Тюменска област

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тюменска област
Тюменская область
Субект на Руската федерация
Знаме
      
Герб
Тюменска област на картата на РусияТюменска област на картата на Русия
Страна Русия
Адм. центърТюмен
Площ1 464 173 km²
Население3 692 400 души (2018)
2,52 души/km²
Адм. центърТюмен
Федерален окръгУралски федерален окръг
ГубернаторВладимир Якушев
Часова зонаUTC +3/+5
МПС код72
Официален сайтadmtyumen.ru
Тюменска област в Общомедия

Тюменска област е субект на Руската Федерация (РФ), влизаща в състава на Уралския федерален окръг[1]. Площ заедно с Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономен окръг 1 464 173 km2 (3-то място по големина в Руската Федерация, след Република Якутия и Красноярски край, 8,55% от нейната територия). Площ без двата автономни окръга 160 122 km2 (24-то място в Руската Федерация, 0,94% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. заедно с двата автономни окръга 3 692 400 души (9-о място в Руската Федерация, 2,51% от нейното население). Население без двата автономни окръга 3 692 400 души (31-во място в Руската Федерация, 1,02% от нейното население). Административен център град Тюмен. Разстояние от Москва до Тюмен 2144 km.

Историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Първите руски градове на територията на сегашната Тюменска област възникват в края на ХVІ в. – Тюмен (1586 г.) и Тоболск (1587 г.). През 1670 г. е основана Слобода Коркина, която заедно със селището Ялуторовск през 1782 г. са признати за град Ишим и град Ялуторовск. През 1796 г. е създадена Тоболска губерния, която на 2 март 1920 г. е преименувана на Тюменска губерния и административния център е преместен в град Тюмен. Сегашната Тюменска област е образувана на 14 август 1944 г. от части на Омска и Курганска област.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Географско положение, граници, големина[редактиране | редактиране на кода]

Тюменска област се намира в западната част на Азиатска Русия (Западен Сибир и влиза в състава на Уралския федерален окръг. На изток граничи с Красноярски край, на югоизток – с Томска и Омска област, на юг – с Казахстан, на югозапад – с Курганска и Свердловска област, на запад – с Република Коми и Ненецки автономен окръг на Архангелска област, а на север се мие от водите на Карско море на Северния ледовит океан. В тези си граници заема площ заедно с Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономен окръг 1 464 173 km2 (3-то място по големина в Руската Федерация, след Република Якутия и Красноярски край, 8,55% от нейната територия). Площ без двата автономни окръга 160 122 km2 (24-то място в Руската Федерация, 094% от нейната площ).[2]

Релеф, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Тюменска област в по-голямата си част е разположена в пределите на Западносибирската равнина с височина до 285 m (в източната част на възвишението Сибирски Ували). На запад се простират източните склонове Северен, Приполярен и Полярен Урал, части от Уралските планини с максимална височина връх Народная 1895 m в Приполярен Урал. Понижените части на равнините са силно заблатени, осеяни с голямо количество езера.[2]

В недрата на Тюменска област през 1950-60-те години са открити огромни залежи на нефт и газ, т.нар. Западносибирски нефтогазов басейн. На източните склонове на Урал се разработват находища на кафяви въглища, железни и други руди и многочислени находища на строителни материали.[2]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в областта е континентален. Средна януарска температура в село Тазовски -28,9 °C. Лятото е кратко и хладно със средна юлска температура от 15,3 °C в град Тарко Сале до 3,6 °C на остров Бели в Карско море. В средните части на областта средната януарска температура (в село Казим) е -23,3 °C, а средната юлска температура от 15,9 °C в сгт Березово до 17,6 °C в град Ханти Мансийск. В южните части на областта средната януарска температура е -18,6 °C в град Ишим и -16,7 °C в град Тюмен, а средната юлска температура в Тюмен е 18,6 °C. Годишната сума на валежите се колебае от 222 mm на юг до 577 mm на северозапад. В северните части широко е разпространена вечно замръзналата почва. Вегетационния период (минимална денонощна температура 5 °C) продължава от 157 – 162 денонощия в южните части до 115 – 125 денонощия в Ханти-Мансийския автономен окръг.[2]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Реки[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Тюменска област протичат около 75 хил. реки (с дължина над 1 km) с обща дължина над 420 хил. km, като малко над 70 хил. от тях протичат по територията на Ханти-Мансийския и Ямало-Ненецкия автономен окръг. Всичките реки в областта принадлежат към водосборния басейн на Карско море. Най-голямата водна артерия е река Об, която пресича областта в западна и северна посока на протежение около 1500 km. Нейни основни притоци са: леви – Голям Юган, Голям Салим, Иртиш (с притоците си Ишим, Тобол, Туртас, Демянка и Конда), Северна Сосва; десни – Вах, Аган, Пим, Лямин, Казим, Полуй. На север протичат реките Надим, Пур, Таз, Месояха, Танама, Юрибей. Речната мрежа е най-гъста на север, в Ямало-Ненецкия автономен окръг, като тук протичат над 2/3 от всичките реки в областта, а речната мрежа в средните части, в Ханти-Мансийския автономен окръг се характеризира с висока заблатеност, а гъстотата ѝ е два пъти по-малка от тази на север. Като цяло реките са с равнинен характер, бавно течение и множество меандри. Водният им режим се характеризира със сравнително ниско и разтегнато във времето пролетно пълноводие, по време на което преминава до 80-85% от годишния отток, устойчиво лятно-есенно маловодие, нарушавано от епизодични прииждания в резултат на поройни дъждове и ясно изразено зимно маловодие, при което по-малките реки в лесотунсрата и тундрата замръзват до дъно. Пълноводието на реките в южната, лесостепна зона е през април и май, а на северните реки от края на май или началото на юни до юли-август. На север реките замръзват през октомври, а се размразяват през май и юни, а на юг замръзват през ноември, а се размразяват през април.[3]

