Гвинея
Вижте пояснителната страница за други значения на Гвинея.
| République de Guinée | |||||
|
|||||
| Девиз: Travail, Justice, Solidarité! (Труд, справедливост, солидарност!) |
|||||
 |
|||||
| Официален език | френски | ||||
|---|---|---|---|---|---|
| Столица | Конакри | ||||
| Най-голям град | Конакри | ||||
| Президент (и.д.) | Алфа Конде | ||||
| Министър-председател | Мохамед Саид Фофана | ||||
| Площ | на 75-то място | ||||
| - oбщо | 245 857 km² | ||||
| Население | на 83-то място | ||||
| - oбщо | 9 467 866 | ||||
| - гъстота | 38 д/km2 | ||||
| БВП - oбщо - на човек |
на 112-то място $10 516 млн $ $991 $ |
||||
| Валута | Гвинейски франк (GNF) | ||||
| Часова зона | +2 | ||||
| Независимост
- обявена
|
от Франция 2 октомври 1958 |
||||
| Национален химн | Liberté | ||||
| Интернет домейн | gn | ||||
| Телефонен код | 224 | ||||
Република Гвинея е държава в Западна Африка. Столица на страната е град Конакри.
Страната граничи на север със Сенегал и Мали, на изток с република Кот д'Ивоар, на юг с Либерия, на югозапад със Сиера Леоне, на северозапад с Гвинея-Бисау. На запад има изход на Атлантическия океан.
Съдържание |
[редактиране] История
Основна статия: В края на XIX в. Гвинея е колонизирана от Франция и от 1904 г. е в състава на федерацията Френска Западна Африка. На референдум през 1958 г. гвинейския народ се изказва за независимост, която е провъзгласена на 2 октомври. Президент на страната става Ахмед Секу Туре.
След неговата смърт през 1984 г. властта преминава в ръцете на Военния комитет за национално възраждане. Президент на страната става неговият ръководител — полковник Лансана Конте.
[редактиране] Държавно устройство
[редактиране] Административно деление
Гвинея е разделена на 8 региона, като всеки от регионите се поделя на префектури. Префектурите са общо 34.
[редактиране] Природа
Три големи реки в Западна Африка извират от Гвинея, от областта Фута Джалон-Нигер, Гамбия и Сенегал.
[редактиране] Икономика
Около 80% от приходите на Гвинея са от износ на боксит (близо една трета от световните запаси) и желязна руда. Диамантите и златото също осигуряват печалби на страната. Интерес към минералните богатства на страната проявяват канадски и китайски компании. Под линията на бедността обаче продължават да живеят 47% от населението, а средното дневно възнаграждение варира между $2-3. Гвинея полага усилия в привличането на чужди инвестиции и провежда активна борба с корупцията, но зле развитата инфраструктура продължава да е спънка за инвеститорите. Земеделието също заема голям дял в икономиката, като 76% от работната ръка е заето в тази област. Климатът и почвите благоприятстват отглеждането на различни видове култури, като основните са ориз, кафе, палмови ядки, ананаси, касава и други. Основни вносни суровини са петрол, метали и зърнени храни. Най-големите търговски партньори на Гвинея са Южна Корея, Русия, Украйна, Китай, САЩ и Испания.
[редактиране] Население
Населението се състои от няколко етнически групи. Като 3 са основните.В областта Фута Джалон преобладават фулбе, които са приблизително 40 % от общото население на страната. В северната част живеят малинке - 30 % от населението. Други големи етнически групи са-киси, кпеле, сусу-20 %.
[редактиране] Здравоопазване
Гвинея е реорганизирала своята здравна система от инициативата в Бамако от 1987 г. - формално рекламират базирани в общности методи на увеличаване на достъпността до лекарства и услугите за здравоопазването до населението частично покрай прилагане на потребителски такси.. Новата стратегия драматично увеличило достъпа през базирана в общност реформа в здравеопазване като резултатът е бил по-ефективно и справедливо условие на услуги.Изчерпателният подход бил разширен във всички области на здравеопазването, с последващо подобрение на индикаторите за здравеопазване и подобрение на ефективността на здравоопазването и цената. Общественото здравоопазване на Гвинея е дефинирано от Закон номер 9 на 19 юни 1997 г.
[редактиране] Култура
Съпоставена с другите западни африкански страни, Гвинея е богата на музикални традиции. Джаз групата Бамбея става популярна през шестдесетте след Гвинейската независимост. Базираният във Ванкувър китарист Алфа Яя Дяло идва от Гвинея и съдържа неговите традиционни ритми и мелодии в неговите композиции, за който той е спечелил две Джуно награди.
[редактиране] Спорт
Главният и водещ спорт в Гвинея е футболът и въпреки че националният отбор по футбол никога не е участвал в Световното първенство, изгледал е осем финала в Купа на африканските нации. Били са втори през 1976 г. и са достигнали до четвърт финалите през 2004 и 2006 г. Настоящият треньор на националния тим е Ноузарет. Плуването е популярно край столицата.
[редактиране] Транспорт
Железницата, която свързва Конакри с Бамако вече е изоставена. През 2006 г. всички пътуват в страната с автомобили. Има въздушна линия, но само международна.Повечето превозни средства в Гвинея са на около 20 години. Такситата в Гвинея са най-често с 4 врати. Собственикът на таксито може да го даде и под наем. Местните жители без превозни средства разчитат само на тези таксита или на автобуси, които ги возят из града и из провинцията. Използват се и коне и магарета, предназначени за теглене на каруци, обаче това се използва главно за транспортиране строителни материали.
[редактиране] Други
[редактиране] Външни препратки
- Информация за Гвинея в CIA World Factbook (на английски език)
[редактиране] Източници
<references{{cite web |url=http://www.eldis.org/healthsystems/userfees/background.htm |title=Потребителски такси за здраве />
|
||||||||||||||||||||||||||
|
|||||
|
|||||
