Южни Шетландски острови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Местоположение на Южните Шетландски острови

Южните Шетландски острови (на английски South Shetland Islands) са антарктически архипелаг с дължина над 500 км в направление от изток-североизток към запад-югозапад, разположен южно от пролива Дрейк и около 120 км северно от Антарктическия полуостров, от който е отделен с пролива Брансфийлд.

Архипелагът с обща площ от 3 687 км² включва (от изток на запад) островите Кларънс, Елефант, Кинг Джордж, Нелсън, Робърт, Гринуич, Ливингстън, Дисепшън, Сноу, Лоу и Смит, а също и множество по-малки островчета и скали. Най-висок връх на островите е Маунт Фостър (2105 м) на остров Смит, изкачен за пръв път от новозеландска експедиция начело с Грег Ландрет през 1996 г.

Нос Уилямс, открит на 19 февруари 1819

Преобладаваща част от повърхността на островите (80-90%) е покрита с ледникови шапки, които на много участъци формират бреговата линия. Климатът е морски антарктически, с много постоянна температура която рядко надвишава 3°C през лятото и пада под –11°C през зимата.

Островите са открити от английския търговец Уилям Смит с брига Уилямс, който вижда остров Ливингстън на 19 февруари 1819 г. Същата година Смит се връща на островите през октомври, когато открива остров Кинг Джордж, слиза на него на 16 октомври и го обявява за британско владение, и през декември заедно с лейтенант Едуърд Брансфийлд който проучва и картографира островите. Новото откритие бързо привлича английски и американски ловци на тюлени. Първият кораб, който пристига за лов на тюлени, е Еспирито Санто под командата на капитан Джозеф Херинг, нает от английски търговци в Буенос Айрес. Английският екипаж на кораба слиза на остров Ръгед (Неравен) край Ливингстън в Коледния ден на 1819, и обявява островите за собственост на Крал Джордж III.

Към суверенитета на островите са предявени формални претенции от Великобритания (от 1908), Чили (от 1940) и Аржентина (от 1943). Съгласно Антарктическия договор териториалните претенции южно от 60° ю.ш. са замразени, и островите са открити за невоенно ползване, най-вече научни изследвания и туризъм.

На островите са разположени научни бази на редица страни, включително Артигас (Уругвай), Артуро Прат (Чили), Белингсхаузен (Русия), Фераз (Бразилия), Фрей (Чили), Великата Стена (Китай), Арцтовски (Полша), Хуан Карлос I (Испания), Хубани (Аржентина), Крал Седжонг (Южна Корея), Мачу Пикчу (Перу), Педро Висенте Малдонадо (Еквадор) и Св. Климент Охридски (България).

Карта[редактиране | edit source]

Виж също[редактиране | edit source]

Карта на островите

Литература[редактиране | edit source]

  • A.G.E. Jones, Captain William Smith and the Discovery of New South Shetland, Geographical Journal, Vol. 141, No. 3 (Nov., 1975), pp. 445-461
  • Alan Gurney, Below the Convergence: Voyages Toward Antarctica, 1699-1839, Penguin Books, New York, 1998
  • R.J. Campbell ed., The Discovery of the South Shetland Islands: The Voyage of the Brig Williams, 1819-1820 and the Journal of Midshipman C.W. Poynter, The Hakluyt Society, London, 2000