Тридесетгодишна война

Тридесетгодишна война
Карта на Европа от 1648 г. след Вестфалския мирен договор.
Период 1618 – 1648 Място Европа, предимно в дн. Германия Резултат Вестфалски мирен договор Падение на Хабсбургската династия Възход на Бурбонската династия Възход на Шведската империя Децентрализация на Свещената Римска империя
Воюващи страни
• Швеция • Бохемия • Дания-Норвегия (1625-1629) • Холандска република • Франция • Саксония • Курпфалц • Англия • Княжество Трансилвания • Унгарски анти-Хабсбургски сили	• Свещена Римска империя •• Католическа лига •• Австрия •• Бавария •• Кралство Унгария •• Хърватия • Испанска империя • Дания-Норвегия (1643-1645)
Сили
~495 000: 150 000 шведи, 20 000 датчани, 75 000 холандци, ~100 000 германци, 150 000 французи, 6000 трансилванци и 20 - 30 000 унгарски войници.	~450 000: 300 000 испанци, ~100 - 200 000 германци, ок. 20 000 унгарски и хърватски кавалеристи.

Тридесетгодишната война (1618 – 1648 г.) е един от най-пагубните конфликти в европейската история. Войната се е водила главно (макар и не само) в Германия и в различните си етапи включвала повечето държави в Европа. Воюването на флотата също така достигнало зад океана и очертало колониалните структури на бъдещи нации. Източниците на конфликта и целите на участниците били доста сложни и никое събитие не може с точност да бъде описано като главна причина за войната. Първоначално, войната била религиозен конфликт между протестанти и католици в Свещената римска империя, въпреки че спорове относно вътрешната политика и баланса на властта в империята изиграли съществена роля. Постепенно войната се превърнала в по-голям конфликт, привличайки повечето от европейските сили. В този главен етап, войната станала повече продължение на Бурбонско-Хабсбургското съперничество за европейско политическо превъзходство и впоследствие до по-задълбочено воюване между Франция и Хабсбургите и все по-малко религиозна.

Важно въздействие за тридесетгодишната война имали обширните разрушения на цели райони, оголени от армиите. Глад и болести значително намалили населението на Германия, Ниските земи и Италия, като същевременно разорили повечето от воюващите сили. Докато полковете във всяка армия не били наемни, тъй като не били наемни артилерии, които сменяли позициите си от битка на битка, отделните войници, които изграждали полковете, вероятно били точно такива. Проблемът с дисциплината се влошил и от специалната натура на военното финансиране през 17 век. Очаквало се армиите да бъдат добре само-финансирани от контрибуциите в местните райони - с други думи, каквото могли да вземат. Това съдействало за вид беззаконие, което често налагало сурови лишения на жителите на окупираните територии. Някои от поводите, които предизвикали войната останали неразрешени за доста по-дълъг период. Тридесетгодишната война била прекратена с Мюнстерския договор, част от Вестфалския мир.

Втората Пражка дефенестрация на 23 май 1618 г. поставя началото на войната

Бохемски период (1618 – 1620 г.)

Изборът на Фердинанд за крал на Бохемия предизвиква въстание

Войната започва с недоволство на протестантските благородници в Бохемия (под властта на Хабсбургите) срещу католическия крал Фердинанд (по-късно свещен римски император Фердинанд II). Войната се разпростира в Европа, заради неспособността на германските държави да действат единодушно и амбициите на другите страни в Европа.

Въстанието на бохемите избухва в Прага, където двама императорски войника са изхвърлени през прозореца (Втора пражка дефенестрация) от двама представители на Бохемската Диета (май 1618 г.). Фердинанд е обявен за детрониран и престолът на Бохемия е предложен на курфюрста на Пфалц — Фридрих V. Въстанието обхваща и други владения на Хабсбургите — Габриел Бетлен организира въстание в Трансилвания; херцогът на Бавария Максимилиан, заедно с католическата армия на фон Тили, помага на имперските войски да потушат въстанието в Бохемия, побеждавайки въстаническата армия край Прага (ноември 1620 г.). Ханс Георг Саксонски, лидер на немските протестантски принцове, поддържа Фердинанд II. Фридрих V, наричан крал за една зима, губи короната на Бохемия. Войната продължава в Пфалц, а в Бохемия се извършват репресии.

