Ечемик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ечемик
Ähre Sommergerste Propino HD.JPG
Класификация
царство: Plantae Растения
отдел: Magnoliophyta Покритосеменни
клас: Liliopsida Едносемеделни
разред: Poales
семейство: Poaceae Житни
род: Hordeum
вид: H. vulgare Ечемик
Научно наименование
Уикивидове Hordeum vulgare
Linnaeus, 1753

Ечемикът (Hordéum vulgáre) е важна фуражна, техническа, а в някои страни — и продоволствена култура. Основно се отглежда заради зърното. Ечемикът се отглежда в умерените части на света. Предимно европейско растение е. В света се засяват около 800 млн. дка от тази култура, от които половината в Русия и Китай. Зърното и сламата се използват за храна на животните, а в някои страни значителна част от зърното служи за производство на малц, бира и различни преработени продукти. Ечемикът се отглежда в сеитбообращение с други зърнени или полски култури. Зърното от ечемик има висока фуражна стойност заради по-високото съдържание на белтък в него и подходящия му състав на протеина. Ето защо фуражът от ечемик е отлична храна за продуктивните животни, най-вече за угояване на свине. Сламата от ечемик има по-висока хранителна стойност от пшеничената слама.

В България тази култура е достигала площ от 4,8 млн дка (1980 г.), но поради някои негативни изменения в климата и намаляването на поголовието на продуктивните животни, тази площ в началото на XXI в. намаля повече от 2 пъти. По отношение на продуктивността, ечемикът се изравнява с пшеницата, а в определени години дава и по-високи добиви. Средният добив в страната се колебае между 350 и 450 кг/дка, но в определени благоприятни години от големи площи могат да се получат средно по 600–700 кг/дка.

Ботаническа характеристика[редактиране | edit source]

Картина на ечемик от германска книга

Коренова система подобно на тази при всички житни е от брадест тип. Зърното покълва и пониква с 5 дo 10 зародишни коренчета. Допълнителните корени започват да се формират във фаза братене и наброяват около 60 и повече. В сравнение с ръжта, овеса и пшеницата, ечемикът развива по-слаба по мощност и усвояваща способност коренова система. Основната част от нея (70 - 80%) се развива в почвения слой на дълбочина до 25 cm и радиално на около 20 - 30 сm. Поради тази причина ечемикът се оказва като по-взискателен към наличието на хранителни вещества в почвата.

Стъблото има метамерно устройство. Съставено е от 5 - 6 подземни и още толкова надземни възли и междувъзлия. Достига височина до 150 cm. Листата са съставени от влагалище и петура. На границата между тях се образуват и ушичките и безцветно езиче. Ушичките са силно развити, дълги и се кръстосват. Съществува правопропорционална връзка между площта на листната маса на растението и неговата продуктивност. На декар посев листната площ достига около 6000 m2. Фотосинтезата при първите три листа продължава около 30 дни, а от четвърти до шести лист е от 40 до 65 дни.

Съцветието е клас. Съставено е от коленчато вретено, като стъпаловидно по него са разположени по три едноцветни класчета. При многоредния ечемик всички цветчета са фертилни, а при двуредния само тези от средните класчета. Класовите плеви (глуми - glumae) са редуцирани и нишковидни. Външната цветна плева завършва най-често с осил или вилообразен израстък. При узряване цветните плеви постепенно срастват със зърното. Срешат се и форми с голо зърно. Многоредният ечемик е с по-голям брой класчета в класа - до 70, а с двуредния - до 30 броя.

Зърното има продълговатоелипсовидна до вретеновидна форма. Обикновено е плевесто, а по-рядко е голо. Има набръчкана повърхност и сламеножълта окраска. Хиляда зърна имат тегло от 30 до 50 грама. Многоредният ечемик има неизравнени по едрина зърна. Средните зърна са по-едри от страничните, а тези на двуредния са еднородни и изравнени[1][2].

