Ечемик
| Ечемик | ||||||||||||||||||||||||
 |
||||||||||||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
||||||||||||||||||||||||
| Суров ечемик (Barley, pearled, raw) (Хранителна стойност за 100 g) |
|
| Енергия | 1473 kJ (350 kcal) |
|---|---|
| Въглехидрати | 77.72 g |
| Захари | 0.8 g |
| Влакна | 15.6 g |
| Мазнини | 1.16 g |
| Наситени | 0.244 g |
| Мононенаситени | 0.149 g |
| Полиненаситени | 0.560 g |
| Холестерол | 0 mg |
| Белтъчини | 9.91 g |
| Вода | 10.09 g |
| Пепел | 1.11 g |
| Витамини | |
| Витамин A | 0 μg (0%) |
| α-каротин | 0 μg |
| β-каротин | 13 μg (1%) |
| Тиамин (B1) | 0.191 mg (16%) |
| Рибофлавин (B2) | 0.114 mg (9%) |
| Ниацин (B3) | 4.604 mg (29%) |
| Холин (B4) | 37.8 mg (7%) |
| Пантотенова к-на (B5) | 0.282 mg (6%) |
| Пиридоксин (B6) | 0.260 mg (20%) |
| Фолиева к-на (B9) | 23 μg (6%) |
| Кобаламин (B12) | 0.00 μg (0%) |
| Витамин C | 0.0 mg (0%) |
| Витамин D | 0.0 μg (0%) |
| Витамин Е | 0.02 mg (0%) |
| Витамин K | 2.2 μg (2%) |
| Ликопен | 0 μg |
| Минерали | |
| Калций, Ca | 29 mg (3%) |
| Желязо, Fe | 2.50 mg (31%) |
| Магнезий, Mg | 79 mg (20%) |
| Фосфор, P | 221 mg (32%) |
| Калий, K | 280 mg (6%) |
| Натрий, Na | 9 mg (1%) |
| Цинк, Zn | 2.13 mg (19%) |
| Мед, Cu | 0.420 mg (47%) |
| Манган, Mn | 1.322 mg (57%) |
| Селен, Se | 37.7 μg (69%) |
| Аминокиселини | |
| Триптофан | 0.165 g |
| Треонин | 0.337 g |
| Изолевцин | 0.362 g |
| Левцин | 0.673 g |
| Лизин | 0.369 g |
| Метионин | 0.190 g |
| Цистин | 0.219 g |
| Фенилаланин | 0.556 g |
| Тирозин | 0.284 g |
| Валин | 0.486 g |
| Аргинин | 0.496 g |
| Хистидин | 0.223 g |
| Аланин | 0.386 g |
| Аспарагинова к-на | 0.619 g |
| Глутаминова к-на | 2.588 g |
| Глицин | 0.359 g |
| Пролин | 1.178 g |
| Серин | 0.418 g |
| Други | |
| Алкохол | 0.0 g |
| Кофеин | 0 mg |
| Теобромин | 0 mg |
| Процентите са спрямо препоръчителната дневна доза в САЩ. Източник: USDA Nutrient Database |
|
Ечемикът (на латински: Hordéum vulgáre) е важна фуражна, техническа, а в някои страни — и продоволствена култура. Основно се отглежда заради зърното.
Зърното от ечемик има висока фуражна стойност заради по-високото съдържание на белтък в него и подходящия му състав на протеина. Ето защо фуражът от ечемик е отлична храна за продуктивните животни, най-вече за угояване на свине.
Ечемикът е основна пивоварна култура в света. За тази цел се селекционират сортове с ниско съдържание на протеин и високо съдържание на въглехидрати. Климатичните условия на България, поради високите температури през лятото и ниската сума на валежите, се оценяват като неблагоприятни за получаването на зърно с висока пивоварна стойност.
Сламата от ечемик има по-висока хранителна стойност от пшеничената слама.