Пфалцки период (1620 – 1623 г.)

Фридрих V е лидерът на протестантите в началото на войната

Мансфелд и Кристиан фон Брауншвайг водят революционните сили в Пфалц. Фридрих V очаква помощ от тъста си, краля на Англия и Шотландия Джеймс I, но не получава ефикасна подкрепа. Пфалц е завзет от фон Тили, който печели битките при Вимфен и Хост (1622 г.). Земите на Фридрих V са конфискувани и Горен Пфалц, заедно с мястото в електоралната колегия, са дадени на Максимилиан Баварски. Императорската армия побеждава при Щатлодн (1623 г.) и слага край на този етап от войната.

Датски период (1625 – 1629 г.)

С тази фаза на войната конфликтът се превръща от германски в европейски. Кралят на Дания Кристиан IV се включва във войната, поради страх от засилване на мощта на Хабсбургите в Северна Германия. Официално той посочва религиозни причини за участието си, но в действителност цели да разшири владенията си в Германия. Англия и Холандия подпомагат с финансови субсидии протестантските съюзници, като Англия изпраща и няколко хилядна армия. Кристиан IV нахлува в Германия. Имперският генерал Албрехт фон Валенщайн побеждава Мансфелд фон Брауншвайг при Десау (1626). Малко по-късно на датския крал е нанесено тежко поражение от фон Тили при Лутер (днес Лутер-ам-Баренберге - село в германската провинция Долна Саксония).

Валенщайн потегля към Ютландия и нахлува в Дания, но е победен при Щралзунд (1628 г.). През 1629 г. Дания сключва мирен договор, с който излиза от войната и предава северногерманските епархии. Декретът на възстановяването (1629 г.), издаден от император Фердинанд II, се опитва да подсили религиозният мир, съгласно Аугсбургския договор и отнема титлите на протестантските владетели, придобити след 1552 г. Този декрет събужда отново съпротивата на германските протестантски принцове.

Шведски период (1630 – 1635 г.)

Густав Адолф по време на битката при Брайтенфелд (1631)

Густав II Адолф, крал на Швеция, се включва във войната. Той се страхува, че амбициите на Фердинанд II, могат да застрашат шведския контрол над Балтийско море. Като протестант шведския крал се обявява срещу Фердинанд II, но получава подкрепа и от католическа Франция, която се управлява от кардинал Ришельо. Шведската армия нахлува в Германия. Междувременно Фердинанд II е убеден да освободи от армията Албрехт фон Валенщайн (1630 г.), който има врагове в Империята. Тили оглавява имперските сили. Той превзема Магдебург, докато протестантските принцове се колебаят дали да подкрепят Швеция. Ханс Георг Саксонски, единствен от тези, които се колебаят, подкрепя Густаф II Адолф, защото му обещава по-изгоден съюз.

Обединените сили разгромяват фон Тили при Брайтенфелд (1631 г.) и установяват контрол над Северна Германия. Густав II Адолф напредва и фон Тили е победен и смъртоносно ранен при Лех (1632 г.). Валенщайн отново е призован от императора. Той побеждава саксонците и среща шведите при Люцен (ноември 1632 г.). Там шведите побеждават, но Густав II Адолф е убит и антихабсбургската коалиция е дезорганизирана. Валенщайн след поражението си става пасивен и влиза в тайни преговори с противника. Междувременно способният антиимперски генерал Бернхард фон Ваймар-Сакс побеждава при Регенсбург (1633 г.).

