Мавритания

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
الجمهورية الإسلامية الموريتانية
République Islamique de Mauritanie
Знаме на Мавритания
Герб на Мавритания
(знаме) (герб)
Девиз: شرف إخاء عدل
(Чест, Братство, Справедливост!)
Местоположение на Мавритания
География и население
Площ 1 030 700 km²
(на 28-мо място)
Столица Нуакшот
18°09′ с. ш. 15°58′ з. д. / 18.15° с. ш. 15.966667° з. д.
Най-голям град Нуакшот (611 883 души за 2000)[1]
Официален език арабски, френски и хасания
Население (пребр., 2008) 3 124 240
(на 134-то място)
Гъстота на нас. 3 д./km²
Управление
Форма парламентарна република
президент Мохамед Улд Абдел Азис
министър-председател Зен Улд Зедан
История
Независимост
 -обявена
от Франция
28 ноември 1960
Икономика
БВП (ППС, 2007) $ 6,31 млрд 
(на 154-то място)
БВП на човек (ППС) $ 2100
ИЧР Повишение 0,550 (среден)
(на 137-мо място)
Валута угия (MRO)
Други данни
Часова зона GMT (UTC+0)
Интернет домейн .mr
Телефонен код 222

Мавритания (на арабски: موريتانياMūrītāniyā), официално Ислямска република Мавритания, е държава в северозападна Африка. Граничи с Алжир на североизток, Западна Сахара на север и северозапад, Мали на изток и югоизток, Сенегал на югозапад, и Атлантическия океан на запад. Страната е наречена на древното берберско царство Мавритания. Столица и най-голям град е Нуакшот.

История[редактиране | edit source]

Мавританската история може да се проследи до 3 век след Христа, когато берберите саханджа от Северна Африка се преместват на юг, последвани от арабите през 7—8 в. До 15 век местните народи стават жертва на вторично арабско нашествие, но в същото време прониква и политическата култура на черните държави от западен СуданГана, Мали и Сонгхай.[2]

През 1920 г. Мавритания е обявена за колония на Франция; от 1946 — за „задморска територия“. През 1960 е провъзгласена независимостта на Мавритания. През 1978 властта в страната преминава в ръцете на военен комитет за национално възраждане (ВКНВ). Действието на конституцията е прекратено, разпуснато е правителството, парламентът, обществените организации. Следват няколко преврата. Последният военен преврат, в резултат на който на власт идва „Военен съвет в името на справедливостта и демокрацията“, става на 5 август 2005 г. Мавритания е член на Лигата на арабските държави, Организацията на африканско единство и ООН.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Мавритания официално е ислямска република. В държавното управление на страната голяма роля играе племенната принадлежност на политическите водачи. Министерството на вътрешните работи отговаря за държавната администрация и е конструирано по френски модел. Мавритания е участвала в споровете относно статута на Западна Сахара и е правила няколко неуспешни опита за анексирането ѝ. Почти през цялото си съвременно съществуване страната е била управлявана от военни правителства, всяко сменящо предхождащото го посредством преврат. Първото демократично гласуване за президент от 1960 година насам е проведено на 11 март 2007, което поставя края на военното управление след преврата от 2005 година. За президент е избран Седи Улд Шейх Бубакар.

География[редактиране | edit source]

Планините от област Адрар; Пустинните пейзажи са характерни за Мавритания
Село Барейна, минути преди проливен дъжд

Със своите 1 030 700 км², Мавритания е на 29-то място по големина в света. Площта на страната е приблизително колкото тази на Египет. Теренът е почти изцяло пустинен, на места с каменисти възвишения и скали.

Планинските масиви и платата са концентрирани в централната част на страната. Най-високият връх е Кедиет Иджил, с височина от 915 м над морското равнище. Най-ниската точка е басейнът на соленото езеро Себкхет Те-н-Дгхамча — 5 метра под морското равнище. Между бреговата линия и планинските райони се простират обширни глинести равнини (регове) или равнинни местности, покрити с пясъчни дюни (ергове). Североизточните пустинни райони са познати под името Ел Джуф (пуст ъгъл). Единственото селище там е Шега, което няма постоянно население[3] (с изключение на малка армейска част), а средните годишни валежи са приблизително равни на нула.

