Чад

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Чад.

République du Tchad
جمهورية تشاد
Jumhūriyyat Tashād
Република Чад
Знаме на Чад
Герб на Чад
(знаме) (герб)
Девиз: Unité, Travail, Progrès!
(Единство, труд, прогрес!)
Местоположение на Чад
География и население
Площ 1 284 000 km²
(на 20-то място)
Столица Нджамена
12°06′ с. ш. 15°02′ и. д. / 12.1° с. ш. 15.033333° и. д.
Най-голям град Нджамена (792 440 души)[1]
Официален език френски и арабски
Население (пребр., 2010) 10 329 208
(на 74-то място)
Гъстота на нас. 8,0 д./km²
Управление
Форма Президентска република
президент Идрис Деби
министър-председател Джимрангар Даднаджи
История
Независимост 11 август 1960
Икономика
БВП (ППС, 2009) 16,074 млрд $
(на 130-то място)
БВП на човек (ППС) 1 611 $[2]
ИЧР Повишение 0,295 (нисък)
(на 163-то място)
Валута CFA франк (XOF)
Други данни
Часова зона WAT (UTC+1)
Интернет домейн .td
Телефонен код 235

Чад (на арабски: تشاد, на френски: Tchad) е държава в Централна Африка. На север граничи с Либия, на изток със Судан, на юг с Централноафриканската република, а на запад с Камерун, Нигерия и Нигер. Заради голямата отдалеченост от каквито и да било големи водни басейни Чад често е наричана "мъртвото сърце на Африка".[3] Страната е наречена на едноименното езеро, разположено в западната ѝ част. То е най-големият водоизточник на населението. Най-високият връх е Еми Куси (3445 метра), а най-ниската точка е долината Джураб (160 метра над морското равнище).

От независимостта насам столица е Нджамена, която е и най-големият град. От 1960 до 1990 страната е пострадала от гражданска война и неуспешна либийска инвазия. Северните и източните части са най-опасни поради наличието на стотици бунтовнически групировки, част от които често правят неуспешни опити за преврат. В Чад политическите партии са много, но почти цялата власт е в ръцете на президента Идрис Деби. През юни 2005 година успешно е проведен референдум за промяна на конституцията, която премахва ограничението от два мандата на поста и му позволява да се кандидатира за трети.[4] От 2005 насам в Чад бушува гражданска война, като от едната страна са силите на правителството, а от друга — бунтовници, навлизащи от съседен Судан. Бунтовниците правят неуспешни опити да свалят правителството, като последният е през 2008.

География[редактиране | edit source]

Сателитна снимка на Чад.

По площ Чад се нарежда на 21-о място в света. Общата дължина на държавните граници е 5968 километра.[5] От тях :

Теренът е разнообразен - на север преобладава пустинята, макар и в крайните северозападни части да има планински масиви. В централните части има сухи равнини, а южните са заети от сравнително плодородни низини. Климатът е тропичен на юг и пустинен на север. Разстоянието от столицата Нджамена до най-близкото пристанище е над 1600 километра.[6][7] Регионът Борку-Енеди-Тибести е най-сухата част от Сахара. Там валежните количества не превишават 50 мм годишно. Местностите по границата с Камерун и ЦАР обаче са доста по-влажни - там валежните количества са от порядъка на 600-900 мм на година, като понякога достигат дори 1300 мм. В централните части те са между 300 и 600 мм.[7]

Макар да променя размерите си според сезона,[8] езерото Чад е считано за втория по големина воден басейн на територията на Африка.[9] Площта му днес възлиза на 17 806 кв. км. Двете най-големи реки са Шари и Логон.[6][10] Най-високата точка е вулканът Еми Куси - 3415 метра над морското равнище. Това е най-високият връх в пустинята Сахара.

История[редактиране | edit source]

Първите заселници се появили на територията на северен Чад между осмото и седмото хилядолетие преди Христа, когато тези части от Сахара са били достатъчно плодородни за нормално човешко развитие. Поради това страната е изключително богата на археологически обекти, датиращи от дълбоката древност. Някои находки са на възраст над 4 000 години.[11] По тези земи се е осъществявала и Транссахарската търговия преди много векове.[12]

Един от първите народи, основали държава по тези земи, вероятно са били сао, за чиято история и култура се знае малко. Сао вероятно са били победени и по-късно асимилирани от Канемската империя,[13][14] една от най-дълго просъществувалите африкански държави. Канемите след време разпространяват и исляма в тези части на Сахара.