Произход[редактиране | edit source]

Глинена плочка с изписани месечни дажби от ечемик за населението от 2350 г.пр.н.е открита на територията на Ирак и изложена Британския музей, Лондон

Ечемикът е една от първите култури засявана от човечеството. Това станало в района на Плодородния полумесец - район с относително изобилие от вода и районите около река Нил в североизточна Африка.[3] Одомашняването на растението протекло успоредно с еднозърнестия и двузърнестия лимец.[4] Дивият ечемик (H. vulgare ssp. spontaneum) расте в обширни райони от Северна Африка и Крит на запад, до Тибет на изток.[5] Най-ранните археологически доказателства за употребата на хората на див ечемик идват от епипалеолитния паметник Охало, намиращ се в южния край на Галилейското езеро. Останките са датирани около 8500 г. пр. Хр.[5] Най-ранните доказателства за появата на одомашнен ечемик са от неолита в Близкия Изток - открити при разкопките на тепето Абу Хурейра в Сирия. Ечемикът е донесен на Корейския полуостров в периода около 1500 - 850 г. пр. Хр. заедно с други култури като просо, пшеница и бобови растения.[6]

Подвидове[редактиране | edit source]

Многореден ечемик - Hexastichum
Двуреден ечемик - Nutantia

Културният ечемик спада към семейство Житни. В зависимост от броя на фертилните класчета (цветчета) на всяко от коленцата на класовото вретено, той се подразделя на три подвида както следва[7]:

  • Hordeum sativum ssp. vulgare L. (polystichum) – Многореден ечемик. При този подвид на всяко коляно от вретеното на класа се формират по три класчета. Всяко от класчетата притежава по едно фертилно цветче. Този подвид от своя страна се подразделя на две подгрупи:
    • Hexastichum - правилно шестреден;
    • Tetrastichum - неправилно шестреден или четириреден.
  • Hordeum sativum ssp. distichum L. – Двуреден ечемик. На всяко коляно от вретеното на класа е фертилно и развито нормално само средното от трите класчета. В класа му се образуват само два реда зърна, симетрично разположени един срещу друг. Зърната на двуредния ечемик са сравнително едри и изравнени по големина и имат правилна симетрична форма. Към този подвид се отнасят две групи:
    • Nutantia – с развити глуми на различните класчета, цветни плеви, а често и тичинки на цветчетата в тях.
    • Deficientia – с развити само глуми на страничните стерилни класчета. Ечемикът от тази група е без стопанско значение.
  • Hordeum sativum ssp. intermedium Var. et Orl. – Междинен ечемик, формиращ по 1, 2 или 3 класчета по отделните колена на класовото вретено. Той е без стопанско значение.

В зависимост от предназначението му, ечемикът се дели на три типа:

  • Фуражен;
  • Пивоварен;
  • Ечемик за брашно;

Пивоварният ечемик спада към подвида двуреден ечемик. За пивоварната промишленост се предпочита ечемик със сравнително едри, еднородни по големина и форма зърна, с по-тънки обвивки и повече ендосперм, с по-ниско съдържание на белтъчини и по-високо съдържание на нишесте, с голяма кълняемост[8]. За тази цел се селекционират сортове с ниско съдържание на протеин и високо съдържание на въглехидрати. Климатичните условия на България, поради високите температури през лятото и ниската сума на валежите, се оценяват като неблагоприятни за получаването на зърно с висока пивоварна стойност.

Технология на отглеждането[редактиране | edit source]

Ечемикът е култура, която може да се сее от късна есен до ранна пролет. Това се дължи на факта, че единствено при него се срещат ясно обособени биотипове - зимен, зимнопролетен и пролетен, с голямо разнообразие на сортовете на всеки един. Отглежда се добре на среднотежки почви с благоприятен хранителен и воден режим. Такива са черноземите, смолниците, алувиалните, канелени горски почви, както и на тъмносиви горски почви. Неподходящи за него са засолените, киселите, замърсените с тежки метали почви и тези с много плитък хумусен хоризонт. Ечемикът не търпи преовлажняване и ранно пролетно засушаване. Притежава по-малка студоустойчивост от пшеницата и ръжта, а по време на наливане на зърното ечемикът е много по-издръжлив на високи температури от пшеницата. Ечемикът има по-малки потребности от влага и е много издръжлив на засушаване, узрява с 10 - 12 дни по-рано от пшеницата.

