Кристина (Швеция)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кристина
шведска кралица
Кристина 
Роден: 8 декември 1626
Стокхолм, Швеция
Починал: 19 април 1689
Рим, Ватикана

Кристина (на шведски: Kristina Augusta) е шведска кралица (1632-1654), дъщеря на прочутия крал Густав II Адолф и на Мария-Елеонора от Бранденбург. Тя властва над Швеция (1633-1654), използвайки титлите Кралица на шведите, готите и вандалите, Велика принцеса на Финландия, и Дукеса на Ингрия, Естония, Ливония и Карелия. Тя е единственото оцеляло законно дете на крал Густав II Адолф и жена му. Като бъдещ наследник, на шест години тя наследява трона на трона на Швеция до смъртта му в Битката при Лютцен. Бидейки дъщеря на протестантския защитник в Тридесетгодишната война, тя предизвиква скандал, когато абдикира и приема римокатолическата вяра през 1654 г. Прекарва следващите си години в Рим, където става предводител в театралния и музикалния живот. Като кралица без държава, тя защитава мнозина художници и проекти. Тя е една от малкото жени, погребани във Ватиканското грото.

Биография[редактиране | edit source]

На 6 години след смъртта на баща си се възцарява, подпомогната от регентство начело с видния аристократ Аксел Оксенщиерна. През 1636 г. е отделена от вредното влияние на невротичната си майка и попада под опекунството на епископ Йоханес Матиа, който изпълнява волята на Густав Адолф да я възпита като мъж. Коронована на рождения си ден през 1644 г., но още преди това Оксенщиерна я кани на срещите на кралския съвет. Своенравна и ексцентрична, Кристина отрано започва да му противоречи. Съвременниците твърдят, че нищо в нея не напомня жена, освен полът. Силна, с мъжки вид, сурова, но и интелигентна, тя има младежка връзка със своя братовчед Карл Густав, бъдещият Карл X, която прекратява около коронацията си. Тогава решава да не се омъжва, а да осигури за него престола и да абдикира. Оксенщиерна (вече само канцлер) и управляващите се противопоставят, но напразно.

По време на кризата от 1650 г., предизвикана от щедрото прахосване на пари от кралицата и от повсеместното продаване на коронни земи, тя убеждава парламента да приеме нейното решение.

Опитен ездач и надарен полиглот, Кристина познава изкуството на своето време, интересува се от музика, философия и наука. Тези интереси я карат да се свърже с йезуитите (1652) и вероятно още тогава тайно да приеме католицизма. Смята се, че е повлияна от разговори с Рьоне Декарт, който през 1650 г. завършва живота си в Стокхолм. В една ултра-протестантска държава като Швеция подобна стъпка няма как да бъде приета и направо се счита за държавна измяна. Това е непосредствена причина за последвалата абдикация. От значение е също бедственото финансово положение на короната и надигащото се народно недоволство. През 1654 г. кралицата предприема конкретни стъпки и на 6 юни предава властта на Карл Х. В следващата година тя официално приема католическата вяра. Заселва се в Рим и се включва не само в обществения и културен живот, но и в управлението на папските владения.

По време на Френско-испанската война, която се води през 50-те години има роля за преминаването на папата от испанска на френска страна. През 1656 г. договаря с Мазарини споразумението от Компиен, съгласно което французите получават папската благословия да завладеят Неапол за нея, а тя да им го завещае при смъртта си. След провалянето на този замисъл тя се връща в Рим, като често се меси в избора на папа, подкрепя оперното изкуство и пропагандира идеята за кръстоносен поход против Османската империя.