Езера[редактиране | редактиране на кода]

В Тюменска област има над 1,7 млн. езера и изкуствени водоеми с обща площ над 64 800 km2, като количеството им намалява от 5,07% от територията на север до 1,96% на юг. Голяма част от тях са разположени в обширните блатни райони (вътрешно-блатни езера) и в пониженията на релефа, но се срещат и ледникови, термокарстови, крайбрежно-лагунни и крайречни езера. Те са предимно пресноводни, но на юг, в зоната на недостатъчното овлажнение има и езера с повишена минерализация. Най-големите езера са разположени на полуостров Ямал и в южните части на областта: Ямбуто, Яррото 1-е, Яррото 2-е, Шуришкарски Сор, Голям Уват и др.[3]

Блата[редактиране | редактиране на кода]

Блатата и заблатените земи заемат 375 711 km2 (10,49% от територията на областта). Тук се намират най-големите блатни системи в Русия и едни от най-големите в света – Голямо Васюганско блато и Салимо-Юганската блатна система.[3]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Почвите в областта са предимно подзолисто-пясъчни и пясъчни, а също торфено-блатни. В крайния север (полуостров Ямал и Гидански полуостров) преобладават тундровите почви, а в южните части – ливадните черноземи съпроводени със солонци. По долините на реките широко разпространение имат алувиалните почви.[2]

На север растителността е тундрова и тясна полоса от лесотундрова растителност. Голяма част от областта е заета от тайга, състояща се основно от бор, ела, кедър, смърч и лиственица. На юг е развита лестепната зона с петна от брезови гори. Горските запаси на Тюменска област съставляват около 57% от общите запаси на Западен Сибир.[2]

Животинския свят в тундрата е: северен елен, северна лисица, бял заек, леминги, бяла патица, полярна сова; в тайгата – лос, бялка, северноамериканска катерица, кафява мечка, росомаха, собол, вълк, лисица и множество птици; в лесостепите – тетерев. Аклиматизирани са ондатра, норка, баргузински собол, бобър. През летния период на север има голямо количество пролетни водоплаващи птици – гъски, патици. Реките и езерата са богати на различни видове риби.[2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

На 1 януари 2018 г. населението на Тюменска област заедно с двата автономни окръга 3 692 400 души (9-о място в Руската Федерация, 2,51% от нейното население), а население без двата автономни окръга 3 692 400 души (31-во място в Руската Федерация, 1,02% от нейното население). Гъстота 2,52 души/km2. Градско население 80,66%. При преброяването на населението на Руската федерация през 2010 г. етническият състав на областта е следния: руснаци 2 352 063 души (63,7%), ханти 414 682 (11,23%), татари 157 296 (6,5%), украинци 157 296 (4,26%), азербайджанци 43 610 (1,18%), ненци 31 621 (0,86%) и др.

Административно-териториално деление[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Тюменска област са разположени още два субекта на РФ Ханти-Мансийски автономен окръг – Югра и Ямало-Ненецки автономен окръг. Съгласно постановлението на Конституционния съд на РФ, територията и населението на Тюменска област са единни, органите на държавната власт се формират във всички населени области в съответствие с федералните закони и договори. Ръководството на Тюменска област работи за необходимостта от сливане на трите субекта в един.