Ечемикът е взискателен към предшественика. За отглеждане на зимен фуражен ечемик най-подходящи са култури, които рано освобождават посевната площ. В такъв случай са подходящи всички окопни, а зимните житни и тези, които освобождават късно площта са неподходящи. Пивоварният ечемик се отглежда най-добре след окопни (захарно цвекло, царевица, памук). Неподходящи за отглеждане на ечемик са бобовите растения, които увеличават азотното съдържание в почвата, от там се увеличава белтъчното съдържание и се влошават технологичните му качества на зърното. Интензивното азотно торене предизвиква прекомерно сгъстяване и полягане на посевите от ечемик като създава условия за развитие на болести и ненормално зреене на зърното.

За получаване на високи добиви е наложително балансирано азотно-фосфорно-калиево торене, осигурено чрез минерални или органични торове. Фосфорните и калиевите торове се внасят при основното торене още с първата предсеитбена обработка на почвата. Азотните торове се внасят двукратно като една трета от тях е преди сеитбата, а останалата част преди началото на пролетната вегетация. Средната азотна норма при торенето на ечемика, отглеждан за фураж е 10 - 12 kg/da, а на този, отглеждан за пиво е 8 - 10 kg/da активно вещество. Фосфорните и калиевите торови норми трябва да са съобразени с хранителния режим на почвата. На земеделски земи с добра фосфорна и калиева запасеност не е необходимо да се влагат разходи за фосфорно и калиево торене.

Оптималният срок на сеитба в Северна България е от 25 септември до 5 октомври, по Северното Черноморие и Южна България от 5 до 15 октомври, а в най-южните райони на страната и Южното Черноморие от 15 до 20 октомври, по високите полета от 20 до 30 септември. Пролетният ечемик се засява при първа възможност напролет. Засява се на междуредия от по 12 - 15 cm. Сеитбената норма при зимният ечемик е 400 - 500 кълняеми семена на 1 m2. Пролетният пивоварен ечемик се засява с 550 - 600 семена на 1 m2. Дълбочината на сеитба за зимния ечемик е 3 - 5 cm, а за пролетния - 5 - 6 cm.

Ечемикът се прибира рано и е много добър предшественик за всички култури и е един от най-подходящите предшественици за втори култури. Пивоварният се прибира в пълна зрялост, а фуражният - в края на восъчна и начало на пълна зрялост. Овършаното зърно от фуражния ечемик се почиства, изсушава до 14% влажност и се съхранява. Сламата от се прибира чрез балиране със сламопреси[9][10].

Производство[редактиране | edit source]

Световно производство на ечемик през 2005 г.
Страни, най-големи производителки на ечемик
(в милиони тонове)
Страна 2009 2010
Флаг на Германия Германия 12.3 10.4
Флаг на Франция Франция 12.9 10.1
Флаг на Украйна Украйна 11.8 8.5
Флаг на Русия Русия 17.9 8.4
Флаг на Испания Испания 7.4 8.2
Флаг на Канада Канада 9.5 7.6
Флаг на Австралия Австралия 7.9 7.3
Флаг на Турция Турция 7.3 7.2
Флаг на Великобритания Великобритания 6.8 5.3
Флаг на САЩ САЩ 5.0 3.9
World total 151.8 123.7
Източник:
Организация по прехрана и земеделие (ФАО)
[11]

Ечемикът е култура, която се отглежда в около 100 страни през 2007 година. Пикът на производството на ечемик е бил през 1974 г. През тази година са произведени 148 818 870 тона зърно. От тогава продукцията му никога не е успяла да достигне това ниво. През 2011 г. най-големият износител на ечемик в света е Украйна.[12]

Болести и неприятели по ечемика[редактиране | edit source]

Claviceps purpurea
Жълто ечемичено вджуджаване
Причинител на нематодозата
Полски мак в ечемичени насаждения
Синя метличина в ечемичена нива

Посевите от ечемик се поразяват от различни болести, като основните причинители са гъбички, по-рядко вируси и бактерии. Сред най често срещаните заболявания са[13][14]:

