Войнишки императори

Древен Рим Тази статия е част от сериите за Древен Рим.
Периоди
Седемте царе на Рим 753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република 508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя 27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат Западна империя	Доминат Източна империя

Обикновени магистратури
Консул Претор Квестор Промагистрат	Едил Трибун Цензор Управител на Рим
Извънредни магистратури
Диктатор Началник на конницата	Триумвират Децемвири
Мандатни длъжности
Понтифекс Легат Dux Officium Префект Викарий Vigintisexviri Ликтор	Магистър Милитум Император Принцепс Август Цезар Тетрархия
Институции, римско право
Сенат Cursus honorum Римско събрание Колегии	Римско право Римско гражданство Imperium
редактиране

Войнишки императори — условно наименование прието в историографията за да се означи поредицата от римски императори властвали през 3-ти век, в периода между династията на Северите и възкачването на Диоклециан. Времето на тяхното управление съвпада с епохата на Криза в Римската империя и е преходен период, между Принципат и Доминат.

Общото между тези владетели е краткостта на тяхната власт, насилственото начало и край на управлението при почти всички от тях и все по-засилващата се тенденция към военен автократизъм, в стремеж да се преодолее анархията.

Опора и главен фактор за властта на Войнишките императори, повечето от които са висши офицери, се явява най-вече армията, която всъщност избира и налага своите претенденти. Честите узурпации и смяна на властта в този период пречи на прилагането на последователна политика и прахосва човешкия потенциал и икономическия ресурс на империята, и то във време на усилена външна заплаха и ускорени обществени, социални и културни промени.