Милосърдието на Тит

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за операта на Моцарт. За другите произведения вижте Милосърдието на Тит (пояснение).

За едноименната опера на Йозеф Мисливчек вижте Милосърдието на Тит (Йозеф Мисливчек).

Милосърдието на Тит
Композитор Волфганг Амадеус Моцарт
Либретист Катерино Мацоло
Основа трагедията "Цинно"
Жанр Опера серия (сериозна)
Действия 2
Създаване Свещена Римска империя
Премиера 6 септември 1791, Прага - Сословни театър
Действащи лица
Тит Флавий Веспасиан - тенор

Вителия, дъщеря на убития Вителий - сопрано
Секст, приятел на Тит влюбен във Вителия - мецосопран или кастрат
Севилия, сестра на Секст — сопрано
Аний, приятел на Тит, влюбен в Севилия — мецосопран

Публий, префект - бас

Милосърдието на Тит (на италиански: La clemenza di Tito; K.621) е опера на Моцарт на италиански език в две действия. Последното произведение на гениалния композитор.

За либретото е използвана популярната пиеса на Пиетро Метастазио от 1734 година, която се базира на трагедията на Пиер Корней „Цинна“ - пиеса, вдъхновила много композитори, сред които Йохан Бах, Кристоф Глук, Николо Йомели, Доменико Скарлати. В началото на 90-те години на 18 век сюжетът е използван многократно и по молба на Моцарт пиесата е съществено преработена от Катерино Мацоло, като е трансформирана от триактна в двуактна и приближена към стила на тогавашната опера-буфа.

„Милосърдието на Тит“ е последната опера на Моцарт, след „Вълшебната флейта“. Написана е специално за коронацията на императора на Свещената Римска империя Леополд II, крал на Бохемия, поради което премиерата ѝ е на сцената на пражкия Сословни театър, на 6 септември 1791 година.

Сюжет[редактиране | edit source]

Първо действие[редактиране | edit source]

Вителия, дъщеря на убития император, иска да отмъсти на Тит за това, че отхвърля любовта ѝ и убеждава влюбения в нея Секст да участва в заговор срещу Тит. Узнавайки, че Тит се е отказал от женитбата си за Вероника Цилицийска, изпращайки я в Йерусалим, Вителия, в желанието си да стане императорска съпруга, възспира Секст. Тит, от своя страна, желае за жена сестрата на Секст — Сервилия, към която отправя послание посредством Анний, приятел на Секст, който отдавна е влюбен в нея. Сервилия решава да разкаже на Тит истината, като приема, че ако Тит настоява за женитба, тя ще се подчини. Тит, разстроен от искреността на Сервилия, благославя брака ѝ с Аний.

Вителия, разбирайки, че императорът е избрал за своя жена Сервилия, отново приканва Секст да убие Тит, водена от ненавист. Веднага след като Секст излиза, пред нея се появяват Аний и Публий, които ѝ съобщават, че императорът иска да я види своя жена. Вителия изпада във вътрешна криза.

Секст, водейки метежниците, наближава императорския дворец. Тълпата го аплодира. Сикст ѝ отвръща, че вижда как Тит умира. Действието завършва с хорово изпълнение, оплакващо императора.

Второ действие[редактиране | edit source]

Става ясно, че Тит е жив, но вместо него смъртта покосява един от приближените му, който се е разхождал в двореца с императорската мантия. Метежът е потушен и Секст решава да се самоубие, но Вителия му издърпва кинжала. Публий арестува Секст и го предава на съд пред Римския сенат. Сенатът го осъжда на смърт, но Тит решава да го изслуша преди изпълнението на присъдата, за да разбере истината за метежа. Секст поема цялата вина върху себе си, нежелаейки да издава Вителия и Тит, и въпреки съмненията и вътрешното си убеждение подписва изпълнението на смъртната присъда на Секст.

В деня за изпълнение на присъдата Вителия решава да признае за цялата история на Тит, който великодушно прощава и на нея, и на Секст. Операта завършва с хорово пеене, прославящо императорската мъдрост и милосърдието на Тит.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]