Ечемикът е предимно европейско растение. В света се засяват около 800 млн. дка от тази култура, от които половината в Русия и Китай.
У нас тази култура е достигала площ от 4,8 млн дка (1980 г.), но поради някои негативни изменения в климата и намаляването на поголовието на продуктивните животни, тази площ в началото на XXI в. намаля повече от 2 пъти.
По отношение на продуктивността, ечемикът се изравнява с пшеницата, а в определени години дава и по-високи добиви. Средният добив в страната се колебае между 350 и 450 кг/дка, но в определени благоприятни години от големи площи могат да се получат средно по 600–700 кг/дка.
За разлика от пшеницата, отглеждането на ечемик е по-евтино, а като негативно следва да се приеме по-слабата му зимоустойчивост. Последната му особеност предполага, че условията на Южна България са по-подходящи за отглеждане на културата.
При торенето на ечемика за фураж се дава превес на азотните торове, с цел повишаване на белтъчното съдържание в зърното, а при пивоварния — на фосфорните и калиевите торове. Дозата на азот за пивоварните сортове е с 2-4 кг/дка по-ниска от тази на фуражните. При пролетните пивоварни сортове цялата азотна торова норма се внася предсеитбено.
Ечемикът, както другите житни култури, съдържа глутен.
[редактиране] Болести и неприятели по ечемика
Посевите от ечемик се поразяват от различни болести, като основните причинители са гъбички, по-рядко вируси и бактерии. Сред най често срещаните заболявания са[1][2]:
- Гъбични болести
- Базично гниене[3]. Причинява се от Fusarium culmorum. Пренася се със семената като заразява основите на младите растения и причинява значителни повреди по тях. Съхранява се и в почвата и може да заразява директно корените. Болестта се разпространява при ниски температури, обикновено при топенето на зимната снежна покривка. При по-слабо нападение растенията се развиват, но дават повече или по-малко стерилни класове. Когато е засегнат вегетационият връх, растенията загиват. Причиняват гниене на кълновете и пониците, а по стъблата се образуват неправилни кафяви надлъжни петна.
- Брашнеста мана[4]. Причинява се от Erysiphe graminis. Развитието на причинителя се благоприятства от редуване на сухи и влажни условия. Заразените тъкани на листата стават хлоротични и престават да фотосинтезират. Проямявя се най-напред по влагалищата, братята и долните листни етажи под формата на нежен, бял налеп, който на по-късен етап става мръснобял до сивкав, брашнест и повърхностен.
- Гниене на основите и паразитно полягане[5]. Причинява се от Pseudocercosporella herpotrichoides. Растенията се заразяват в основата на стъблото. Тус се образуват сравнително едри, жълто-кафяви петна с елипсовидна форма и тъмен венец.
- Жълта ръжда. Причинява се от Puccinia striiformis. В България заболяването е ограничено и се проявява в райони със специфични екологични условия. Характерна е основно за пшеницата, ечемика и ръжта. Поразяват се листата, листните влагалища и по-рядко стъблата.
- Ленточна болест[6]. Причинява се от Pyrenophora graminea. Пренася се със семената. По листата на заразените растения се образуват светложълти, по-късно кафяви надлъжни ивици. Петната се появяват най-интензивно след фенофаза вретенене. Листата изсъхват и се нацепват от върха до основата, а болните растения загиват или остават слабо развити. Зърната остават зребни и недоизхранени.
- Листен пригор. Причинява се от Rhynchosporium graminicola.
- Листна ръжда[7]. Причинява се от Puccinia hordei. По горната повърхност на листата и листните влагалища се образуват дребни, разпръснати ръждивокафяви петна. Броят им бързо нараства, листата се усукват и изсъхват.
- Мрежести петна. Причинява се от Pyrenophora teres.
- Покрита главня. Причинява се от Ustilago hordei.
- Праховита главня. Причинява се от Ustilago nuda.
