Близък Изток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Близкият Изток е географски регион, състоящ се от земите около южните и източни части на Средиземно море — от източната част на Средиземно море до Персийския залив. Близкият Изток е подрегион на Африка-Евразия, или по-точно Азия, и в отделни части — Африка. Трите влиятелни култури в Близкия Изток са арабската, тюркската и персийската. Тези културни сфери имат три генетично различни езици и етноси — араби, тюрки и перси.

Терминът първоначално се е отнасял за държавите на Балканския полустров, но в наши дни под Близък Изток се разбират държавите от Западна Азия, разположени между Средиземно море и Иран. Близкия Изток може да бъде разделен на няколко историко-географски района - Анадол (Турция), Левант (Сирия, Ливан, Йордания, Кипър, Израел и Палестинската територия), Месопотамия (Ирак), Арабия (Саудитска Арабия, Йемен, Оман, Кувейт, ОАЕ и Катар), Персия (Иран) и в някои случаи Задкавказие (Грузия, Армения и Азербайджан).

Граници[редактиране | edit source]

В тъмно зелено, традиционното разбиране за Близкият изток, в светло зелено, по-големият район според Г-8

„Близък изток“ е общо понятие и по тази причина границите не са категорично определени. Обикновено в тази област се включват Бахрейн, Египет, Иран, Ирак, Израел, Йордания, Кувейт, Ливан, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Сирия, Турция, Обединените арабски емирства, Йемен и палестинските територии Ивицата Газа и Западния бряг.

Държавите от Магреб (Алжир, Либия, Мароко и Тунис), както и Судан, често са свързвани със Близкия изток, тъй като имат силни езикови, етнически, исторически и културни връзки с него. Африканските държави Мавритания и Сомалия също имат връзки с региона. Въпреки че Кипър е в или близо до Близкия изток, смята себе си за част от Европа и е пълноправен член на Европeйският съюз. На изток Афганистан и Пакистан понякога се свързват със Близкия Изток (виж Широк Близък изток).

В някои западни езици понятието Близък изток е Среден изток (например английски Middle East), тъй като Близък изток (английски Near East) е схващана източната част на Балканския полуостров.

Държави и територии[редактиране | edit source]

Държава със знаме Площ
(km²)
Население Гъстота Столица БВП БВП на глава
от населението
(в $)
Валута Форма на управление Официален език Герб
Арабски полуостров:
Флаг на Кувейт Кувейт 17 820 3 100 000 119 Кувейт $136 милиарда $55 400 Кувейтски динар Конституционна монархия Арабски Coat of arms of Kuwait.svg
Флаг на Бахрейн Бахрейн 665 656 397 1016 Манама $14 милиарда $20,500 Бахрейнски динар Конституционна монархия Арабски Emblem of Bahrain.svg
Флаг на Оман Оман 212 460 3 200 000 13 Мускат $54 милиарда $17 000 Омански риал Абсолютна монархия Арабски National emblem of Oman.svg
Флаг на Катар Катар 11 437 793 341 69 Доха $69 милиарда $75 400 Катарски риал Монархия Арабски Emblem of Qatar.svg
Флаг на Саудитска Арабия Саудитска Арабия 1 960 582 23 513 330 12 Риад $446 милиарда $21 200 Саудитски риал Абсолютна монархия Арабски Coat of arms of Saudi Arabia.svg
Флаг на Обединени арабски емирства Обединени арабски емирства 86 600 6 000 000 30 Абу Даби $450 милиарда $55 200 Дирхам Федералална конституционна монархия Арабски Emblem of the United Arab Emirates.svg
Флаг на Йемен Йемен 527 970 18 701 257 35 Сана $19 милиарда $1000 Йеменски риал Република Арабски Emblem of Yemen.svg
Левант:
Флаг на Израел Израел 20 770 7 446 700 [3] 324 Йерусалим $232,7 милиарда $33 299 Шекел Парламентарна република Иврит, арабски Emblem of Israel.svg
Флаг на Палестина Палестина Ивицата Газа 360 ~ 1 100 000[1] bis 1 387 276[2] 3.055 bis 3.853 Газа Шекел Палестинска автономия Хамас Арабски, иврит Palestinian National Authority COA.svg
Флаг на Палестина Палестина Западен бряг 5860 ~ 1 500 000[1] bis 2 274 929[2] 256 до 388 Рамала Шекел Палестинска автономия Фатах Арабски, иврит Palestinian National Authority COA.svg
Флаг на Йордания Йордания 92 300 5 307 470 58 Аман $28 милиарда $5100 Йордански динар Конституционна монархия Арабски Coat of Jordan updated.png
Флаг на Ливан Ливан 10 452 3 677 780 354 Бейрут $24 милиарда $5700 Ливанска лира Република Арабски Coat of arms of Lebanon.svg
Флаг на Сирия Сирия 185 180 17 155 814 93 Дамаск $72 милиарда $5400 Сирийска лира Президентска република Арабски Coat of arms of Syria.svg
Северна Африка:
Флаг на Египет Египет 1 001 449 77 498 000 74 Кайро $334 милиарда $4200 Египетска лира Президентска република Арабски Coat of arms of Egypt.svg
Други:
Флаг на Иран Иран 1 648 195 71 208 000 42 Техеран $850 милиарда $12 300 Ирански риал Ислямска република Персийски Emblem of Iran.svg
Флаг на Турция Турция 800 070 76 000 000 94 Анкара $1,400 трилиона $20 000 Турска лира Парламентарна република Турски Türkiye arması.svg
Флаг на Ирак Ирак 437 072 24 001 816 55 Багдад $90 милиарда $3600 Иракски динар Парламентарна република Арабски, кюрдски Coat of arms (emblem) of Iraq 2008.svg

Обща информация от CIA: The World Factbook [3]

Вижте също така[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. а б Israelischer Zensus 2006: The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza 2006 (pdf-Datei)
    Bennett Zimmerman & Michael Wise (Frühjahr 2008). Defusing the demographic time bomb. inFocus, Bd. 2(1) (engl.; abgerufen 28. November 2008)
    Yoram Ettinger (11. Februar 2008). The Palestinian census: Smoke & mirrors. Ynet abgedruckt auf israelinsider (engl.; abgerufen 28. November 2008)
  2. а б Palästinensischer Zensus 2007: Palestinian Central Bureau of Statistics (Februar 2008). Population, housing and establishment Census-2007. Press conference on the preliminary findings (Population, buildings, housing units and establishments). (S. 14) auf den Seiten des Palestinian Central Bureau of Statistics (pdf-Datei; arab./engl., abgerufen 28. November 2008)
  3. The World Factbook (en), United States Central Intelligence Agency (CIA), 14 November 2006, [1]
    The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza; B. Zimmerman, R. Seid and M. L. Wise; The Begin-Sadat Center for Strategic Studies, Bar-Ilan University; February, 2006 The Million Person Gap: The Arab Population in the West Bank and Gaza
    Sergio DellaPergola, „Letter to the editor“, Azure, 2007, No. 27, [2] Sergio DellaPergola kritisiert die Autoren der Studie zum „Palästinensischen Zensus 2007“ wegen gravierender statistischer und methodischer Mängel.