Република Алтай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Алтай (република))
Вижте пояснителната страница за други значения на Алтай.

Република Алтай
Республика Алтай
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Алтай на картата на РусияАлтай на картата на Русия
Страна Русия
СтолицаГорно-Алтайск
Площ92 600 km²
Население218 063 души (2018)
2,35 души/km²
Федерален окръгСибирски федерален окръг
ГубернаторОлег Хорохордин
Езициалтайски, руски
Часова зонаUTC UTC+6
МПС код04
Официален сайтwww.altai-republic.ru
Република Алтай в Общомедия

Република Алтай (на руски: Республика Алтай) е субект в състава на Руската Федерация[1].

Република Алтай се намира се в Сибирския федерален окръг и е част от икономически регион Западен Сибир. Разположена е на площ от 92 600 km² (0,54% от РФ, 35-о място в РФ). Населението наброява 212 263 души (81-во място, 0,15%), а гъстотата на населението е 2,2 д./km². Официални езици в републиката са руски и алтайски. Столицата е град Горно-Алтайск. Разстояние от Горно Алтайск до Москва 3641 km.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Долините на Алтай са заселени още в каменната ера – преди около 1,5 млн. години. През 8 пр.н.е.3 пр.н.е. Алтай е населяван от скити. Хунско-сарматският период от историята на региона започва от края на 3 пр.н.е.. От 4 пр.н.е. Средна Азия е завладяна от потомците на хуните и предците на алтайците – тюрките.

Алтай се смята за прародина на всички съвременни тюркски народи по света. През 552 г. древните тюрки създават своя държава – хаганат, където се формира тюркският език, получил разпространение благодарение на появата на писмеността известна днес като „орхонска руническа писменост“. Заради геополитическото си разположение – центъра на Евразия, през различните исторически епохи, Алтай е обединявал различни етноси и култури. През дълъг период от време Алтай е център на държавата на калмикитеДжунгарското ханство. През 1756 г., след падането на Джунгарската държава, Северен Алтай е анексиран от Руската империя.[3]

Република Алтай е създадена на 1 юни 1922 г. като Ойротска автономна област в състава на Алтайския край, преименувана на 7 януари 1948 г. в Горноалтайска автономна област. От 25 октомври 1990 г. статутът ѝ е повишен на Горноалтайска АССР, от 3 юли 1991 г. – Горноалтайска ССР в състава на РСФСР, от 8 февруари 1992 г. – Република Горни Алтай, от12 декември 1993 г. – Република Алтай.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Република Алтай се намира в центъра на Евразийския континент, в южната част на Западен Сибир, като обхваща северните и централните части на планината Алтай и крайните западни хребети на планината Западни Саяни. На югоизток граничи с Монголия, на юг с Китай, на югозапад с Казахстан, на запад и северозапад с Алтайски край, на север с Кемеровска област, на североизток с Република Хакасия и на изток с Република Тува.[3]

Над 90% от територията на страната е заета от планини. В южната ѝ част, на границата с Казахстан са намира най-високата точка на цялата планина Алтай – връх Белуха 4509 m. Високи планински хребети (Катунски, Курайски, Северочуйски, Южночуйски и др.) разделят дълбоко всечените в тях долини или широки котловини, носещи названието степи (Абайска, Уймонска, Чуйска и др.).[3]

Климатът е рязко континентален, с късо хладно лято и дълга студена зима. Средната януарска температура е от -12 до -31,8 °C, а средната юлска от 9 до 18 °C. Годишната сума на валежите е от 100 mm в затворените междупланински котловини до 1000 mm в северозападните части на страната. Продължителността на вегетационния период (дни със средноденонощни температури над 0°) е от 75 до 120 дни.[3]

Речната мрежя на Република Алтай е представена от 12 209 реки с обща дължина 42 277 km и се отнася към водосборния басейн на Карско море и по-конкретно водосборния басейн на река Об. Основни речни артерии в страната са реките Катун и Бия, съответно лява и дясна съставящи на река Об, протичащи през нея със своите горни и средни течения. Други по-големи реки са Пижа (ляв приток на Бия), Чулишман (влива се в Телецкото езеро от басейна на Бия), Чуя (десен приток на Катун) и най-горните течения на Ануй и Чариш (леви притоци на Об). Част от тях се използват за транспортиране на дървен материал. Теченията на почти всички реки в страната са с планински характер и притежават огромни зепади от хидроенергия (9,6 млн. квт средногодишна мощност).[4]