Валенщайн е убит през 1634 г. след заговор на Фердинанд II. Скоро имперските сили, под командването на Галас побеждават Бернхард фон Ваймар-Сакс при Ньордлинген (февруари 1634 г.). Германия е в икономическа криза, земите ѝ са опустошени и пропити с кръв. Общото желание за мир, води до договора в Прага (1635 г.). Това споразумение променя Декрета на възстановяването и помирява католици и протестанти. Приет е от почти всички германски принцове и свободни градове. Обединената имперска армия трябва да воюва срещу шведите в Германия. Общия мир изглежда предстои, но Ришельо не може да се съгласи с възстановяване на силата на Хабсбургите.

Френско-шведски период (1635 – 1648 г.)

Франция влиза официално във войната през 1635 г. Аксел Оксенщиерна, шведският канцлер, поддържа Ришельо, за да запази позициите на Швеция в Германия. Започва последният етап на войната, която обхваща почти цяла Европа: Холандия и Франция се противопоставят на Испания, Франция и Испания водят война за контрол над Италия, войната се разпростира и на Иберийския полуостров, Португалия се бори за независимост от Испания, Франция напада Испания, а Дания атакува Швеция.

Австрийската армия нахлува във Франция и постига временен успех. Този период от войната е крайно неуспешен за Империята. Бернхард фон Ваймар-Сакс и шведският генерал Банер побеждават в Германия. През 1636 г. Банер печели голяма победа при Витщок. Бернхард фон Ваймар-Сакс провежда редица успешни кампании и превзема крепостта Брайсакс (днес Брайзах-ам-Рейн, провинция Баден-Вюртемберг), считана за една от най-непристъпните в Европа (1638 г.), но умира през 1639 г., а Банер през 1641 г. Междувременно император Фердинанд II е наследен от император Фердинанд III (1637 г.). През 1642 г. Ришельо умира, но посоченият от него наследник като пръв министър, кардинал Джулио Мазарини, продължава френската политика в същата насока. Германия е изтощена от войната.

Битката при Ланс (1648)

Мирните преговори започват през 1640 г., но дипломацията върви бавно и несигурно. Междувременно империята е атакувана от армиите на шведския генерал Ленарт Торщенсон и френските генерали принц Луи дьо Конде и виконт дьо Тюрен. Торщенсон побеждава императорската армия при Брайтенфелд /днес предградие на Лайпциг/ (1642 г.), надделявайки над Галас и потегля на север, за да победи датския съюзник на Хабсбургите. През 1645 г. побеждава Хатцфелд при Янкау (днес чешкото с.Янков в окръг Бенешов). Междувременно Конде (на 22 години) побеждава цвета на испанската пехота при Рокроа (1643 г.). През 1645 г. Конде и Тюрен разгромяват имперските войски при Ньордлинген. Австрия е разгромена и противникът ѝ е близо до Виена. Най-силният ѝ съюзник — Бавария е окупирана. Конде разгромява испанците при Ланс (1648 г.). Победите на Конде, Тюрен и шведа Врангел ускоряват подписването на мир — Вестфалския мирен договор от 1648 г.

Последици

Основните последици от войната са: намаляване на германското население, опустошаване на германското земеделие, сриване на немската промишленост и търговия, западане на властта на Свещената римска империя и Хабсбургите, превръщането на Франция във водеща политическа и военна сила в Европа, трайно сътрудничество на Франция със северния хегемон — Швеция. Установява се траен религиозен мир в Германия. Започва отчуждението на Австрия от останалата част на Германия.

Външни препратки

• Einführung in die Frühe Neuzeit, Uni Münster
• Музей на Тридесетгодишната война
• Мюнхен в Тридесетгодишната война
• Участниците в Тридесетгодишната война
• Информация, текстове, извори и др. в проекта "1648 - Вестфелдска свобода"
• Мюнстерски мирен договор в пълен текст
• Въоръжение и облекло на армиите в Тридесетгодишната война
• Хемнитц в Тридесетгодишната война
• Исторически карти
• Мекленбург в Тридесетгодишната война от Карл Вилхелм Аугуст Балк, 1903