Опера

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Тази статия или секция е все още незавършена. Информацията не е достатъчно изчерпателна, възможно е някои важни факти по темата да липсват или да не са съвсем точни. Можете да помогнете като добавите информация, подкрепена с източници.

Енрико Карузо в „Силата на съдбата“ от Верди

Тази статия се отнася за операта като изкуство. Виж Опера за информация относно web браузъра.

Операта е характернo за Европа (и особено за Италия, Австрия, Германия, Франция и Русия) сценично изкуство, съчетаващо драматично действие с музика (песен и танц). Драматичният компонент на оперното представление се базира върху типичните театрални елементи – сценарий, декор, костюми, грим и актьорска игра. Главната разлика е, че текстът в операта, (наричан либрето), не се изговаря, а се изпява. Певците пеят в съпровод на музикален ансамбъл, вариращ от малък камерен състав до цял симфоничен оркестър.

Сходни форми в други части на света обикновено се определят с прилагателно: Китайска опера, Пекинска опера и т.н.

[редактиране] История

Клаудио Монтеверди

Операта възниква в средата на 16 век в Италия.^[1] Нейни предшественици са мадригалите, маскарадите и балета. За пръв автор на оперни произведения се приема Клаудио Монтеверди. Неговите опери Орфей и Коронацията на Попея поставят основите на операта, определени от Камерата (La Camerata). Камерата е група интелектуалци и музиканти, основно от Флоренция, чиято цел е да възобновят музикалните жанрове на древна Гърция. Новият музикален жанр бързо се разпространява по цяла Италия като негов център става Венеция. Операта през първата половина на XVII век е предназначена основно за придворния елит. Но около 1637 година в различни страни в Европа се появяват обществени театри, което спомага за нейното популяризиране. Основните характери са митологични или легендарни герои и основната цел е развлечението и сатирата.

XVIII век ражда две много влиятелни фигури в оперното изкуство: немският композитор Кристоф Вилибалд Глюк и австрийския Волфганг Амадеус Моцарт, които отразяват в своето творчество идеите на Просвещението. Това са двата най-мащабни реформатори на оперното изкуство. Героично-патриотичната тематика намира място в композициите на Лудвиг ван Бетховен, а народно-битовите елементи в тези на Карл Мария фон Вебер. Операта бива обогатена значително от гениалния композитор и драматург Рихард Вагнер. По същото време се открояват и редица италиански композитори, сред които се открояват имената на Джакомо Пучини и Джузепе Верди.