Административно-териториално деление на Тюменска област (без автономните окръзи)

В административно-териториално отношение Тюменска област (без автономните окръзи) се дели на 5 областни градски окръга, 21 муниципални района, 5 града, всичките с областно подчинение, селища от градски тип няма.

Административно-териториално деление на Тюменска област към 1 януари 2018 г.
Административна единица Площ
(km2)
Население
(2018 г.)
Административен център Население
(2018 г.)
Разстояние до Тюмен
(в km)
Други градове и сгт с районно подчинение
Областни градски окръзи
1. Тюмен 470 744 554 гр. Тюмен 744 554
2. Заводоуковск 2996 46 960 гр. Заводоуковск 26 006 96
3. Ишим 46 65 259 гр. Ишим 65 259 319
4. Тоболск 222 102 417 гр. Тоболск 98 886 247
5. Ялуторовск 52 39 837 гр. Ялуторовск 39 837 75
Муниципални райони
1. Абатски 4080 17 258 с. Абатское 7959 378
2. Армизонски 3109 9344 с. Армизонское 4776 242
3. Аромашевски 3446 10 800 с. Аромашево 5373 235
4. Берзюжки 2829 10 836 с. Бердюже 5158 400
5. Вагайски 18 400 20 849 с. Вагай 5013 309
6. Викуловски 5799 15 510 с. Викулово 6995 435
7. Голишмановски 4085 26 040 с. Голишманово 14 336 225
8. Исетски 2751 25 661 с. Исетское 7479 75
9. Ишимски 5444 29 921 гр. Ишим 319
10. Казански 3095 16 163 с. Казанское 6206 374
11. Нижнетавдински 7357 22 813 с. Нижная Тавда 6846 82
12. Омутински 2828 18 658 с. Омутинское 9201 171
13. Сладковски 4023 10 658 с. Сладково 3303 414
14. Сорокински 2701 9894 с. Болшое Сорокино 5317 377
15. Тоболски 17 222 21 151 гр. Тоболск 247
16. Тюменски 3689 118 123 гр. Тюмен
17. Уватски 48 321 19 125 с. Уват 5031 382
18. Упоровски 3008 20 896 с. Упорово 6417 130
19. Юргински 4409 11 573 с. Юргинское 4546 202
20. Ялуторовски 2947 14 594 гр. Ялуторовск 75
21. Ярковски 6657 23 324 с. Ярково 7017 115
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Административно-территориальное деление Тюменской области“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Една от най-богатите руски републики. Основа на регионалната икономика е добива на нефт (65% от целия руски добив) и природен газ (92%). В областта са съсредоточени най-големите в Русия нефтени и газови находища. Има и големи находища на въглища, торф и злато.

Селско стопанство[редактиране | редактиране на кода]

На цената на производството, половината от земеделието е растителна продукция. Отглеждат зърнени култури; както и технически и фуражни култури, картофи и зеленчуци.

Площ обработваема земя:
година 1959 1990 1995 2000 2005 2010 2015
хиляди хектара 1775[4] 1634,3[5] 1296,8 1181,9[5] 990[6] 1091,2 1102,7[6]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Самойлова Г.С., Чистякова Н.Ф. и др. Тюменска област (Тюме́нская о́бласть) // Голяма руска енциклопедия (в 36 тома). 1 изд. Т. 32. Телевизионна кула - Улан Батор [Телевизионная башня — Улан-Батор]. Москва, Издателство „Голяма руска енциклопедия“, 2016. ISBN 978-5-85270-369-9. с. 767. Посетен на 26 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-26 в Wayback Machine. ((ru))
  2. а б в г д е ж ((ru)) „Большая Советская Энциклопедия“ – Тюменская область, том 26, стр. 409-410
  3. а б в ((ru)) «Вода России» – Тюменска област
  4. Основни показатели на земеделието в републиките, териториите и регионите // Селско стопанство СССР (Статистически сборник) [Сельское хозяйство СССР (Статистический сборник)]. Москва, Госстатиздат ЦСУ СССР, 1960. с. 667. Посетен на 25 май 2019. (на руски) Архив на оригинала от 2019-05-25 в Wayback Machine. ((ru))
  5. а б Госкомстат России. Растениевъдство. 14.1. Посевные площади всех сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, Госкомстат России, 2002. ISBN 5-89476-108-5. с. 863. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))
  6. а б Федерална служба за държавна статистика. Растениевъдство. 14.5. Посевные площади сельскохозяйственных культур // Региони на Русия. Социально экономические показатели. Москва, 2016. ISBN 978-5-89476-428-3. с. 1326. Посетен на 25 май 2019. (на руски) ((ru))