Дисепшън (остров)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Местонахождение на остров Дисепшън

Дисепшън (на англ. Deception, букв. "заблуда") е остров в архипелага на Южните Шетландски острови, на 40 км от остров Ливингстън и българската база "Св. Климент Охридски". Открит е около 1820 г. от ловци на тюлени.

Пристанището му е сред най-сигурните в Антарктида. Това се дължи на специфичната подковообразна форма на острова, образувана от разрушаването на някогашен вулканичен кратер.

Островът и днес е активен вулкан, като неговите изригвания спорадично нанасят щети на разположените там научни станции. Най-сериозни последствия от изригванията има в периода между 1967 и 1969 г. Понастоящем единствената действаща изследователска база на острова се ръководи от Аржентина и Испания.

Остров Дисепшън е популярна спирка при антарктическите круизи на голям брой туристически компании.

География[редактиране | edit source]

Уейлърс Бей, о. Дисепшън: Заветът от китоловните ескпедиции в началото на ХХ век

Островът, разположен на следните координати 62°57′ ю. ш. 60°36′ з. д. / 62.95° ю. ш. 60.6° з. д., е с приблизително кръгла форма с диаметър около 12 км. Най-високата му точка е връх Понд в източната част, с височина 542 метра.

Над половината площ от острова е постоянно покрита с лед. Центърът на о. Дисепшън е калдера, образувана при силно изригване, при което в разрушения кратер нахлуват морските води. По този начин се образува голям залив, наречен Порт Фостър, с размери ок. 9 км дължина и 6 км ширина. Заливът започва от тесен проток, широк едва 230 м, с поетичното наименование Мехът на Нептун. На метри след навлизане в Меха на Нептун от дясната страна е разположен заливът Уейлърс Бей (Залив на китоловеца) с широка плажна ивица от черен вулканичен пясък (пирокластити). Използван е активно в първите десетилетия на ХХ век за пристан на корабите от китоловните експедиции и за складиране на голямо количество китова мас (все още на острова се намират останките от контейнери, резервоари за гориво и съоръжения, използвани за топене на китовата мас: вж. изображението вдясно).

Няколко маари очертават силуета на калдерата от вътрешната страна. Част от тях са образували кратерни езера, а други – заливи (като например широкия 1 км Уейлърс Бей).

История[редактиране | edit source]

Изоставен хангар

В началото на ХХ век остров Дисепшън е предпочитан подслон при бури и спасение от коварните айсберги на Антарктика. От 1906 г. норвежко-чилийска компания за лов на китове започва да използва Уейлърс Бей като пристанище. Последват я и други компании за лов на китове и тюлени и през 1914 г. на острова вече има цели 13 кораба, които транспортират продуктите от улова до Европа.

През 1920-1921 г. поради засилена вулканична дейност водата в пристана се нагорещява до такава степен, че сваля боята от корпусите на корабите. В периода 1967-1970 г. няколко изригвания разрушават напълно британската база в Уейлърс Бей и чилийската база в залива Пендулум Коув.[1] Вулканът на о. Дисепшън последно изригва през 1991-1992 г., а остатъчна дейност е докладвана и през 1994 г.[2]

През годините различни части на острова са получавали правна защита по силата на Антарктическия договор, но не е изградена последователна стратегия за защита на целия остров. През 2000 г. е договорена интегрирана стратегия за управление на дейностите там от страна на Аржентина, Чили, Норвегия, Испания и Обединеното кралство. Вследствие на съвместната дейност островът е превърнат в защитена антарктическа територия със специално управление – конкретизирани са места с историческо значение и са запазени останки от китоловните експедиции, а също така са обособени райони с ендемитни растения с цел запазване на естествената екосистема.[3]

Климат[редактиране | edit source]

Климатът на остров Дисепшън е полярен морски. Средната годишна температура на въздуха е -3°C. Температурите варират от 11°С до -28°C. Средният годишен еквивалент на валежите е 500 mm. Преобладават ветровете от североизток и от запад.

На остров Дисепшън се наблюдават изключитено вариращи микроклимати. На места температурите достигат до 70°C. Близо до вулканичните зони въздухът достига до 40°C.

Бележки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  • Южни Шетланди. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 15–20. ISBN 978-619-90008-1-6

Външни препратки[редактиране | edit source]