В Република Алтай има около 6200 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 560 km², в т.ч. над 3000 езера с площ над 10 дка. Най-голямото езеро в страната и едно от 63-те големи езера на Русия е Телецкото езеро, от което изтича река Бия.[4]

В северозападните части на страната, нъ ниските склонове на планината Алтай и в долините на някои реки почвите са черноземни, а в останалата част – планински-горски.[3]

Горите заемат 25% от територията на страната, като преобладават иглолистните (сибирска лиственица, кедър, смарч, ела). В ниския планински горски пояс – бор, а от широколистните – бреза, осика, черна топола. Горната граница на горите е на 2000 – 2500 m, а нагоре следват субалпийски и алпийски пасища. В широките котловини растителността е представена от планинско-степни и полупустинни видове.[3]

Животинският свят е разнообразен и богат: планински козел, барс, мечка, вълк, елен марал, белка, собол и др. От птиците – жерав, глухар, тетерев, бяла и тундрова патица.[3]

Най-известните находища на полезни изкопаеми са Акташкото (живак) и Майско-Бердското на циментена суровина.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на страната е 202 947 души (0,14% от ФР, 79-о място в РФ), от които над 50 000 живеят в гр. Горно Алтайск, а останалата част – в селата. Населението е разпределено неравномерно – около 50% от него е разпределено на 9% от територията на страната (гр. Горноалтайски, Маймински и Шебалински райони).

Националният състав на населението е изключително разнообразен. В Република Алтай живеят над 100 националности и народности. По-голямата част от населението са руснаци (57,41%). Алтайците са коренното население на страната, като всъщност представляват съвкупност от малки тюркско говорещи народи – телеути, теленгити (1,17%), алтай-кижи, кумандинци, чалканци, тубалари и др. Те съставляват 30,64%, приблизително 60 0000 души, от населението на страната. 5,97% от населението са казахи, а останалата част се състои от тубалари (0,76%), украинци (0,71%), кумадинци (0,46%), немци, латвийци, естонци и др. За коренно население са признати и живеещите от над 200 г. в тези райони староверци.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

В административно-териториално отношение Република Алтай се дели на 1 Републикански градски окръг и 10 муниципални района. Има само един град Горно Алтайск.

Административно-териториално деление на Република Алтай
Административно-териториално деление на Република Алтай към 2017 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2017 г.)
Административен център Население
(2017 г.)
Разстояние до Горно Алтайск (в km) Други градове и сгт с районно подчинение
Републикански градски окръзи
Горно Алтайск 960 63 295 гр. Горно Алтайск 63 295
Муниципални райони
Кош-Агачки 19 845 19 025 с. Кош-Агач 9212 471
Маймински 1285 33 042 с. Майма 17 824 10
Онгудайски 11 696 14 328 с. Онгудай 5586 210
Турочакски 11 015 12 330 с. Турочак 5715 142
Улагански 18 394 11 463 с. Улаган 3516 410
Уст-Кански 6244 14 704 с. Уст Кан 4542 284
Чемалски 3019 10 242 с. Чемал 4011 77
Чойски 4256 8397 с. Чоя 4011 61
Шебалински 3794 13 777 с. Шебалино 5185 122

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Развити са следните основни отрасли на промишлеността: хранително-вкусова, лека, дърводобивна и дървообработваща, електротехническа, строителни материали.

В селското стопанство е развито животновъдството – отглеждат се овце, кози, якове, сибирски марали, петнисти елени. Развито е и пчеларството.

Площ обработваема земя:
година 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 146,5[5] 132,1 106,6[5] 103,4[6] 103,3 108,3[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Локтева Ж.В., Мереминский С.Г., Кызласов И.Л., Нечаев В.С., Якименко А.Е., Селевёрстов В.В., Цендина А.Д., Зинченко С.А. Република Алтай (Республика Алтай) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2004. ISBN 5-85270-329-X. с. 766. Посетен на 24 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-01-19 в Wayback Machine. ((ru))
  2. phttp://topmap.su/04/all/indexphis.html «Физико-административна карта» – Република Алтай]
  3. а б в г д е ж ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Република Алтай
  4. а б ((ru)) «Вода России» – Република Алтай
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 1 юни 2019. (на руски) ((ru))
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Республика Алтай“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​