Мазарини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кардинал Мазарини
Мазарини
2ри Главен министър на Френския крал
Мандат
5 декември 1642 – 9 март 1661
Предшественик Кардинал Ришельо
Наследник управление на Луи XIV
Роден 14 юли 1602
Пешина, Неаполитанско кралство
Починал 9 март 1661 (58 години)
Венсен, Франция
Националност италианец, французин
Религия Римокатолик
Професия Държавник, духовник

Жул Мазарен (на френски: Jules Mazarin), роден Джулио Раймондо Мадзарино (на италиански: Giulio Raimondo Mazzarino), но най-известен като кардинал Мазарини (14 юли 1602 г. — 9 март 1661 г.), служи на Франция като неин пръв министър от 1642 г. до смъртта си. Мазарини заема мястото на кардинал Ришельо. От 1659 г. той е херцог на Невер и Ретел. От 1652 до 1658 г. е епископ на Мец.

Когато Луи XIII умира през 1643 г., Луи XIV е едва петгодишен, а брат му Филип, херцог на Орлеан, няма навършени и три години. Поради тази причина, Мазарини става на практика владетел на Франция. Въпреки че 5-годишният Луи XIV се възкачва на трона, (регент е кралицата-майка Анна Австрийска), Мазарини изпълнява ролята на владетел на Франция до своята кончина през 1661 г.

Споровете относно политиката на кардинала, както и немощта на регентството, са причина за две граждански войни, познати като Фронда (1648 г. — 1652 г.). Мазарини е отчасти критикуван заради своята национална принадлежност: той е роден в Италия. Освен това, той предизвиква критиката заради усилващата се централизация на Франция (процес, който e започнат от Ришельо), както и вдигането на данъците.

Племенницата на Мазарини, Олимпия Манчини, графиня на Соасон, е майка на известния военачалник принц Евгений Савойски.

Източници[редактиране | edit source]

  • Amedeo Benedetti, Sul Breviario dei politici di Giulio Mazzarino, “Rivista di Studi Politici Internazionali”, a. 79 (2012), fasc. 314, pp. 269–278.
  • Buelow, George J. (2004). A history of baroque music. Bloomington: Indiana University Press. ISBN 978-0-253-34365-9.
  • Garrett, Mitchell Bennett (1940), European history, 1500-1815, American Book Company
  • Simone Bertière: Mazarin. Le maître du jeu. Fallois, Paris 2007, ISBN 978-2-87706-635-8.
  • Georges Dethan: Mazarin. Un homme de paix à l'âge baroque, 1602–1661 (= Personnages. Bd. 4). Imprimerie nationale, Paris 1981, ISBN 2-11-080764-4.
  • David J. Sturdy: Richelieu and Mazarin. A study in statesmanship. Palgrave Macmillan, Basingstoke u. a. 2004, ISBN 0-333-75399-2.
  • Claude Dulong: Mazarin. Perrin, Paris 1999, ISBN 2-262-01285-7.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за