През 1900 година Франция създава протектората Чад, който се превръща в пълноправна колония през 1920 година, част от Френска екваториална Африка.[15] Френското управление се е характеризирало с тотална липса на загриженост за тази колония във всеки аспект. Липсвала е политика за сплотяване на изключително разнообразното от етническа гледна точка население. Местната власт е имала реален контрол върху южните райони, а върху северните и източните само на хартия. Липсвали са каквито и да било планове за модернизация и създаване на ефективна инфраструктура.[16] Местното население е било използвано като евтина работна ръка за тежък труд. Единствената суровина, която французите са използвали за индустрията си е бил памукът.

Снимка на град Абеше по време на колониалния период.

Чад получава своята независимост на 11 август 1960 година. Първият президент е Франсоа Томбалбайе, излъчен от Прогресивната партия.[17][18] Той забранява всички опозиционни партии и става авторитарен водач на страната си. През 1965 година избухва гражданска война. Десет години по-късно Томбалбайе е свален от власт и убит, но напрежението и сраженията в Чад продължават.[19] През 1979 година бунтовнически групировки завземат столицата Нджамена, което предизвиква пълна децентрализация и срив на правителствената система, което намалява и френското влияние.[20][21] Либия изпраща свои войски по време на политическия вакуум, но претърпява грандиозно поражение и до 1987 е отблъсната напълно.[22] Новият президент - Хисен Хабре, е подкрепян от Франция. Той установява диктатура, характеризираща се с масовото избиване на различни племенни малцинства. По негово време загиват между 30 000 и 40 000 души, поради което Хабре си спечелва прозвището "Африканският Пиночет".[23][24]

Хисен Хабре е свален от власт през 1990 с военен преврат, предвождан от генерал Идрис Деби,[25] който и до днес е президент. Създава се многопартийна система, макар властта извън президентския пост да е ограничена. В последно време приходите от петрол дават надежди за по-мирно бъдеще. Нападенията на бунтовнически групировки в северните и източните райони на Чад продължават да са проблем. ООН предупреждава че насилието, което пораждат, може да ескалира в хуманитарна криза и дори геноцид.[26]

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Президентът е държавен глава и има значителни правомощия. Той избира министър-председателя и правителството и има голямо влияние върху избора на съдии, прокурори, генерали и т.н. Той е върховен главнокомандващ на армията и в случай на голяма заплаха може да обяви бедствено положение в цялата страна. При прокарване на нов закон той трябва да го одобри или отхвърли в рамките на 15 дни.

Президентът на Чад се избира пряко от народа и има петгодишен мандат. Президент в момента е Идрис Деби.

Правосъдната система се базира на френската. Най-висшите ѝ институции са Върховният съд и Конституционният съвет. Законодателната власт е в ръцете на Народното събрание. То има 155 членове, всеки с 4-годишен мандат. В Чад съществуват около 80 политически партии.[27]

Множество проучвания сочат Чад за най-корумпираната страна в света.[28]

Административно деление[редактиране | edit source]

Най-голямата административна единица в Чад са регионите (22 на брой). Всеки регион е управляван от губернатор, пряко избиран от президента. Префектите управляват по-малките административни единици - департаментите (61 на брой в цялата страна). Те се състоят от 200 под-префектури, които на свой ред пък са съставени от общо 446 кантона.[29][30]

Това е нова система, въведена през 2008 с цел децентрализация на страната. Тя заменя предишното административно деление, при което вместо региони е имало префектури. Предстои замяна на кантоните със "селски общини" (communautés rurales), чиято цел е увеличаването на ролята на селското население в собственото му икономическо развитие.[31]

Регионите са следните:[32]

  1. Бахр ел-Газел
  2. Бата
  3. Борку
  4. Шари-Багирми
  5. Гера
  6. Енеди
  7. Хаджер-Ламис
  1. Канем
  2. Лак
  3. Западен Логон
  4. Източен Логон
  5. Мандул
  6. Източен Майо-Кеби
  7. Западен Майо-Кеби
  1. Сила
  2. Тибести
  3. Моаян-Шари
  4. Уадаи
  5. Саламат
  6. Танджиле
  7. Уади Фира
  8. Нджамена

Икономика[редактиране | edit source]

Родилно отделение. Медицинските заведения в страната продължават да са рядкост, въпреки известното подобрение на здравеопазването в последните години.

