Вителий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вителий
8-ми император на Римската империя
Pseudo-Vitellius Louvre MR684.jpg
Скулптурен портрет на император Вителий, Лувъра
Лични данни
Управление 17 април 69
20 декември 69 г.
Пълно име Авъл Вителий (от раждането до възкачването си)
Авъл Вителий Германик Август (като император)
Роден 24 септември 15
неизв.
Починал 22 декември 69 (на 54 г.)
Рим, Италия
Предшественик Отон
Наследник Веспасиан
Семейство
Династия няма
Баща Луций Вителий
Майка Секстилия
Бракове Петрония
Галерия Фундана
Потомци Вителий Петрониан
Вителий Младши
Галерия Вителия

Авъл Вителий Германик (на латински: Aulus Vitellius Germanicus) е римски император през периода известен като Годината на четиримата императори. Управлява в продължение на осем месеца – от 16 април 69 до 22 декември на същата година.

Биография[редактиране | edit source]

Вителий е син на Луций Вителий, консул и управител на Сирия по време на управлението на Тиберий. Вителий е консул през 48 г. и (може би в периода 6061 г.) проконсул в Африка. Бил е близък с всички императори от Тиберий до Нерон. По сведения на Светоний като момче Вителий бил включен в императорската свита за удоволствия на остров Капри, именно на което се отдавало издигането на баща му. Бил сред приятелите на Калигула, но окуцял след като императора го блъснал с колесницата си. С Клавдий го свързвала играта на зар. Постоянен сътрапезник в пиршествата на Нерон, Вителий става прочут със своята лакомия.

В края на 68 г. император Галба, сред общото изумление го избира за главнокомандващ на войските в южна Германия, вероятно считайки го за безопасен. Тук Вителий си спечелва популярност сред подчинените благодарение на прекаленото си разточителство и винаги добро настроение, което се оказва фатално за дисциплината "...по целия път се хвърлял да целува дори простите войници, които срещал; по станции и ханове бил прекомерно любезен с мулетарите и пътниците: сутрин ги питал един по един дали са закусили и се оригвал, за да покаже че той самият вече е привършил." (Светоний, "12-те цезари").

Възкачване[редактиране | edit source]

Вителий не би могъл да бъде наречен нито амбициозен, нито хитър, напротив, той е познат като мързеливец и човек твърде снизходителен към самия себе си, любител на яденето и пийването. Всъщност той дължи възкачването си на трона на Цецина и Фабий Валент, командири на два от легионите при Рейн. От тях двамата е организиран военен преврат – на 1 януари 69 г. германските легиони отказват да извършат традиционната новогодишна клетва за вярност към императора и Вителий е провъзгласен за император в Горна и Долна Германия. Метежните войски тръгват към столицата. По същото време преторианците в Рим свалят Галба и издигат Отон на негово място, но той властва за кратко, и малко след поражението на легионите му срещу тези на Вителий при Бедриак, Отон се самоубива (април 69 г.). След победата на Вителий се приписват думите: "Добре мирише убития враг, а още по-добре — убития съгражданин.", които произнесъл като усетил миризмата от гниещите на бойното поле трупове.

Вителий никога не е признат за император от целия римски свят, въпреки че от Сената са му присъдени обичайните за един император почести. С пристигането си новият принцепс започва гонение на привържениците на Отон и временно разпуска преторианската гвардия. Отказва да вземе традиционната императорска титла "цезар", като вместо това приема почетното прозвище Germanicus — Германик. Той влиза в Италия застанал начело на разпуснатите си и груби легионери и превръща Рим в сцена, на която се разиграват множество бунтове, грабежи, масови кланета и гладиаторски спектакли. Вителий губи контрол над войниците и те се отдават на невиждани погроми и своеволия.

Въпреки първоначалните опити да покаже справедливост, режимът на Вителий се превръща в кървав терор. В продължение на няколко месеца той се занимава най-вече с организирането и провеждането на екстравагантни пиршества и пиянски веселби. "Угощения давал по три, а понякога и по четири пъти дневно...с всичко се справял лесно, понеже всеки път взимал средства за повръщане. ...Но понеже лакомията му била не само ненаситна и непрекъсната, но и неприлична, не можел да се сдържа дори по време на пътуване или жертвоприношение: пред самия олтар грабвал едва ли не от огъня парчета месо и жертвен хляб и започвал да дъвче, а в кръчмите по пътя се нахвърлял на още димящите гозби или пък на огризките от предишния ден." (Светоний, "12-те цезари").

Денарий на Вителий

Падение[редактиране | edit source]

През юни 69 г. източните легиони отказват да признаят Вителий за законен император. Провинциите в Азия, а също Египет и Северна Африка застават на страната на новоиздигнатия за император Флавий Веспасиан. Доставките със зърно към Рим са спрени. Скоро след разпространяването на слуха, че войски от Източна Далмация и Илирия също са признали за свой император Веспасиан и са тръгнали на поход към Рим, Вителий е изоставен от голяма част от поддръжниците си и поисква да остави императорската власт. С посредничеството на столичния префект Флавий Сабин, брат на Веспасиан, Вителий договаря да се оттегли от властта като получи 100 млн. сестерции.

Казва се, че Вителий е очаквал войските на Веспасиан в Мевания. Казва се също така, че оставката му е била приета от Прим, един от най-изтъкнатите поддръжници на Веспасиан, но че преторианците отказали да я приемат и го принудили да занесе отличителните за императора знаци в храма на богинята Конкордия. Тогава, под възгласите на тълпата, Вителий обявява, че не само запазва властта, но и приема прозвището "Съгласие" (Concordia). Междувременно привържениците на Вителий за пореден път предизвикват бунтове и безредици в столицата (декември 69 г.). Те подпалват храма на Юпитер на Капитолий, където са обсадени и загиват префекта Сабин заедно с някои от сподвижниците му, докато самият Вителий се скрива, след като не успява да напусне града. С пристигането на Флавиевите войски в Рим, Вителий е изкаран от скривалището си, подложен е на бой и линчуване, а накрая позорно е убит с камъни и прътове от насъбралата се тълпа. Трупът му бил насечен и хвърлен в Тибър.

Vittelius monnaie ag1.JPG

Управлението на Вителий е колкото кратко, толкова и безразсъдно. Макар че отначало демонстрира намерение да управлява разумно, той се намира изцяло под влиянието на Цецина и Валент.

Външни препратки[редактиране | edit source]