Того

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
République Togolaise
Знаме на Того
Герб на Того
(знаме) (герб)
Девиз: Travail, Liberté, Patrie
(Работа, Свобода, Родина)
Местоположение на Того
География и население
Площ 56 785 km²
(на 122-мо място)
Столица Ломе
Най-голям град Ломе
Официален език Френски
Население (пребр., 2010) 6 587 239
(на 100-но място)
Гъстота на нас. 100 д./km²
Управление
Президент Фор Гнасингбе
История
Независимост 27 април 1960
Икономика
БВП (ППС, 2010) 5,927 млрд $
(на 156-то място)
БВП на човек (ППС) 900 $
Валута Франк
Други данни
Часова зона UTC
Интернет домейн .tg
Телефонен код 228

Того (на френски Togo, официално название Тогоанска република) е държава в Западна Африка. На запад граничи с Гана, с Бенин на изток и с Буркина Фасо на север. Столица на страната е град Ломе.

История

         Археологическите находки свидетелстват за сравнително високо равнище на материалната култура на най-древните заселници на страната. Много от населяващите днес Того народи - еве, йоруба и др. - са се преселили тук още през средните векове от съседните територии. Няма много информация за Того преди идването на португалците в страната през късния 15 век. През периода 11 - 16 век различни племена нахлуват в региона от няколко посоки. Повечето се установяват по бреговата линия. В средата на 15в. по крайбрежието проникват португалци, които извозват роби към Америка. Когато търговията с роби се разширила през 16 век, племената Мина имали най-голяма полза. През следващите двеста години региона бил един от основните източници на роби за Европа. Того и заобикалящите го региони получили името „Робския бряг“. Търговията с роби през 17-18в. нараства до огромни размери, обезлюдява крайбрежието на Гвинейския залив и задълго задържа историческото развитие на тези народи. През 19 в. на територията на Того се образуват големи племенни съюзи със силна централна власт. През 1884 г. е подписано споразумение, с което Германия обявява брегът и вътрешните територии за свой протекторат. През периода 1891 - 1901 г. избухват многочислени въстания. До края на Първата световна война страната е немска колония. След Първата световна война Англия и Франция си поделят територията на Того. До 1946 г. Того е подмандатна територия на ОН, а след това става подопечна територия на ООН, управлявана от Англия и Франция. След Втората световна война се разгръща движение за национална независимост и през 1957 г. Британско Того (33 хил. кв. км.) се присъединява чрез референдум към Гана. През август 1956 г. Франция предоставя вътрешна автономия, а през октомври същата година след провеждане на референдум Френско Того става автономна република, управлявана от френски върховен комисар. На 27. 04. 1960 г. Того става независима република. При проведените избори партията Тогоанско единство печели изборите и съставя правителство, като нейният лидер С. Олимпио става първи президент на Того. Още през следващата година е въведен еднопартиен режим и опозиционните партии са забранени. През 1963 г. чрез военен преврат властта преминава в ръцете на коалиционно правителство. През 1967 г. нов вонен преврат довежда на власт Гнасингбе Ейадема. Отново всички партии са забранени, а от ноември 1969 г. е установен еднопартиен режим. През януари 1972 г. е проведен референдум, с който се узаконява положението на Ейадема като държавен глава. През декември 1979 г. се провеждат избори за депутати в Националното събрание и е приета нова конституция. Того изиграва значителна роля при създаването на икономическата общност на западноафриканските страни, чийто фонд се намира в Ломе.През януари 1980 г. е приет закон за освобождаване на селяните от данъци, за повишаване на заплатите в държавните учреждения и частния сектор с 10%. България установява дипломатически отношения с Того през 1974 г.

География[редактиране | edit source]

Държава в Западна Африка. На изток граничи с Бенин, на север с Горна Волта, на запад с Гана, а на юг с Атлантическия океан. Слабовълнисти равнини и плато с височина 200 - 400 м. През страната от югозапад на североизток се простира планината Того (средна височина 700 м.), която постепенно се разпръсква на север в отделни хълмисти групи. В северната част на страната е разположена леко хълмиста савана,а в централната част се намират по-високи възвишения.Най-високата точка На Того се намира в планината Агоу и е с височина 986 метра над морското равнище.В южната част на малката африканска страна е разположено плато,което в най-южната си част се превръща в крайбрежна равнина с обширни лагуни и блата. Климатът в северната част на Того е субтропичен с един дъждовен сезон (април-май до септември-октомври), а в южната част е влажен, тропичен с два дъждовни периода (април-юни и септември- ноември). Средната месечна температура е 20-24 градуса през август, 28-33 градуса през март и април; годишните валежи са 750-1000 до 1200-1500 мм. Има значителни запаси от желязна руда (100 млн. т. запаси), варовик при Атакпаме (запаси от 200 млн. т.), мед при Палиме, боксит, хромит, графит. Залежи от фосфати има в района на Акупаме ( 100 млн. т.), мрамор при Талигбо ( 20 млн. т.). Най-големи реки са Моно ( дължина 400 км.) и Оти. В дъждовния период те са многоводни, през сухия период нивото им силно спада. Флората е главно високотревна, саванна, сред която растат боабаби акация; по склоновете на планината Того и по долините на реките - вечнозелени гори; по крайбрежието храстовидна растителност и кокосови палми. Фауната е представена от биволи, лъвове, леопарди, жирафи, антилопи, чакали, в горите има много маймуни, птици и змии. Голям брой насекоми: термити, мухата цеце и други.