Според индекса за човешко развитие на ООН Чад е петата най-бедна държава в света. Около 80% от населението живее под линията на бедността.[33] Високата корупция пречи за развитието на стабилна пазарна икономика. Нефтодобивната промишленост носи най-много приходи в държавната хазна и дава надежди за по-стабилно икономическо бъдеще. В последните години се забелязва ръст на чуждестранните инвестиции заради относителното стабилизиране и краят на гражданската война. Най-голямата инвестиция засега се оценява на $3,7 млрд. - разработването на петролни полета край Доба от две големи американски корпорации. Интерес в същия сектор проявяват и китайски компании. През 2006 година Чад подписва меморандум на Световната банка, според който 70% от петролните приходи трябва да бъдат похарчени за инфраструктурни проекти и развитие на страната.[34]

Номиналният БВП се изчислява на около $7 592 000 000 за 2010 год. Годишният растеж на БВП е 2% към края на 2010. Работната ръка, която е около 4,29 млн. души, е заета почти изцяло в земеделския сектор. Основни негови продукти са памук, сорго, фъстъци, тютюн, ориз, говеда, овце, кози и камили. Индустриалната дейност включва нефт, готови памучни тъкани, бира, сапун, цигари, строителни материали и пакетиране на месо.[35] Чад е страната с най-високата дефлация в света (-8,8%).[36]

Износът на стоки за 2010 се оценява на $3,036 млрд., а вносът на $2,631 млрд. Основни търговски партньори на Чад са САЩ, Китай, Франция, Германия и Камерун. Валутните и златни резерви на страната възлизат на $868 млн., на 115-то място в света.[37] Външният дълг е относително малък в сравнение с общия БВП и се оценява на около $1,749 млрд. за 2008.[38]

Енергийният сектор е сред най-недоразвитите. В Чад има само една енергийна компания - STEE, която е полудържавна. Тя осигурява електричество за 15% от жителите на столицата и само 1,5% от общото население.[39] Вероятно в бъдеще страната ще може да произвежда слънчева и ядрена енергия съответно заради географското си разположение и залежите на уранова руда на север. Недостигът на вода е един от най-големите проблеми на Чад. Достъп до питейна вода имат само 48% от населението, а до канализация - едва 2%.[8][40] Хората разчитат на дървесината и животинската тор за готвене и отопление.[41]

Население[редактиране | edit source]

Дете от региона Уадаи, източен Чад.

Населението на страната се състои от почти двеста различни етноса, които често говорят собствени езици и диалекти. На север преобладава арабско-мюсюлманското население,[6][42] а на юг чернокожото християнско или анимистично население. Характерно за населението на север е полуномадският му начин на живот и свързаното с него животновъдство, докато на юг преобладава поливното земеделие.

Общото население възлиза на близо 11 млн. души за 2010 година, с годишен прираст от 2,009%. Средната възраст е едва 16,8 години, като при мъжете тя е 15,6, а при жените - 17,9 години. Средната продължителност на живота е 48,33 години. Детската смъртност е много висока - средно 95,31 смъртни случая на 1000 раждания, но между 2005 и 2010 тя е намаляла с около 6 пункта. Гъстотата варира силно - в северната част на Чад е 0,1 души на км², а в столицата - над 55 души/км².[7]Повече от половината жители на страната населяват южните ѝ райони.[43] Населението има следният възрастов състав :[44]

  • 0-14 години: 46% (мъже 2 510 656/жени 2 441 780)
  • 15-64 години: 51% (мъже 2 531 896/жени 2 960 406)
  • над 65 години: 2,9% (мъже 131 805/жени 182 402)
Членове на племе от северните части на страната. Забележете пъстрата украса по конете.

Едва 28% от населението живеят в градове, останалите 72% живеят в селските райони, но ръстът на урбанизацията е 4,8% на година.[45] Жителите на Нджамена се занимават предимно с търговия. Други по-големи градове са Сарх, Мунду, Абеше и Доба, които се разрастват много бързо и започват да заемат все по-голям дял в развитието на икономиката.[6] Чадската разновидност на арабския се е превърнала в лингва франка за почти всички северни етноси.[46] Най-големите етнически групи са Сара, араби и Майо-Кеби. Според конституцията населението има пълна религиозна свобода и различните религиозни групи съжителстват мирно, за разлика от останалите африкански държави.[47]

Религиозен състав :[44]

  • мюсюлмани: 53,1%
  • католици: 20,1%
  • протестанти: 14,2%
  • анимисти: 7,3%
  • други: 0,5%
  • с неизяснено вероизповедание: 1,7%
  • атеисти: 3,1%

Християнството се появява в Чад по време на френската окупация. Католическата Църква (най-голямата християнска институция) е разделена на 8 административни единици: 1 архиепархия (Нджамена), 6 епархии (Доба, Горе, Лаи, Мунду, Пала и Сарх) и 1 апостолически викарият (Монго).

