Дагестан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Республика Дагестан
Знаме на Дагестан

(знаме)
Герб на Дагестан
(герб)
Дагестан на картата на Русия
Субект на Руската федерация
Официални езици руски и езиците на
етносите в Дагестан
Столица Махачкала
Президент Рамазан Абдулатипов
Министър-председател Шамил Зайналов
Федерален окръг Севернокавказки федерален окръг
Икономически район Севернокавказки
Площ
Обща площ
Водна площ в %
на 52-ро място в РФ
50 300км2
0,4
Население
Общ брой
Гъстота
на 13-ро място в РФ
2 946 035 души (2013)
58,6 души/км²
Валута рубла
Часова зона UTC +3
Автомобилен код 05
Dagestan.png

Република Дагестан (на аварски език Дагъистаналъул Республика, на лезгински Дагъустандин Республика, на азербайджански език: Dağıstan Respublikası, Дағыстан Республикасы, на лакски език Дагъусттаннал Республика) е субект на Руската Федерация, разположен е в Северен Кавказ и има излаз на Каспийско море. Влиза в състава на Севернокавказки федерален окръг и Североказказкия икономически район.

В Дагестан съжителстват хора, принадлежащи към десетки етноси. Най-много са аварците, даргинците, кумиките и лезгинците, които общо възлизат на около 75% от цялото население на Дагестан. Етническите руснаци са едва около 5%, но руският е официален език в републиката. Повечето етноси говорят на кавказки, тюркски или ирански езици. Мнозинството изповядват исляма, има и християни.

От началото на 90-те години на 20 век, т.е. след разпадането на Съветския съюз, в Дагестан се наблюдава ислямистка бунтовническа дейност с ниска интензивност, спорадични сепаратистки конфликти, междуетническо напрежение и терористични действия. Според Международната кризисна група, за голяма част от насилието от 2003 година насам е отговорна военизираната ислямистка организация Шариат Джамаат.

История[редактиране | edit source]

География[редактиране | edit source]

Дагестан е разположен на западния бряг на Каспийско море, в източната част на Северен Кавказ. Южната част на републиката е заета от гори и планинските хребети на Кавказ, на север Дагестан заема Прикаспийската низина.

Дагестан има обща граница с Азербайджан на юг, а на югозапад с Грузия. Граничи с Чечения на запад, със Ставрополския край на северозапад, и с Калмикия на север. Разстояние от столицата Махачкала до Москва — 2 166 км.

През централната част на републиката тече река Терек.

Намира се в умерения климатичен пояс, а климатът е високопланински. Средната температура за януари е -2,9оС, а за юли +22оС.

Сред полезните изкопаеми промишлено значение имат находищата на нефт, газ и сяра, варовиковите и кварцови пясъци.

Население[редактиране | edit source]

Дагестанци в традиционни носии. Снимка на Сергей Прокудин-Горски, направена около 1907-1915 г.
Дагестанец. Снимка на Сергей Прокудин-Горски, направена около 1907-1915 г.

По данни от преброяването от октомври 2010 г., Дагестан има население от 2 576 531 души (2,07% от населението на Руската Федерация, 22-ро място в Русия), с плътност 51,2 души/км2. Урбанизацията на населението е 42,79%.

Етническият състав на населението е следният:

Големи градове[редактиране | edit source]

  • Махачкала (700 500 души);
  • Дербент (130 500 души);
  • Хасавюрт (125 400 души);
  • Каспийск (100 200 души);
  • Буйнакск (57 900 души);
  • Кизляр (47 300 души);
  • Избербаш (47 100 души).
  • Дагестанские Огни (35 000 души)

Икономика[редактиране | edit source]

Промишленост[редактиране | edit source]

Развито е машиностроенето (приборостроене, електроника), хранително-вкусовата промишленост, енергетиката, нефто и газодобивната промишленост, производството на строителни материали, народните занаяти.

Селско стопанство[редактиране | edit source]

Републиката се е специализирала в лозарството, градинарството и зеленчукопроизводството. Развити са овцевъдството и козевъдството.

Външни препратки[редактиране | edit source]

На руски език[редактиране | edit source]

На английски[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Ахмедханов, К. Э. Путешествие по Дагестану. Практическое руководство. М., Физкультура и спорт, 1988 (По родным просторам).
  • История Дагестана с древнейших времен до наших дней. В двух томах. Ред. А. И. Османов. М., Наука, 2004.
  • Криштопа, А. Е. Дагестан в XIII - начале XV вв. Очерк политической истории. М., Мамонт; Таус, 2007.
  • Карпов, Ю. Ю. Взгляд на горцев. Взгляд с гор. Мировоззренческие аспекты культуры и социальный опыт горцев Дагестана. СПб., Петербургское востоковедение, 2007.
  • Дагестан и мусульманский Восток. Сборник статей в честь профессора Амри Рзаевича Шихсаидова. Сост. и отв. ред. А. К. Аликберов, В. О. Бобровников. М., Издательский дом Марджани, 2010.