Дагестан

Республика Дагестан

(знаме)	(герб)
Субект на Руската федерация
Официални езици	руски и езиците на етносите в Дагестан
Столица	Махачкала
Президент	Рамазан Абдулатипов
Министър-председател	Шамил Зайналов
Федерален окръг	Севернокавказки федерален окръг
Икономически район	Севернокавказки
Площ Обща площ Водна площ в %	на 52-ро място в РФ 50 300км2 0,4
Население Общ брой Гъстота	на 13-ро място в РФ 2 977 419 души (2010) 51,2 души/км²
Валута	рубла
Часова зона	UTC +3
Автомобилен код	05

Република Дагестан (на аварски език Дагъистаналъул Республика, на лезгински Дагъустандин Республика, на азербайджански език: Dağıstan Respublikası, Дағыстан Республикасы, на лакски език Дагъусттаннал Республика) е субект на Руската Федерация, разположен е в Северен Кавказ и има излаз на Каспийско море. Влиза в състава на Севернокавказки федерален окръг и Североказказкия икономически район.

В Дагестан съжителстват хора, принадлежащи към десетки етноси. Най-много са аварците, даргинците, кумиките и лезгинците, които общо възлизат на около 75% от цялото население на Дагестан. Етническите руснаци са едва около 5%, но руският е официален език в републиката. Повечето етноси говорят на кавказки, тюркски или ирански езици. Мнозинството изповядват исляма, има и християни.

От началото на 90-те години на 20 век, т.е. след разпадането на Съветския съюз, в Дагестан се наблюдава ислямистка бунтовническа дейност с ниска интензивност, спорадични сепаратистки конфликти, междуетническо напрежение и терористични действия. Според Международната кризисна група, за голяма част от насилието от 2003 година насам е отговорна военизираната ислямистка организация Шариат Джамаат.

История

• Още през каменната епоха на Дагестанска територия живеят хора. От бронзовата ера са останките на селища и могили в равнинната част.
• През 7 век п.н.е. Дагестанските земи завладяват скитите.
• По-късно в южните части живеел древният народ каспии, дал името на морето.
• През 1-4 век тук живели чергарските племена на масагетите .
• През 4 век южната част от територията влиза в състава на Кавказка Албания Аран .
• През VII — X век територията на Дагестан става част от Хазарския хаганат.
• През 6 век Дагестанските земи са завладени от Сасанидска Персия.
• През VII век в Дагестан се разпространява исляма под властта на Арабския Халифат .
• През X-ти век започва формиране на независими държавни образувания (Дербентски емират, Аварско ханство, Табасаран.
• През 12 век на юг се образувала феодалната държава Ширван.
• През 13 век крайбрежието завладяват монголите.
• През 16 век южният район е под властта на Османската империя.
• През XVIII век се води борба за контрол над Дагестан между Руската империя и Персия.
• Окончателно е присъединен към Русия през 1813 г.
• През 30-те и 50-те години на XIX век имам Шамил води война с Русия.
• През 1921 г. е образувана Дагестанска АССР.На 17 септември 1991 г. е преименувана в Дагестанска ССР, а на 17 декември 1991 г. в Република Дагестан.

География

Дагестан е разположен на западния бряг на Каспийско море, в източната част на Северен Кавказ. Южната част на републиката е заета от гори и планинските хребети на Кавказ, на север Дагестан заема Прикаспийската низина.

Дагестан има обща граница с Азербайджан на юг, а на югозапад с Грузия. Граничи с Чечения на запад, със Ставрополския край на северозапад, и с Калмикия на север. Разстояние от столицата Махачкала до Москва — 2 166 км.

През централната част на републиката тече река Терек.

Намира се в умерения климатичен пояс, а климатът е високопланински. Средната температура за януари е -2,9^оС, а за юли +22^оС.

Сред полезните изкопаеми промишлено значение имат находищата на нефт, газ и сяра, варовиковите и кварцови пясъци.

Население

Дагестанци в традиционни носии. Снимка на Сергей Прокудин-Горски, направена около 1907-1915 г.

Дагестанец. Снимка на Сергей Прокудин-Горски, направена около 1907-1915 г.

По данни от преброяването от октомври 2010 г., Дагестан има население от 2 576 531 души (2,07% от населението на Руската Федерация, 22-ро място в Русия), с плътност 51,2 души/км². Урбанизацията на населението е 42,79%.

Етническият състав на населението е следният:

• авари — 29,44%; около - 719 000
• даргинци — 16,52%; около - 347 000
• кумики — 14,20%; около - 302 000
• лезгинци — 13,07%; около - 301 000
• табасарани — 5,02%; около - 129 000
• лакци — 4,69%; около - 118 000
• руснаци — 3,33%; около - 104 000

Големи градове

• Махачкала (700 500 души);
• Дербент (130 500 души);
• Хасавюрт (125 400 души);
• Каспийск (100 200 души);
• Буйнакск (57 900 души);
• Кизляр (47 300 души);
• Избербаш (47 100 души).
• Дагестанские Огни (35 000 души)

Икономика

Промишленост

Развито е машиностроенето (приборостроене, електроника), хранително-вкусовата промишленост, енергетиката, нефто и газодобивната промишленост, производството на строителни материали, народните занаяти.

Селско стопанство

Републиката се е специализирала в лозарството, градинарството и зеленчукопроизводството. Развити са овцевъдството и козевъдството.

Външни препратки

На руски език

• Република Дагестан — официален сайт
• Сайт на правителството на Република Дагестан
• Информационен сайт на Дагестан
• Република Дагестан — кратка справка
• Народите на Дагестан
• Dag.dax.ru — Систематизиран каталог с анотирани препратки на дагестанския Интернет
• Дагестан на Открития портал на Руския Юг

На английски

• Dagestan at the NUPI Center for Russian Studies
• History of Dagestan at the Daghestan State University
• University of Texas maps of the Dagestan region
• Sobaka's independent reporting on Dagestan
• BISNIS report — US government report on the economy of Dagestan (2000)
• Radio Free Europe discusses religious tension in Dagestan

Литература

• Ахмедханов, К. Э. Путешествие по Дагестану. Практическое руководство. М., Физкультура и спорт, 1988 (По родным просторам).
• История Дагестана с древнейших времен до наших дней. В двух томах. Ред. А. И. Османов. М., Наука, 2004.
• Криштопа, А. Е. Дагестан в XIII - начале XV вв. Очерк политической истории. М., Мамонт; Таус, 2007.
• Карпов, Ю. Ю. Взгляд на горцев. Взгляд с гор. Мировоззренческие аспекты культуры и социальный опыт горцев Дагестана. СПб., Петербургское востоковедение, 2007.
• Дагестан и мусульманский Восток. Сборник статей в честь профессора Амри Рзаевича Шихсаидова. Сост. и отв. ред. А. К. Аликберов, В. О. Бобровников. М., Издательский дом Марджани, 2010.