Башкирия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Республика Башкортостан'
Башҡортостан Республикаһы
Знаме на Башкирия

(знаме)
Герб на Башкирия

(герб)
Башкирия на картата на Русия
Субект на Руската федерация
Официален език руски и башкирски
Столица Уфа
Президент Рустем Хамитов
Министър-председател Азамат Илимбетов
Федерален окръг Приволжски федерален окръг
Площ

- Обща площ
- % водна площ

на 27-мо място в РФ

142 947 km²
0,5

Население

- Общ брой
- гъстота

на 7-мо място в РФ

4 060 000 (2009)
28,4 души/km²

Часова зона UTC +6
Автомобилен код 02, 102
Официален сайт www.bashkortostan.ru
Bashkir03.png

Башкирия ((на башкирски: Башҡортостан Республикаһы Република Башкортостан или Башкортостан) е субект в състава на Руската Федерация. Заема площ от 92,6 хил. км2 (0,84 % от общата площ на Русия, 29-то място в РФ). Разположен е на границата между Европа и Азия и заема основно Южен Урал, равнините на Башкирското Предуралие и хълмисто-равнинната част на Башкирското Задуралие.

На север граничи с Пермски край и Свердловска област, на изток с Челябинска област, на югоизток, юг и югозапад - с Оренбургска област, на запад - с Република Татарстан, на северозапад – с Удмуртия.

Влиза в състава на Приволжки федерален окръг и Уралски икономически район.

По данни от 2000 г. в републиката живеят 4 104 336 души (2,83% от населението на Русия, 7-мо място в РФ).

История[редактиране | edit source]

Република Башкортостан е създадена на 23 март 1919 г. като Башкирска АССР в състава на СССР. От 31 март 1992 г. Република Башкортостан влиза в състава на Руската Федерация.

Население[редактиране | edit source]

Населението на Башкортостан възлиза на 4 104 336 души, от които 2 626 613 – градско население. Мъжете са 1 923 233 души, или 46,9% от общия брой.

Етническият състав населението е: - руснаци (36,32%); - башкири (29,76%); - татари (24,14%); - чуваши (2,86%); - марийци (2,58%); - украинци (1,35%); - мордовци (0,63%); - беларуси (0,6%).

96,4 % от населението владее руски език. Башкирски език владеят 25,8%. Татарски език - 34,0% от населението.

Административно-териториално деление[редактиране | edit source]

Административно-териториално републиката се дели на 54 административни района, 21 града, 4 674 населени места.

Райони[редактиране | edit source]

Абзелиловски; Алшеевски; Архангелски; Аскински; Аургазински; Баймакски; Бакалински; Балтачевски; Белебеевски; Белокатайски; Белорецки; Бижбулякски; Бирски; Благоварски; Благовещенски; Буздякски; Бураевски; Бурзянски; Гафурийски; Давлекановски; Дувански; Дюртюлински; Ермекеевски; Зиан-чурински; Зилаирски; Иглински; Илишевски; Ишимбайски; Калтасински; Караиделски; Кармаскалински; Кигински; Краснокамски; Кугарчински; Куш-наренковски; Куюргазински; Мелеузовски, Мечетлински; Мишкински; Миякински; Нуримановски; Салаватский; Стерлибашевски; Стерлитамакски; Татишлински; Туймазински; Уфимски; Учалински; Федоровски; Хайбуллински; Чекмагушевски; Чишмински; Шарански; Янаулски.

Основни градове[редактиране | edit source]

Агидел, Баймак, Белебей, Белорецк, Бирск, Благовещенск, Давлеканово, Дюртюли, Ишимбай, Кумертау, Межгоре, Мелеуз, Нефтекамск, Октябрский, Салават, Сибай, Стерлитамак, Туймази, Уфа, Учали, Янаул.

Столица - град Уфа.

Физико-географски данни[редактиране | edit source]

Републиката е разположена на склоновете на Южен Урал и в Предуралието.

Най-високата точка на територията на Башкортостан е планината Ямантау (1638 м.). Най-големи реки на територията на страната са Белая (Агидел) (1430 км) и притоците ѝ Нугуш (235 км), Сим (239 км), Уфа (918 км), Дьома (556 км), Сакмара (760 км) и Ик (571 км). Има около 2 700 езера.

Климатът е умерено-континентален. Средногодишна температура - +0,3° в планините и +2,8° в равнините. Средна температура през януари - -13,3°С, през юли - +21,6°С. Средногодишни валежи - 300-600 мм.

Горите заемат над 40% от територията на републиката. В Предуралието има смесени гори, а на север, в западната предпланинска част - борови и брезови гори.

Полезни изкопаеми[редактиране | edit source]

В Башкортостан има залежи на минерални суровини, нефт, газ, въглища, желязна руда и злато.

Икономика[редактиране | edit source]

Най-важните отрасли са нефтодобива и нефтопреработката; нефтохимия (производство на горива, смазочни масла, мазут, синтетичен каучук, спирт, нефтобитум, синтетични смоли и пластмаси, хербициди и др.); машиностроене и металообработка; цветна и черна металургия.

Развита е и дървопреработвателната промишленост и производството на строителни материали.

Селското стопанство е насочено към производството на зърно и животновъдство. Отглеждат се пшеница, ръж, овес, ечемик и захарно цвекло, както и слънчоглед.

Транспорт[редактиране | edit source]

Град Уфа е свързан с ж п линия със Самара, Челябинск и други градове, Реките Белая и Уфа са плавателни.

Външни препратки[редактиране | edit source]