Култура[редактиране | edit source]

Шивач продава традиционни дрехи, които е ушил.

Официалните и най-разпространени езици в Чад са арабски и френски. Заради изключителното разнообразие от етноси страната има богато културно наследство. Правителството полага големи усилия за запазването на това наследство и популяризирането му зад граница.

Празници[редактиране | edit source]

През годината има шест национални празника, и множество ислямски и християнски празници. Най-популярни са :[39]

Музика[редактиране | edit source]

В Чад има богато разнообразие от музикални инструменти, като по-големите етнически групи си имат собствени традиционни инструменти. От струнните най-разпространени са кинде (вид арфа) и хуху (струнен инструмент, подобен на китара, който използва кратуни като резонаторни кутии). Популярни са и барабаните коджо, както и много други видове флейти, арфи и ударни инструменти.[48] Преобладават традиционните музикални стилове. Населението трудно възприема по-съвременната музика. Пиратството остава проблем за развитието на музикалната индустрия.[48]

Храна и напитки[редактиране | edit source]

Типичен чадски пазар.

Просото е основната земеделска култура, която се отглежда в страната. От него се правят десетки видове ястия и напитки. Едно от тях е алиш - тестени топчета от просо, потопени в различни сосове, подобно на супа. На юг това ястие е по-известно като бия. Езерото Чад е основен източник на риба. Пушената риба се нарича банда, а изсушената на слънце - саланга. Традиционните напитки включват сладко питие (каркадже), чиято захар се добива от листа на хибискус и бира, която се прави от просо. Бирата от червено просо е известна като били-били, а тази от бяло просо се нарича кошат.[48] Тези напитки обаче преобладават предимно в южните райони.

Литература[редактиране | edit source]

Поради икономическите и политически трудности на страната много малко автори от Чад успяват да получат признание. От 1960 година насам са били написани стотина книги от чадски автори. По-известните писатели са Жозеф Брахим Сеид, Антоан Банги и Кулси Ламко. През 2003 година единственият литературен критик на Чад - Ахмат Табойе, създава антология на чадската литература.[48]

Кино[редактиране | edit source]

Киноиндустрията е слаборазвита, главно заради липсата на средства и годините на политическа нестабилност и войни. В страната има само едно кино. Единствените успешни режисьори са Иса Серж Коело и Махамат Салех Харун, чийто филм "Дарат" печели специалната награда на журито на 63-тия кинофестивал във Венеция.[49][50][51]

Спорт[редактиране | edit source]

Най-популярният спорт в Чад е футболът.[52] Националният футболен отбор не е от най-силните в Африка, но се забелязва напредък в последните години. Други харесвани спортове са борбата, баскетболът, боксът и лекоатлетическите дисциплини.[48] Чадски спортисти са участвали на много летни олимпиади, макар да не са успели да вземат медал.

Комуникации и транспорт[редактиране | edit source]

Мост над река Брагото

Телекомуникационната система на Чад е ограничена. Стационарните телефонни линии са 13 000 и почти всички постове се намират в Нджамена. Мобилните телефони се изчисляват на 2 686 000 за 2009 година. Има един телевизионен център в столицата и 10 частни радиостанции в цялата страна. Печатните медии са ограничени, най-вече заради ниската грамотност на населението.

Транспортната инфраструктура е неадекватно малка за нуждите на страната. През 2004 година са съществували малко повече от 550 км асфалтирани пътища.[53] Честите пясъчни бури правят голяма част от пътната мрежа неизползваема за няколко месеца през годината. Железопътна система липсва. Чад разчита предимно на речната си флотилия, за да изнася стоките си през Камерун.[54] Съществуват 56 летища, от които само 8 са с асфалтирани писти. Има директни полети до Париж и някои по-големи африкански столици.

Въоръжени сили[редактиране | edit source]

Близо 15 000 чадски войници са се били на страната на Франция още през Втората световна война.[55] Този войник е награден с Военен кръст на френската армия.

Въоръжените сили на Чад са сравнително многобройни, като общата численост на личния състав е между 20 000 и 35 000 души. По-големият род войски са сухопътните, а военновъздушните сили заемат относително малък дял в отбраната на страната. Към военните понякога се причисляват и номадски въоръжени формирования и милиции. Голяма част от въоръжението се състои от стари съветски и френски машини. Бронираната техника включва 40 танка Т-55, 115 БРДМ-2, около 30 БТР-60 и десетина ЕЕ-9 Каскавел. Военновъздушните сили разполагат с един тежкотоварен транспортен самолет C-130 Херкулес, два бойни вертолета Ми-24, 6 Су-25 и два леки щурмовика Aermacchi SF-260W като офанзивно средство.[56]

Най-голямата война, в която Чад е участвал, е Либийско-чадската. Тогава Либия претърпява поражение заради лошата си тактическа организация.