  • Гъбични болести
    • Базично гниене[15]. Причинява се от Fusarium culmorum. Пренася се със семената като заразява основите на младите растения и причинява значителни повре­ди по тях. Съхранява се и в почвата и може да заразява директно корените. Болестта се разпространява при ниски температури, обикновено при топенето на зимната снежна покривка. При по-слабо нападение растенията се развиват, но дават повече или по-малко стерилни класове. Когато е засег­нат вегетационният връх, растенията загиват. Причиняват гниене на кълновете и пониците, а по стъблата се образу­ват неправилни кафяви надлъжни петна.
    • Брашнеста мана[16]. Причинява се от Erysiphe graminis. Развитието на причинителя се благоп­риятства от редуване на сухи и влажни усло­вия. Заразените тъкани на листата стават хлоротични и престават да фотосинтезират. Проявява се най-напред по влагалищата, братята и долните листни етажи под формата на нежен, бял налеп, който на по-късен етап става мръснобял до сивкав, брашнест и повърхностен.
    • Гниене на основите и паразитно полягане[17]. Причинява се от Pseudocercosporella herpotrichoides. Растенията се заразяват в осно­вата на стъблото. Тук се образуват сравнително едри, жълто-кафяви петна с елипсовидна форма и тъмен венец.
    • Жълта ръжда. Причинява се от Puccinia striiformis. В България заболяването е ограничено и се проявява в райони със специфични екологични условия. Характерна е основно за пшеницата, ечемика и ръжта. Поразяват се листата, листните влагалища и по-рядко стъблата.
    • Ленточна болест[18]. Причинява се от Pyrenophora graminea. Пренася се със семената. По листата на заразените растения се образуват светложълти, по-късно кафяви надлъжни ивици. Петната се появяват най-интензивно след фенофаза вретенене. Листата изсъхват и се нацепват от върха до основата, а болните растения загиват или остават слабо развити. Зърната остават дребни и недоизхранени.
    • Листен пригор. Причинява се от Rhynchosporium graminicola.
    • Листна ръжда[19]. Причинява се от Puccinia hordei. По горната повърхност на листата и листните влагалища се образуват дребни, разпръснати ръждивокафяви петна. Броят им бързо нараства, листата се усукват и изсъхват.
    • Мрежести петна. Причинява се от Pyrenophora teres.
    • Покрита главня. Причинява се от Ustilago hordei.
    • Праховита главня. Причинява се от Ustilago nuda.
    • Снежна плесен[20]. Причинява се от Monographella nivalis. Тя е поч­вен патоген, който заразява растенията още в ранна фенофаза от развитието им като може да доведе до значителни повреди.
    • Черно кореново гниене. Причинява се от Gaeumannomyces graminis.
    • Черна стъблена ръжда. Причинява се от Puccinia graminis.
    • Тифулно гниене. Причинява се от Typhula incarnata.
    • Хелминтоспориоза[21]. Причинява се от Cochliobolus sativus. Проявява се под фор­мата на различни типове повреди - кафяви петна, черен зародиш или кореново гниене.
  • Вирусни болести
    • Жълто ечемичено вджуджаване[22]. Широко разпространено вирусно заболяване причинявано от Barley yellow dwarf virus. Боледува основно пшеницата, но се поразяват и ечемичените насаждения. Вирусът се пренася от болни върху здрави растения от няколко вида листни въшки, паразитиращи върху житните растения. В България най-разпространените преносители са Rhopalosiphon padi и Sitobion avenae. Растежът на растенията е силно подтиснат (вджуджаване), силно братене и интензивно жълто или червено оцветяване на листата.
    • Пшеничено вджуджаване. Причинява се от Wheat dwarf virus.
    • Пшеничена щрихова мозайка[23]. Вирусно заболяване причинено от Wheat streak mosaic virus. Пренася се по механичен начин (чрез сок) и основно чрез няколко вида акари. В България най-разпространените преносители са Aceria tulipae и Aceria tossicella. Боледува основно пшеницата, но поразява и ечемика. Проявява се с появата на дребни петна, които по-късно прерастват в надлъжни линии до върха на петурата. Болните растения придобиват хлоротичен вид. Братята на болните растения са слаби, изостанали и почти никога не достигат до фазата изкласяване.
    • Покрита главня. Причинява се от Ustilago nuda.
  • Ечемикът има и редица неприятели, които повреждат насажденията или са преносители на заболявания. Сред тях са[14]:

Обработката на почвата трябва да е съобразена с почвения тип, степента и видовото заплевеляване, климатичните условия, изборът на подходящи сортове, срокът на сеитба. Това създава условия за конкурентоспособни посеви по отношение на плевелите. Морфологичните и биологичните особености на даден сорт ечемик – височина, братимост, студоустойчивост, жизнеспособност, оказват съществено влияние върху конкурентоспособността му срещу плевелите. Пролетният ечемик притежава и по-слаба конкурентност по отношение на плевелите. Преобладаващите видове плевели в посевите от ечемик принадлежат към следните биологични групи[24]:

