктика
Български антарктически институт
База Свети Климент Охридски
Лагер Академия
Тангра 2004/05
Български наименования в Антарктика
Комисия по антарктическите наименования
Топографска карта на района на базата, 1996
Топографска карта на района на базата, 2012
База Св. Климент Охридски
Постройките от 1988
Залив Емона
Параклис Св. Иван Рилски

Изследователската база „Свети Климент Охридски“ е българско научно съоръжение на остров Ливингстън, част от антарктическия архипелаг Южни Шетландски острови.

Координати[редактиране | edit source]

62°38′30″ ю. ш. 60°21′54″ з. д. / 62.641667° ю. ш. 60.365° з. д., източния бряг на Южния залив, о-в Ливингстън в архипелага Южни Шетлъндски острови, Западна Антарктика.

Разположение[редактиране | edit source]

Сезонната база "Св. Климент Охридски" е разположена на полуостров Хърд, на 130 м от брега на вътрешния залив Емона в Южния залив, който се използва за трансфер на персонал и товари с надувни лодки Зодиак. Лятно време през района на базата протича Резовския поток, осигуряващ необходимото водоснабдяване.

Мястото е избрано твърде сполучливо, с удобни сухопътни маршрути към платото Балкан, хребетите Бърдик, Плиска и Боулс, Тангра планина и други вътрешни райони на остров Ливингстън. Централната местност Лагер Академия е разположена на 11 км източно от Св. Климент Охридски.

Испанската база Хуан Карлос I се намира на 2,7 км на юг-югозапад и е достъпна или с лодки Зодиак, или по сухопътен 5,5-километров маршрут през платото Балкан, седловината Чаруа и ледника Джонсън. Българските и испанските полярни изследователи работят в тясно сътрудничество.

Хронология[редактиране | edit source]

Базата е основана през 1988 г., а от 1993 г. с указ на президента Желю Желев е наречена в чест на Св. Климент Охридски, средновековен просветител и първи български епископ, работил под егидата и по поръчение на княз Борис I Михаил. След неуспешен опит за дебаркиране, причинен от лошите ледови условия край остров Александър, четирима български антарктидци със съдействието на съветския изследователски кораб "Михаил Сомов" монтират две сглобяеми постройки на остров Ливингстън от 26 до 29 април 1988.[1] Съоръженията са обновени през 1993, а през 1996-98 е добавена нова многофункционална сграда. През 2003 е построен параклисът "Св. Иван Рилски", първата православна постройка в Антарктида. От 1995 работи пощенски клон 1090 на Български пощи. Стопанисва се от Българския антарктически институт.

Постройки[редактиране | edit source]

  • Жилищна сграда I – 80 кв. м
  • Жилищна сграда II – 22 кв. м
  • Склад – 12 кв. м
  • Генераторно помещение – 15 кв. м

Описание[редактиране | edit source]

Българската полярна база разполага със седем постройки, които са разположени на един хребет на 15 метра надморска височина. Първата сграда на базата (3,5 х 6 м) е изградена от сандвич-панели, осигуряващи добра термо изолация. Тя е построена през 1988 г. и впоследствие става популярна под името „Куцото куче“. Използва се като център за комуникации и при необходимост има условия за спане на петима души. Понастоящем е Музей на остров Ливингстън, от октомври 2012 филиал на Националния исторически музей в София.[2]. До нея се разполага дървено-панелен контейнер (2,5 X 4 м), построен през 1988 г., който се използва за складово помещение. Главната сграда на базата е построена през 1998 г. (12 X 5 м) и е изградена от сандвич-панели, включва дневна с кухненски бокс, лекарски кабинет, сервизно помещение и две спални. В основата на сградата има мазе пригодено за складово помещение. През 2004 г. са монтирани и два сглобяеми аркообразни модула тип "Weatherhaven" (8 х 4 м и 4 х 2 м). Генераторното помещение (4 х 6 м) е ламаринена постройка и е разположено на 50 м, южно от главната сграда. На 300 метра от комуникационния възел се намира ламаринена постройка (4 х 6 м), която през лятото се използва за православен параклис, а през зимата за склад за шейните.

Дейност[редактиране | edit source]

На Св. Климент Охридски се извършват изследвания в областта на геологията, биологията, глациологията, метеорологията, медицината, топографията и географията с многонационално участие. Базата се посещава редовно от представители на българските институции отговорни за дейността на България в Антарктика, включително президентът Георги Първанов през януари 2005. На гости понякога се отбиват и туристически кораби от отдалечения само на 12 км нос Хана, една от най-популярните дестинации на антарктическия туризъм.

Вижте също[редактиране | edit source]

Карти[редактиране | edit source]

Карта на о. Ливингстън.

Бележки[редактиране | edit source]

Централният район на о. Ливингстон с базите Св. Климент Охридски и Хуан Карлос I, и Лагер Академия
  1. Разказ на Златил Вергилов. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 120–131. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
  2. Удостоверение на Музея на остров Ливингстън. Национален исторически музей, София, октомври 2012.

Източници[редактиране | edit source]

Външни препратки[редактиране | edit source]