- Снежна плесен[8]. Причинява се от Monographella nivalis. Тя е почвен патоген, който заразява растенията още в ранна фенофаза от развитието им като може да доведе до значителни повреди.
- Черно кореново гниене. Причинява се от Gaeumannomyces graminis.
- Черна стъблена ръжда. Причинява се от Puccinia graminis.
- Тифулно гниене. Причинява се от Typhula incarnata.
- Хелминтоспориоза[9]. Причинява се от Cochliobolus sativus. Проявява се под формата на различни типове повреди - кафяви петна, черен зародиш или кореново гниене.
- Вирусни болести
- Жълто ечемичено вджуджаване[10]. Широко разпространено вирусно заболяване причинявано от Barley yellow dwarf virus. Боледува основно пшеницата, но се поразяват и ечемичените насаждения. Вирусът се пренася от болни върху здрави растения от няколко вида листни въшки, паразитиращи върху житните растения. В България най-разпространените преносители са Rhopalosiphon padi и Sitobion avenae. Растежът на растенията е силно подтиснат (вджуджаване), силно братене и интензивно жълто или червено оцветяване на листата.
- Пшеничено вджуджаване. Причинява се от Wheat dwarf virus.
- Пшеничена щрихова мозайка[11]. Вирусно заболяване причинено от Wheat streak mosaic virus. Пренася се по механичен начин (чрез сок) и основно чрез няколко вида акари. В България най-разпространените преносители са Aceria tulipae и Aceria tossicella. Боледува основно пшеницата, но поразява и ечемика. Проявява се с появата на дребни петна, които по-късно прерастват в надлъжни линии до върха на петурата. Болните растения придобиват хлоротичен вид. Братята на болните растения са слаби, изостанали и почти никога не достигат до фазата изкласяване.та главня. Причинява се от Ustilago nuda.
- Ечемикът има и редица неприятели, които повреждат насажденията или са преносители на заболявания. Сред тях са[2]:
- Вредна житна дървеница (Erygaster integriceps).
- Обикновен житен бегач (Zabrus tenebrioides).
- Голям житен бегач (Zabrus spinipes).
- Шведски мухи - Oscinella frit, Oscinella pusilla, Rhopalosiphum maidis, Rhopalosiphum padi, .
- Овесена листна въшка (Sitobion avenae).
- Обикновен житар (Anisoplia austriaca).
- Обикновена житна пиявица (Lema melanopa).
- Синя житна пиявица (Lema lichenis).
[редактиране] Външни препратки
[редактиране] Източници
- ↑ Й. Станчева, „Атлас на болестите по земеделските култури“ Том 3. Болести по полските култури, Pensoft, 2002, ISBN 954-642-146-4(3)
- ↑ а б МЗХ, Ръководство за интегрирано управление на вредителите при зърнено-житните култури, pdf-формат, (Достъп от 30.08.2011)
- ↑ Agro-consultant.net, Базично гниене - (Fusarium culmorum) и снежна плесен - (Monographella nivalis) по ечемик
- ↑ Agro-consultant.net, Брашнеста мана по ечемик
- ↑ Agro-consultant.net, Гниене на основите и паразитно полягане - Pseudocercosporella herpotrichoides
- ↑ Agro-consultant.net, Ленточна болест по ечемик- (Pyrenophora graminea)
- ↑ Аgronet.bg, Листна ръжда по ечемик
- ↑ Agro-consultant.net, Снежна плесен - Monographella nivalis (Достъп от 01.09.2011)
- ↑ Agro-consultant.net, Хелминтоспориоза по пшеницата - Helminthosporium sativum (Достъп от 01.09.2011)
- ↑ Agronet.bg, Жълто ечемичено вджуджаване по пшеницата (Достъп от 30.08.2011)
- ↑ Agronet.bg, Щрихова мозайка при пшеницата (Достъп от 30.08.2011)