Франция има свой контингент от около 250 войници на територията на страната, както и малък брой военни инструктори.

Предпазни мерки[редактиране | edit source]

Повечето западни страни предупреждават гражданите си да избягват пътувания в Чад. Северните, североизточните и особено граничните области със Судан са много опасни за посещения.

Също трябва да се отчита и фактът, че не в цялата страна съществува снабдяване с гориво за моторни превозни средства.

От медицинска гледна точка съществува риск от заболявания като жълта треска, дифтерит и тетанус.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]

Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. N'Djaména, World Gazetteer, 2010
  2. http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=628&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr.x=38&pr.y=10
  3. D. Botha, "S.H. Frankel"
  4. Chad votes to end two-term limit. // BBC News, 2005-06-22. Посетен на 2007-09-20.
  5. CIA-The world Factbook/Chad/Geography
  6. а б в г "Chad",Encyclopædia Britannica.
  7. а б в "Chad". United Nations Commission on Human Rights.
  8. а б EB, "Chad, Lake", Encyclopædia Britannica.
  9. A. Dinar, Restoring and Protecting the World's Lakes and Reservoirs, 57
  10. J. Chapelle, 10-16
  11. S. Decalo, Historical Dictionary of Chad, 44–45
  12. S. Collelo, Chad
  13. D. Lange, "The Chad region as a crossroad"
  14. S. Decalo, 6
  15. S. Decalo, 8, 309
  16. S. Decalo, 8–9
  17. S. Nolutshungu, Limits of Anarchy, 17
  18. S. Decalo, 248–249
  19. "Death of a Dictator", Тайм, (28 април 1975). Взето на 3 ноември 2007.
  20. S. Decalo, 12–16
  21. S. Nolutshungu, 268
  22. K. Pollack, Arabs at War, 391–397
  23. S. Macedo, Universal Jurisdiction, 133–134
  24. "Chad: the Habré Legacy"
  25. S. Nolutshungu, 234–237
  26. BBC News, "Chad may face genocide, UN warns"
  27. "Chad", Country Reports on Human Rights Practices, (2006)
  28. "Corruption Perceptions Index 2006" (PDF), Transparency International. Взето на 20 ноември 2007.
  29. "Chad", Country Reports on Human Rights Practices, (2004)
  30. T. Ndang, "A qui Profitent les Dépenses Sociales au Tchad?"
  31. Chad - Community Based Integrated Ecosystem Management Project". World Bank.
  32. République du Tchad - Circonscriptions administratives.
  33. The World's 10 Poorest Countries.
  34. World Bank, Govt. of Chad Sign Memorandum of Understanding on Poverty Reduction. World Bank.
  35. CIA-The World Factbook/Chad/Economy
  36. ЦРУ - Списък на страните по процент на инфлацията
  37. Reserves of foerign exchange and gold - Rank order (CIA)
  38. CIA - The World Factbook - Chad/Economy
  39. а б Chad Country Commercial Guide.
  40. "Chad - Community Based Integrated Ecosystem Management Project". World Bank.
  41. "Chad and Cameroon". Energy Information Administration.
  42. S. Collelo, Chad
  43. "Chad Livelihood Profiles". U.S. Agency for International Development.
  44. а б CIA-The World Factbook/Chad/People
  45. ЦРУ.
  46. S. Collelo, Chad
  47. "Chad", International Religious Freedom Report 2006.
  48. а б в г д "Chad: A Cultural Profile"
  49. N. Young, An interview with Mahamet-Saleh Haroun
  50. BBC News, "Mirren crowned 'queen' at Venice"
  51. D. Alphonse, "Cinéma"
  52. Staff. Chad. // FIFA, Goal Programme, July 2, 2007. Посетен на 2006-08-10.
  53. Lettre d'information. Délégation de la Commission Européenne au Tchad.
  54. A. Chowdhury & S. Erdenbileg, Geography Against Development
  55. S. Decalo, 53
  56. "World Military Aircraft Inventory", Aerospace Source Book 2007, Aviation Week & Space Technology, 15 януари 2007.

Цитирани източници[редактиране | edit source]



Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 22 януари 2008. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.