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Административно деление[редактиране | edit source]

Регионите на Того

Того е разделена на 5 региона, който са подразделени на 30 префектури и 1 комуна. Регионите са:

Икономика[редактиране | edit source]

На земеделието се пада основния дял в икономиката на Того. То генерира 40% от БВП. Основните култури, които се отглеждат са памук, какао и кафе. Отглеждат се и царевица, касава, ямс, фъстъци, сорго и просо. Столицата Ломе има голямо пристанище, което играе важна роля за снабдяването със стоки не само на Того, но и на Буркина Фасо, Нигер и Мали. Страната е важен преразпределителен център за регионален износ на автомобили втора ръка, парфюми, алкохол и цигари. Голямото маршѐ (от френски - пазар) в Ломе предлага широка гама от вносни стоки и местни ръчни производства. Добивът на фосфати също има значителен принос за икономиката — Того е на четвърто място в света по производство на тази суровина. БВП (ППС) на страната е $5,43 млрд., на глава от населението — $900. Основен търговски партньор е Китай. Того е слабо развита аграрна страна, силно зависима от външния пазар, с монокултурно стопанство. Три стоки: кафе, какао и фосфати, обхващат 77,7% от стойността на износа. В икономиката господства чуждият капитал. Селското стопанство е основен отрасъл на икономиката. Производството за вътрешно потребление е недостатъчно, което налага внос на ориз пшеница и др. Обща селскостопанска площ 1600 хил. ха, в т. ч. 84,3% обработваема, 4% с постоянни култури и 12,5% ливади и пасища. Горските площи заемат само 0,6% от общата площ на страната. Добивите са ниски, което се дължи на изостаналите методи за обработка на земята, липсата на механизация, на вода, неприлагане на торове. Земеделие. Докато основните хранителни продукти (маниока, царевица, просо, ямс, ориз) се отглеждат в почти всички части на страната, износните култури (какао и кафе) заемат една малка част от използваната площ и лежат във влажните западни райони на платото и планината. В източната част на страната се отглежда памук; фъстъци се садят в средната част на Того, кокосови и маслодайни палми - в крайбрежните райони. Животновъдството е пасищно, натурално и играе подчинена роля. Стадата във вътрешността на страната страдат от периодичната липса на вода. Отглеждат се от номади, най-често от племето фулбе. Отглеждането на едър рогат добитък (особено в средните части на Того) служи по-скоро за престиж на притежателите, отколкото за икономически цели. Гори има главно в централните райони и по-високите части на страната. Някогашните значителни масиви в голяма степен са унищожени (особено в южната част на страната) за създаване на селскостопански площи. Днес правителството се стреми да запази особено ценните видове и да увеличи горските площи чрез залесяване предимно с породата тик. Риболовът е примитивен. Крайбрежният риболов е сезонен, като целогодишен е само в лагуните. Липсата на хладилни инсталации и преработвателни предприятия затруднява развитието на този отрасъл. Того има слаба енергийна база. 45% от снабдяването с електроенергия е в ръцете на държавата. В столицата и някои областни градове работят електроцентрали с вносни нефтени продукти. Минните и някои промишлени предприятия имат собствени електроцентрали. Голямо количество от необходимата електроенергия се внася от Гана. Значението на добивната промишленост непрекъснато расте. Фосфатните залежи при езерото Того се експлоатират от Т. КОТОМИБ. Известните големи находища на желязна руда (40% съдържание на метал), мед, хромит, боксит, доломит все още не са достатъчно разработени.

Население[редактиране | edit source]

Неравномерно разпределено - предимно съсредоточено по крайбрежието и североизточните райони. Населението обхваща около 45 народи и етнически групи. Южната и централната част са населени от народите на гвинейската езикова група: еве, мина, уачи, фор, аджа, йоруба, ана и др. Към народите от езиковата група гур ( около 40% ) спадат кабре, лосо, котоколи, чокоси, басари и др. Има още фулбе, моси, хауса, неафриканци ( французи и ливано-сирийци ), живеещи предимно в градовете и по крайбрежието. В селата преобладават племенно-родови отношения.

Култура[редактиране | edit source]

Освен местните езици в страната се използва като официален френския език в администрацията и обществения живот. Образованието се осъществява по френски образец. Освен държавни училища, където образованието е безплатно, но не задължително, има голям брой мисионерски и други частни училища.

Спорт[редактиране | edit source]

Както в по-голямата част от Африка футболът е най-популярната игра в Того. До 2006 страната е много малка сила в световния футбол, но подобно на близките нации като Сенегал, Нигерия и Камерун и Того успява да се класира за световното първенство през 2006 г. Тимът на страната е елиминиран от другите отбори в групата (Южна Корея, Швейцария и Франция), но въпреки това е успех за малката западноафриканска република.

Библиография[редактиране | edit source]

  • Horst Gründer. Geschichte der deutschen Kolonien, 3. Aufl. Paderborn, 1995.
  • Peter Sebald. Togo 1884 bis 1914. Eine Geschichte der deutschen "Musterkolonie" auf der Grundlage amtlicher Quellen. Berlin, 1987.
  • Bettina Zurstrassen. "Ein Stück deutscher Erde schaffen". Koloniale Beamte in Togo 1884-1914. Frankfurt/M., Campus, 2008, 294 S. (Campus Forschung, 931).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.