14 юли

14 юли е 195-ият ден в годината според григорианския календар (196-и през високосна). Остават 170 дни до края на годината.

Събития

• 1228 г. — Луи VIII става крал на Франция след смъртта на баща си Филип II.
• 1456 г. — Унгарската армия нанася поражение при Белград на армията на Османската империя.
• 1789 г. — Френската революция: Жителите на Париж превземат Бастилията и освобождават седем политически затворници, с което започва Френската революция.
• 1795 г. — Марсилезата е обявена за френски национален химн.
• 1867 г. — Алфред Нобел извършва демонстрация на действието на динамита в Англия.
• 1877 г. — В църквата „Св.В.М.Георги“, село Любенова Махала е извършно едно от най-големите кланета в българската история — 1013 намират смъртта си в църковния двор и в самата църква.
• 1902 г. — Свободностоящата камбанария на площад Сан Марко във Венеция се срутва, без да причини човешки жертви, възстановена е окончателно след 10 години.
• 1913 г. — Междусъюзническата война: започва битката за Кресненския пролом (до 18 юли).
• 1933 г. — Глайхшалтунг: В Германия са забранени всички опозиционни политически партии, освен Нацистката партия.
• 1941 г. — Втората световна война: Червената армия използва за първи път легендарните ракетни установки Катюша.
• 1946 г. — Излиза първото издание на книгата на американския педиатър Бенджамин Спок — „Грижи за бебето и детето“.

Крайцера Лонг бийч

• 1948 г. — Лидерът на Италианската комунистическа партия Палмиро Толиати прострелян и ранен близо до италианския парламент.
• 1958 г. — Иракският крал Фейсал Втори е убит, заедно с обкръжението, от арабски националисти, монархията е отхвърлена и Ирак е провъзгласена за република.
• 1959 г. — САЩ пускат на вода първия си атомен крайцер — Лонг Бийч, оборудван с два атомни реактора.
• 1965 г. — Космическия апарат Маринър 4, който е изстрелян през 1964, преминава покрай Марс и прави първите близки снимки на чужда планета.
• 1969 г. — С навлизането на Салвадорската армия на територията на Хондурас започва така нар. Футболна война.
• 1987 г. — В Народна република България се създават свободни безмитни зони за насърчаване на стопанската инициатива.
• 1992 г. — Основан е Българският хелзинкски комитет.
• 1995 г. — Създаден е форматът mp3 за аудио файлове.
• 2000 г. — Мощно слънчево изригване причинява геомагнитна буря на Земята.

Родени

Джералд Форд

Хари Дийн Стонтън

• 1602 г. — Мазарини, френски политик († 1661 г.)
• 1776 г. — Пиер Домени, френски офицер († 1832 г.)
• 1801 г. — Йоханес Петер Мюлер, германски физиолог († 1858 г.)
• 1862 г. — Вълко Василев, български военен деец († ? г.)
• 1862 г. — Густав Климт, австрийски художник († 1918 г.)
• 1866 г. — Милица Николаевна, велика руска княгиня († 1951 г.)
• 1877 г. — Никола Въжаров, български учител († 1964 г.)
• 1889 г. — Анте Павелич, хърватски политик († 1959 г.)
• 1889 г. — Петър Динев, български композитор († 1980 г.)
• 1891 г. — Александър Волков, руски математик († 1977 г.)
• 1910 г. — Уилям Хана, американски аниматор († 2001 г.)
• 1913 г. — Джералд Форд, 38-ми президент на САЩ († 2006 г.)
• 1918 г. — Ингмар Бергман, шведски режисьор († 2007 г.)
• 1919 г. — Лино Вентура, италиански актьор († 1987 г.)
• 1921 г. — Джефри Уилкинсън, британски химик, Нобелов лауреат през 1973 г.
• 1923 г. — Трендафил Станков, български футболист († 2001 г.)
• 1924 г. — Джеймс Блек, американски фармаколог, Нобелов лауреат през 1988 г.
• 1925 г. — Георги Джагаров, български поет († 1995 г.)
• 1926 г. — Хари Дийн Стонтън, американски актьор
• 1927 г. — Иван Младенов, български учен
• 1942 г. — Хавиер Солана, испански политик
• 1944 г. — Георги Попов, български футболист
• 1945 г. — Стоян Стоянов, български политик
• 1952 г. — Джеф Линдзи, американски писател
• 1971 г. — Хауърд Уеб, английски съдия
• 1973 г. — Халил Мутлу, турски щангист
• 1983 г. — Игор Андреев, руски тенисист
• 1987 г. — Адам Джонсън, английски футболист

Починали

Хасинто Бенавенте

• 1223 г. — Филип II, крал на Франция (* 1165 г.)
• 1816 г. — Франсиско де Миранда, латиноамерикански революционер (* 1750 г.)
• 1817 г. — Ан Луиз Жермен дьо Стаел, френска писателка (* 1766 г.)
• 1817 г. — Карагеорги Петрович, сръбски революционер (* 1762 г.)
• 1881 г. — Били Хлапето, американски престъпник (* 1859 г.)
• 1899 г. — Христо Попконстантинов, български писател (* 1858 г.)
• 1904 г. — Паул Крюгер, президент на Трансвал (* 1824 г.)
• 1907 г. — Димитър Гоголаков, гръцки андартски капитан (* ? г.)
• 1910 г. — Мина Тодорова, любима на Яворов (* 1890 г.)
• 1914 г. — Карол Телбиз, австроунгарски общественик (* 1853 г.)
• 1929 г. — Ханс Делбрюк, немски историк (* 1848 г.)
• 1939 г. — Алфонс Муха, чешки художник (* 1860 г.)
• 1939 г. — Георг Гавантка, германски офицер (* 1891 г.)
• 1939 г. — Георги Бакалов, български общественик (* 1873 г.)
• 1954 г. — Хасинто Бенавенте, испански писател, Нобелов лауреат през 1922 (* 1866 г.)
• 1962 г. — Борис Машалов, български певец (* 1914 г.)
• 1963 г. — Свами Шивананда, индийски гуру (* 1887 г.)
• 1967 г. — Тудор Аргези, румънски поет (* 1880 г.)
• 1968 г. — Константин Паустовски, руски писател (* 1892 г.)
• 1971 г. — Димитър Силяновски, български юрист (* 1892 г.)
• 1979 г. — Димитър Атанасов, български агроном (* 1894 г.)
• 1981 г. — Петер фон Трамин, австрийски писател (* 1932 г.)
• 1991 г. — Павел Морозенко, съветски актьор (* 1939 г.)
• 1998 г. — Дик Макдоналд, американски предприемач (* 1909 г.)
• 2002 г. — Алекс Фрейзър, австралийски учен (* 1923 г.)
• 2003 г. — Иван Ганев, български учен (* 1942 г.)

Празници

• Ирак — Ден на революцията
• САЩ — Ден на нудистите
• Франция — Годишнина от превземането на Бастилията (начало на Френската революция, 1789 г., национален празник)