Едногодишни плевели

Многогодишни плевели

Източник на храна[редактиране | edit source]

Суров ечемик
(Barley, pearled, raw)
(Хранителна стойност за 100 g в суров вид)
Витамин A 0 μg (0%)
α-каротин 0 μg
β-каротин 13 μg (1%)
Тиамин (B1) 0.191 mg (16%)
Рибофлавин (B2) 0.114 mg (9%)
Ниацин (B3) 4.604 mg (29%)
Пантотенова к-на (B5) 0.282 mg (6%)
Пиридоксин (B6) 0.260 mg (20%)
Фолиева к-на (B9) 23 μg (6%)
Кобаламин (B12) 0.00 μg (0%)
Витамин C 0.0 mg (0%)
Витамин D 0.0 μg (0%)
Витамин Е 0.02 mg (0%)
Витамин K 2.2 μg (2%)
Ликопен 0 μg
Калций, Ca 29 mg (3%)
Желязо, Fe 2.50 mg (31%)
Магнезий, Mg 79 mg (20%)
Фосфор, P 221 mg (32%)
Калий, K 280 mg (6%)
Натрий, Na 9 mg (1%)
Цинк, Zn 2.13 mg (19%)
Мед, Cu 0.420 mg (47%)
Манган, Mn 1.322 mg (57%)
Селен, Se 37.7 μg (69%)
  Други
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[25]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Ботаническа характеристика на ечемика, cvetya.com
  2. Ечемик - ботаническа характеристика, agronettv.bg
  3. Badr, A.; M, K.; Sch, R.; Rabey, H.E.; Effgen, S.; Ibrahim, H.H.; Pozzi, C.; Rohde, W.; Salamini, F.. On the Origin and Domestication History of Barley (Hordeum vulgare). // Molecular Biology and Evolution 17 (4). 2000. с. 499-510.
  4. -Saltini Antonio, I semi della civiltà. Grano, riso e mais nella storia delle società umane,, prefazione di Luigi Bernabò Brea Avenue Media, Bologna 1996
  5. а б Zohary, Daniel и др. Domestication of Plants in the Old World: The Origin and Spread of Cultivated Plants in West Asia, Europe, and the Nile Valley. 3rd. Oxford University Press, 2000. ISBN 0-19-850357-1. с. 59–69.
  6. Crawford, Gary W. и др. Agricultural Origins in the Korean Peninsula. // Antiquity 77 (295). 2003. с. 87–95.
  7. Систематика и сортове на ечемика, cvetya.com
  8. Пролетен ечемик (пивоварен), agronet.bg
  9. Отглеждане на ечемик - технология, agronet.bg
  10. Ечемик - технология на отглеждане, agro-consultant.net
  11. FAOSTAT
  12. Ukraine becomes world's third biggest grain exporter in 2011 - minister
  13. Й. Станчева, „Атлас на болестите по земеделските култури“ Том 3. Болести по полските култури, Pensoft, 2002, ISBN 954-642-146-4(3)
  14. а б МЗХ, Ръководство за интегрирано управление на вредителите при зърнено-житните култури, pdf-формат, (Достъп от 30.08.2011)
  15. Agro-consultant.net, Базично гниене - (Fusarium culmorum) и снежна плесен - (Monographella nivalis) по ечемик
  16. Agro-consultant.net, Брашнеста мана по ечемик
  17. Agro-consultant.net, Гниене на основите и паразитно полягане - Pseudocercosporella herpotrichoides
  18. Agro-consultant.net, Ленточна болест по ечемик- (Pyrenophora graminea)
  19. Аgronet.bg, Листна ръжда по ечемик
  20. Agro-consultant.net, Снежна плесен - Monographella nivalis (Достъп от 01.09.2011)
  21. Agro-consultant.net, Хелминтоспориоза по пшеницата - Helminthosporium sativum (Достъп от 01.09.2011)
  22. Agronet.bg, Жълто ечемичено вджуджаване по пшеницата (Достъп от 30.08.2011)
  23. Agronet.bg, Щрихова мозайка при пшеницата (Достъп от 30.08.2011)
  24. Добра растителнозащитна практика при царевица, НСРЗ, стр.35-50
  25. ((en))  USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database.