Климатът е пустинен, с редки валежи и постоянно високи температури. Валежните количества около басейна на река Сенегал са между 500 и 600 мм годишно, а в останалите две-трети от страната — под 100 мм. Дъжд вали единствено през влажния сезон, между юли и септември. Характерен за Мавритания е силният, сух вятър харматан, който разнася пустинните пясъци на големи разстояния, които често засипват пътищата. Природните ресурси включват желязна руда, гипс, медна руда, фосфати, диаманти, злато и нефт.

Мавритания има общо 5 074 км граници, от които:

Бреговата ивица е с дължина 754 км.

Административно деление[редактиране | edit source]

Мавритания е разделена на 12 области и столичния автономен окръг, включващ столицата на страната град Нуакшот. Областите се подразделят на общо 44 департамента.

Област Столица
Адрар Атар
Асаба Кифа
Бракна Алак
Дахлет Нуадибу Нуадибу
Куркул Каеди
Кудимага Сей Валад Али Баби
Худ-аш-Шарки Нема
Худ-ал-Гарби Аюн ел Атрас
Иншири Акжужт
Такант Тиджикжа
Тирис Замур Зуерат
Трарза Росо

Стопанство[редактиране | edit source]

Влак, натоварен с желязна руда, наближава Нуадибу

Мавритания е слабо развита аграрна страна. Първоначално е част от Западноафриканската парична общност, но се оттегля през 1973. Банковият сектор страда значително в края на 70-те и началото на 80-те години, но впоследствие е подсилен с помощта на Световната банка.[4]

Основните икономически отрасли са скотовъдството, риболова и най-вече добивът на желязо, чийто износ допринася за близо 50% от приходите на Мавритания. Отглеждат се едър рогат добитък, овце, кози и камили. В оазисите се отглеждат финикови палми. Има четири основни вида земеделие: дъждовно (диери), приливно (уало, около река Сенегал), оазисно и поливно.[5] Мавритания, заедно с Мадагаскар, е една от двете страни в света, чиято основна парична единица не се дели на 100 или 10 по-малки. Платежната единица е 1 угия, която се равнява на 5 хуми.

Изнасят се желязна руда, риба и рибни продукти, и в по-малка степен злато. Внасят се продукти на тежкото машиностроене, транспортно оборудване, строителни материали, потребителски стоки.

Основни търговски партньори са Франция, Испания, Италия, Белгия, Германия, Япония.

Население[редактиране | edit source]

Към юли 2008 година населението на Мавритания се изчислява на 3 364 940 души. Средната възраст на населението е 17,2 години, като за мъжете тя е 16,9 а за жените — 17,4 години. Прирастът за 2008 година възлиза на 2,852%. Продължителността на живота е средно 53,91 години. Процентът на заразените със СПИН е сравнително нисък — около 0,6% от населението, а детската смъртност е под средното ниво за Африка (66,95/1000). Повече от 80% са маври — народ със смесен арабско-берберски произход, живеещ в северните и централни райони на страната. Официалният език е арабския, въпреки че населението основно говори на негов местен бедуински диалект — хасания. Широко разпространен е и френският език. Почти 100% от населението изповядва сунитски ислям.

Други[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Статистики за Нуакшот. // Архив на оригинала от 2013-06-30.
  2. Уорнър, Рейчъл. "Historical setting". В Mauritania: A Country Study (Robert E. Handloff, editor). Библиотека на Конгреса (Юни 1988). Информацията от този източник е публично достояние.
  3. Шега, Мавритания, метеорологични и географски данни
  4. Банкова система на Мавритания, Библиотека на Конгреса
  5. Земеделие в Мавритания, Библиотека на Конгреса